През март т.г. президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган издаде указ, с който на 1 юли страната излиза от Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Турция бе първата страна, която подписа споразумението през 2011 г., припомня ''Дойче Веле''.
Директорът на президентската комуникационна служба Фаретин Алтун казва, че Истанбулската конвенция е инструментализирана, за да ''нормализира хомосексуалността'', което противоречи на традиционните за Турция обществени и семейни ценности.
Междувременно турските активисти за правата на жените, адвокати и опозиционни фигури все още се надяват, че могат да спрат страната да се оттегли от споразумението. Подадени са множество жалби в най-висшия административен съд в Турция. И все пак досега той не се е произнесъл по въпроса.
Хюля Гюлбахар, адвокат в платформа за равенство между половете в Турция, посочва, че законът от 2012 г. за защита на семействата и предотвратяване на насилието над жени, приет след ратифицирането на Истанбулската конвенция в националното законодателство, трябва да остане в сила, дори ако Турция се оттегли от рамката на Съвета на Европа. Законът от 2012 г. има за цел да предпази жените от насилие и да увеличи финансирането за приютите за жени, жертви на домашно насилие. Въпреки това Гюлбахар е категорична, че Турция трябва да се придържа към Истанбулската конвенция, която "съдържа важни принципи относно забраната на детските бракове и признава насилието и преследването на жени за престъпления". Гюлбахар казва, че с оттеглянето от споразумението Турция казва на света, че властите не трябва да се намесват, за да защитят жените от физическо посегателство.
Множество женски организации в Турция организират протести в цялата страна на 1 юли, когато в сила влиза указът за оттегляне.
Въпреки че Турция ратифицира Истанбулската конвенция през 2014 г., като я кодифицира в националното законодателство, това не означава, че е имала ефект. Критиците на споразумението казват, че принципите, установени от конвенцията, така или иначе не се прилагат в Турция.
