Всеки трети шофьор в България (общо над 847 хиляди души) е бил санкциониран поне веднъж през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушения са две - превишаване на скоростта и неправилно спиране или паркиране. Шокиращите изводи са от заключителния доклад от изследователския проект "Индекс за безопасно шофиране" (Save Drive Index), представен вчера.

Петте най-често срещани отклонения (грешки) в поведението на пътя сред българските водачи са "неволно движение" с по-висока от разрешената скорост (71% казват, че им се е случвало поне веднъж в последната година); неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване (56%); рязко натискане на спирачките за избягване на сблъсък, защото водачът е забелязал късно, че превозното средство отпред е намалило скоростта (55%); неволно шофиране на дълги светлини, докато не присветнат отсреща (54%); паркиране на неразрешено място с риск от глоба (53%).

Според анализаторите данните показват три основни проблема в поведението на водачите - пренебрегване на ограниченията за скорост, ниска концентрация и склонност към умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата. 

Според доклада българските шофьори имат прекалено висока оценка за себе си и това често ги кара да действат самоуверено и да пренебрегват реални опасности на пътя. Чувството за превъзходство спрямо другите участници в движението води до агресия на пътя и до рискови ситуации и произшествия. Нещо повече - немалка част от водачите смятат, че рисковото шофиране е характерно за България и те трябва да карат по този начин. 

Данните от проучването показват, че в някои групи има много по-голям дял нарушители и съответно санкционирани, отколкото в останалите. Най-общо това са лица с високо самочувствие, висок социален и материален статус, с голям годишен пробег, управляващи мощни автомобили.  По-често в групата на нарушителите попадат и хора с трудно социално взаимодействие, недобросъвестни или емоционално нестабилни.

Водачите с индекс за безопасно шофиране под 74 (133 хил. души, 6% от всички активни водачи) са с високорисково поведение и следователно с най-голям риск да попаднат в тежко пътнотранспортно произшествие. Това се дължи на факта, че те допускат и трите основни грешки, характерни за българските шофьори - агресивно шофиране, ниска концентрация и пренебрегване на ограниченията за скорост. Агресивното шофиране обаче е характеристиката, която се отнася за тях в най-голяма степен. Водачите в тази група са мъже и жени на различни възрасти, което позволява да се твърди, че рисковото поведение на пътя не зависи от демографските характеристики. Поведението зависи от спецификите на автомобила, стажа, годишния пробег на водачите, от психологическите им особености, от познатата културна среда. Тези водачи смятат, че рисковото шофиране е характерно за България и затова е необходимо да шофират по този начин.

Нискорисковите водачи (над 1.4 млн. души, 60% от всички активни водачи) са с индекс над 90, т.е. над средния за страната. Делът им сред мъжете и жените е равен. Според отговорите им те реагират по-скоро правилно и рядко попадат в рисковани ситуации. Преобладават във възрастовите групи над 50 г., както и сред хората с основно и по-ниско образование, сред лицата с по-ниски доходи, живеещите в селата и шофиращите автомобили с по-ниска мощност.

Индексът за безопасно шофиране е иницииран от застрахователния брокер SDI и се основава на международно признат инструмент за анализ на поведението при шофиране и за отчитане на грешките на водачите. Данните са национално представително проучване сред 1000 активни водачи. Те са допълнени от онлайн проучване, в което са се включили 22 000 души. Повече от 11 000 от тях са отговорили на всички въпроси от проучването.
 

----------------------

Цифри

В България има 2.8 милиона шофьори на леки и лекотоварни автомобили. От тях 2.4 млн. са активни - изминават над 2000 км годишно и са шофирали в последните 12 месеца. Съотношението между мъже и жени в групата на активните водачи е 2:1, т.е. 1.6 млн. мъже към 800 хил. жени. Шофьорите като цяло са разпределени почти поравно във възрастовите групи от 18 до 75 години с лек превес на хората между 30 и 39  и 40 и 49 години, сочи изследването.