Европейската комисия установи 15-та поред година, че в България няма осъдени за корупция високопоставени лица въпреки многобройните обещания на властите за решителна борба с корупцията. Днес излезе вторият годишен доклад за върховенството на закона в ЕС, който продължава традицията на безшумно спрения Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). И той прави преглед на законодателни и структурни промени в сферата на правосъдието, но когато стига до изводите, установява, че в България все така няма резултати.
Новото в тазгодишния общ за всички държави в ЕС доклад е, че се отправят и препоръки към отделните страни в разделите за тях. Такава беше практиката и в докладите по МСП, което означава, че натрупаният опит с наблюдението над България (и Румъния) вече се прилага и спрямо другите държави.
За България в документа се отбелязва, че нарастват тревогите за дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) и попълването на неговия състав. Липсата на истинско съревнование при издигането на магистратите може да повлияе на независимостта, се посочва в доклада. Той припомня, че българското правителство се ангажира да създаде ефективен механизъм за отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор и неговите заместници. Но Брюксел не забелязва изпълнение на този ангажимент и продължава да го причислява към обещанията.
ЕК продължава да се тревожи и за Инспектората към ВСС, чийто мандат изтече преди две години, но съставът му още не е подновен. Отчита се закриването на специализираните съд и прокуратура, без да се смята, че това влошава правната среда в страната. Положително е оценена само работата на Административния съд.
В доклада се посочва, че все още не са законово уредени дейността на лобистите и защитата на подателите на сигнали за злоупотреби, макар да има намерения в тази посока.
Запазват се опасенията от липсата на ясни правила за прозрачност при разпределението на държавните средства за реклама в медиите. Според ЕК все още не са достатъчни действащите правила за прозрачността на медийната собственост. Добавя се, че през последната година се наблюдава подобрение в средата за работа на журналистите, но не са отпаднали пречките пред достъпа им до обществена информация и заплахите от дела срещу тях.
Отправени са шест препоръки към България:
1. Да гарантира навременни нормални конкурси за издигането на съдии, за да бъде избегнато дългосрочното им командироване за заемане на вакантни постове. Трябва да бъдат взети предвид европейските стандарти за командироването на съдии;
2. Да извърши законодателни поправки, насочени към подобреното функциониране на Инспектората към ВСС и избягване на риска от политическо влияние;
3. Да предприеме стъпки за подобряване избора на членове на ВСС, като вземе предвид европейските стандарти за съдебните съвети;
4. Да продължи с прилагането на мерки за подобряването на почтеността в държавната администрация, включително по отношение на полицията и съдебната система;
5. Да гарантира, че институционните реформи в антикорупционната комисия и специализираните съдебни власти ще доведат до подобрена ефективност на разследванията и достатъчно преследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта.
6. Да подобри прозрачността при разпределянето на държавните реклами, най-вече при рекламите, договорени чрез посредници като медийните агенции.
ПРАВИТЕЛСТВОТО Е ДОВОЛНО
Докладът показва положителната оценка на ЕК за свършеното от кабинета за последните седем месеца, но и факта, че все още предстои много работа и са необходими силна воля и усилия по отношение продължаване на борбата с корупцията, е мнението на министър-председателят в оставка Кирил Петков, цитиран от правителствената пресслужба.
„В продължение на твърде много години хората в България трябваше да гледат как корупцията задушава икономическото развитие на страната. Всеки ден изпитваме на собствен гръб как корупцията застрашава живота със зле изградена инфраструктура и неглижирани проверки за безопасност; когато корупцията завладее държавните институции, те обслужват отделни личности, а не обществото; корупцията подкопава демокрацията и правото на хората да определят собствената си съдба“, подчерта Кирил Петков.
