Медия без
политическа реклама

Скопие видя провокация при откриването на български културен център

Властите в Северна Македония смятат за противоречива личността на Иван Михайлов, на когото е наименуван клубът

19 Апр. 2022
Макар че стисна ръката на българския премиер, македонският външен министър отказа да го придружи при откриването на клуба.
ЕПА/БГНЕС
Макар че стисна ръката на българския премиер, македонският външен министър отказа да го придружи при откриването на клуба.

В Северна Македония продължават вълненията около новия български културен център „Иван Михайлов” в Битоля. Той беше открит миналата събота в присъствието на вицепрезидента на България Илияна Йотова, министър-председателя Кирил Петков, външния министър Теодора Генчовска и депутати от различни политически сили.

Избраното име на клуба обаче предизвика гневни реакции сред македонските политици. Президентът Стево Пендаровски например обяви, че Михайлов е „доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война”. А днес външният министър Буяр Османи определи някогашният водач на ВМРО като „противоречива и провокативна” личност.

Кирил Петков беше посрещнат с обидни скандирания при слизането си от вертолета, с който той пристигна в Северна Македония, предава БГНЕС.

„Провокация беше не отварянето на българския клуб в Битоля, а изборът на име. Това трябва да бъде добре разбрано. Откриването на клубове на българската общност е абсолютно безспорно в Република Македония. Българската общност има тази възможност, свобода и насърчаване да организира и проявява своите културни и идентични атрибути под каквато и да е форма, но не по начин, който да провокира или смущава други граждани”, заяви Османи, цитиран от БГНЕС, на пресконференция, специално свикана по случая.

От думите му става ясно, че единствената причина да се позволи откриваването на клуба, е да не излезе, че Скопие нарушава правата на местните българи. „Ние сме демократична държава, в която всички граждани и всички общности се ползват еднакво с всички права и ние наистина няма да допуснем алиби, че тук се нарушават човешките права на която и да е етническа общност, включително и на българската”, каза по време на брифинга Османи. Спорното в случая е изборът на име, тъй като личността на Иван Михайлов тук се смята за „противоречива и провокативна”. В противен случай ръководството на страната също би било част от събитието.

Двама от тримата служители на ДАНС, заподозрени, че са шпионирали в полза на Русия, са работили в специфична посока - Западните Балкани да нямат европейско бъдеше и отношенията между България и Северна Македония да не бъдат добри.

„Ние направихме онова, което трябваше да направим. Не позволихме Северна Македония да бъде представена пред света като държава, която ограничава правата на която и да е етническа общност. Не е моя да работа да се грижа за имиджа на България и за това какви личности честват – те си имат МВнР, което трябва да обясни пред еврейската и световната общност защо някои личности са им толкова важни”, подчерта Османи.

Той каза, че искането за посещение на българската делегация по случай откриването на културния дом в Битоля е дошло от страна на вицепрезидента Илияна Йотова, а по-късно се е присъединил и премиерът Кирил Петков.

„Разбира се, едно от предположенията ни беше, че посещението именно на център, който носи спорно име тук, може да има скрити мотиви, а това е, че спорът е спор за правата на човека, и че българската общност не се ползва от правата си тук, и че не отговаряме на критериите от Копенхаген“, каза Османи.

В желанието си да спечели битката с „Продължаваме промяната” (ПП) за управата на БНБ водачът на „Има такъв народ” (ИТН) Слави Трифонов посегна от немай-къде към темата за Северна Македония.

 „Със сигурност е поставен белег върху отношенията. Спусна се облак, ако мога да се изразя така, върху постигнатото през последните шест месеца. Но не мога да позволя това да доведе до прекратяване на разговорите”, категоричен беше министърът.

По думите му, отсъствието на официални представители на македонската държава на събитието в Битоля е било ясен знак за позицията на Скопие. „Излязохме победители от случилото се”, декларира той. И допълни, че  случилото се е показало на Европа, че не всяка личност или събитие може да бъдат приети като обща история.

Македонският външен министър заяви, че страната му не може да прекъсне преговорите с България, тъй като това ще се отрази на европейската интеграция на Скопие. „Ако Албания започне преговори през юни, ние ще бъдем в още по-неизходна ситуация”, каза той.

Едва 3504 граждани на Северна Македония се самоопределят като българи. Това става ясно от резултатите, които бяха представени днес в Скопие, от преброяването на населението на страната, съобщава БГНЕС. То се проведе от 5 до 30 септември 2021 г.

„Ако се поддадем на емоциите, ще допуснем грешки. Ако правим политика на базата на емоциите, резултатът ще ни отрезви много бързо. Трябва да продължим европейския си път, защото заслужаваме и нямаме алтернатива. Ако не успеем, причината ще е липсата на воля от страна на България, а не факта, че сме се поддали на емоциите”, подчерта Османи.

Относно вписването на българите в конституцията на РС Македония той заяви, че това не може да се случи преди началото на преговорите.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата