Кралската шведска академия на науките реши да присъди Нобеловата награда по физика на учените Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи ''за новаторски принос към разбирането на сложни физически системи''.
Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман получават половината от паричната награда ''за физическото моделиране на климата на Земята, количествено определяне на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне''. Джорджо Паризи получава другата половина ''за откриване на взаимодействието на колебания във физическите системи от атомни до планетарни мащаби''.
Една сложна система от жизненоважно значение за човечеството е климатът на Земята, пише на сайта на Кралската шведска академия. Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата водят до повишаване на температурите на повърхността на Земята. През 60-те години той ръководи разработването на физически модели на климата на Земята. Неговата работа поставя основите за разработването на съвременни климатични модели.
Около десет години по-късно Клаус Хаселман създава модел, който свързва метеорологичното време и климата, като по този начин отговаря на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че метеорологичното време е променливо и хаотично. Той също така разработва методи за идентифициране на специфични сигнали, които както природните явления, така и човешките дейности оставят в климата. Неговите методи са използвани, за да докажат, че повишената температура в атмосферата се дължи на човешките емисии на въглероден диоксид.
Около 1980 г. Джорджо Паризи открива скрити модели в сложните системи. Те дават възможност да се разберат и опишат много различни и на пръв поглед напълно случайни явления, не само във физиката, но и в други области като математика, биология, неврология и машинно обучение.
''Откритията, признати тази година, показват, че нашите познания за климата се основават на солидна научна основа, която зависи от строг анализ на наблюдения. Тазгодишните лауреати допринесоха за това да добием задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физически системи'', каза Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.
Миналата година Нобеловата награда за физика беше присъдена на Роджър Пенроуз от Великобритания и Райнхард Хенцел и Андреа Гез от САЩ. Пенроуз получи половината от паричната награда за откритието, че "образуването на черни дупки е надеждно потвърждение на общата теория на относителността", а Хенцел и Гез получиха останалата сума за "откриването на свръхмасивен обект в центъра на галактика".
Нобеловата награда за физика се присъжда от 1901 г. Първият лауреат е германецът Вилхелм Конрад Рентген. Той е отличен за откриването на рентгеновите лъчи. Оттогава наградата е присъдена на над 200 учени.
Вчера бяха обявени носителите на Нобелова награда по физиология и медицина - Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян ''за откриването на температурни и сензорни рецептори''.
Кралската шведска академия ще обяви носителите на Нобелова награда за химия, литература и мир през следващите дни.
