Управляващите започнаха да подгряват обществото за връщането на задължителната наборна военна служба, включително и за свикването на референдум по темата. Вчера военният министър Красимир Каракачанов обяви, че според социологическо проучване, поръчано от МО, 71% от обществото одобряват възстановяването на задължителната военна служба, а 80% от българите били за връщане и на трудови войски. Не бе съобщено коя е социологическата агенция и какви са били конкретните въпроси.
Преди дни от Съюза на сержантите и офицерите от запаса и резерва предложиха да бъде проведен референдум, на който да се реши този въпрос. Според военния министър идеята не е екзотична, а част от дебата за наборната военна служба. "Не говоря за това, че страни като Гърция и Турция никога не са я премахвали. Една държава като Австрия, която е в центъра на Европа, граничи само със страни, членки на НАТО и на ЕС, има наборна военна служба от 9 месеца и обсъжда възможността да я направи 12", каза Каракачанов. Скандинавските държави също били върнали военната служба.
Народният представител Борис Вангелов от ВМРО и "Обединени патриоти" директно се обяви за връщането на задължителната казарма. "Причините за премахването на казармата в България са неизвестни. В никакъв случай обаче не може да става въпрос за държавни съображения. Дори никой никога не попита българския народ какво мисли за това", коментира Вангелов в студиото на "България сутрин".
Задължителната наборна служба отпадна напълно от 1 януари 2008 г. след промени в конституцията и в Закона за отбраната и въоръжените сили. От 1 януари 2008 г. армията стана изцяло професионална. Според гласуваните тогава разпоредби младежите, които до 31 декември 2007 г. бяха в казармата или отбиваха алтернативна военна служба, бяха предсрочно уволнени.
Връщането на задължителната военна служба бе част от програмата на "Обединените патриоти". Идеята засега е в застой, защото от ГЕРБ са против. Затова бе лансирана идеята за въвеждане на т.нар. доброволна военна служба. Преди няколко месеца Каракачанов обяви, че имал уверението и от премиера, и от парламента, че "ще подкрепят първата стъпка в тази посока, тоест въвеждане на доброволна служба". Той поясни, че идеята е кандидатите да служат по 6 или 9 месеца, в зависимост от специалността. После щели да влизат в резерва. "Много хора приказват, че нямаме нужда от армия, и дайте да я закрием, а парите да ги дадем за пътища и какво ли не. Няма държава в света, която да е икономически просперираща и да няма собствена армия, служби за сигурност и полиция, и то добре платени, мотивирани, подготвени", обяви тогава Каракачанов. По-късно той обвърза доброволната служба с по-лесно назначаване на държавна работа и влизане в университет. Накрая обаче бе обявено, че тя ще дава евентуално предимство при назначаването в сектора за сигурност. Доброволците ще получават месечно възнаграждение една минимална заплата.
Идеите и за задължителна, и за доброволна военна служба имат за цел да решат проблема с огромния недокомплект в армията. Според официалните данни в момента има над 6000 свободни щатни бройки, но е възможно те да са и повече. "Основните констатирани проблеми са свързани с некомплекта военнослужещи, който вече достига 20% от щатния състав, въпреки усилията за набиране и задържане на подготвен личен състав", пише в доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Преди няколко седмици Каракачанов обяви, че положението с недокомплекта се влошава и в някои съединения в армията свободните места са над 25%, като най-тежко е положението в сухопътните войски.
В доклада за състоянието на отбраната обаче се прави "основният извод, че българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС".
