Момчил Степанов е актьор и певец. Основно се занимава с озвучаване и е дублирал десетки филми, сериали и телевизионни предавания. Децата ще разпознаят гласа му, с който на български говорят и пеят едни от най-любимите герои от филмите на "Дисни". Също така озвучава и аудиокниги за "Сторител".
---
1. Кой идиот си забравя багажа?!
Това се случи в Барселона. С приятелката ми бяхме на организирано пътешествие с група приятели. От около половин година носех в джоба си годежния пръстен, който бях купил за нея, и чаках момента. По това време вече бяхме заедно вече 10 години. Мислех да бъде по време на представление, да изляза на сцената и така да го направя. Но реших, че ще бъде на въпросното пътешествие. Избрах локация след ровене онлайн, харесах магическия фонтан на Монжуик.
Изненадах я с предложението. Тя не го очакваше, беше загубила надежда, че ще ѝ се случи нещо такова. Пръстенът обаче се оказа много голям, изобщо не можеше да застане на пръста ѝ и затова го прибрахме в кутийката и в раницата. Дойде последният ден от почивката. Пътувахме с влак към летището. Раницата ту я носех аз, ту тя. Стигнахме летището, слязохме от влака. Поглеждам гърба ѝ - няма раница, на моя гръб - няма раница. Обръщам се, виждам влакът още до стои на перона. Ударих жесток спринт, влетях вътре, раницата си стоеше там. Взех я, слязох, вратите се затвориха и влакът тръгна.
Дублирал съм много документални филми, в които се разказва за забравени куфари и сакове, в които има ценни вещи. Ако никой не ги потърси, в един момент се продават на търг. И съм си казвал: Кой идиот ще си забрави така багажа?! Е за малко от първо лице да разбера кой идиот може да го свърши това.
Все пак се прибрахме в България с годежен пръстен.
2. Бабальона
Дъщеря ми Маги беше на 2 години. Вкъщи имахме един от тези големи пуфове, барбарони, на който си почивахме. Това се случва няколко месеца, след като моята баба беше починала. Казваше се баба Елена, казвахме ѝ баба Льони.
Разглеждахме снимки, показвах я. "Помниш ли баба Льони", я питах. Тя гледа и вика - да. След няколко дни сме си седнали в дневната вкъщи, сумрак е. Започва да вали и Маги се облещва към терасата и започва панически да вика: "Баба Льона е на терасата. Баба Льона е на терасата." Настръхнах, не смеех да погледна на терасата, какво ли щях да видя. Когато все пак надзърнах, видях, че там е барбаронът, а Маги ни предупреждава, че ще сме го забравили там и дъждът ще го намокри.
3. И всички започнаха да носят каска
Историята е за първата ми работа, още нямах 18 г. Беше на строеж, едно лято на Боровец. Строихме хотел. Исках да изкарам пари за нова китара. Беше адски пек, ужас. Мъкнахме едни огромни платнища за кофражи, огромни количества арматури. За да спестят разходи за повдигащи механизми, качвахме материалите по стълбите, носейки ги в ръце. В тази жега бях единственият, който си носи каската. Винаги съм бил много стриктен за нещата, свързани с безопасността. Един ден, в края на работния ден пристигна камион с арматура. Всички бяхме много уморени, а трябваше да го разтоварим и да качим арматурата на третия етаж. На всеки етаж се подреждаха по двама души от общите работници и си подаваме сноповете. Те бяха дълги 10-12 м, доста тежки. Предавахме си ги вертикално от човек на човек. И както сме изморени и напечени от слънцето, изведнъж от снопа с многото железа едно се изхлузи и ми се забива в каската. Проби я и няколко см, но не ми стигна до главата. След този случай всички започнаха да си носят каските на този строеж. Изкарах там още 1-2 седмици. Беше много важен момент от живота ми, реших, че това е нещо, с което никога не искам да се занимавам. Изкарах пари за китара, даже ъпгрейд на компютъра си направих. Но беше тласък да кандидатствам за НАТФИЗ.
Уроците ми от това лято - парите се изкарват трудно, стават инциденти и трябва да вземеш мерки, за да се предпазиш. И не е приятно да правиш нещо, което не ти е на сърце.
4. Към дублажа
Години по-късно имах втори злощастен опит в търсене на работа. Имах варианти да отида на щат в театър в провинцията, а по това време вече имах 5-годишна връзка. Нямаше как да си тръгна от София. И започнах да пускам автобиографии наляво-надясно. Обадиха ми се от едно казино да ставам крупие. Отидох аз, то се оказа една квартална игрална зала. Обучавах се един месец. И работих само 2 дни, в които се нагледах на ужасни истории. Хората са там денонощно, идват с едни и същи дрехи. Появи се една жена в истерия, която си издирваше мъжа, дойдоха деца, които си търсеха родителите, защото нямаха нищо за ядене вкъщи. Така, на третия ден сутринта отидох, извиних се, и напуснах. Не можех да издържа да гледам как хората съсипват живота си.
Тогава си спомних за детската си мечта да се занимавам с дублаж. И започнах да търся контакти, през колеги, през преподаватели. В НАТФИЗ имахме избираем предмет дублаж, с Чавдар Монов. Когато бях студент, ме беше определил като един от най-безперспективните за дублаж. Като ни прослушаше, започна да изрежда - малък челюстен ъгъл, ленива долна устна, шипящите замазани, не знам какво още. Викам си, нещата не звучат много добре. Но се амбицирах, ходех на двойно повече часове. Четях на глас, записвах се, слушах се, субтитри четях от филмите. Каквото зависеше от мен, го правех, много натиснах да се упражнявам. За да може, когато ми се отдаде възможност с проба, кастинг, да съм подготвен. Та точно Чавдар имаше нужда от млад актьор за един екип. Той се сети кой съм, но реши да рискува и да ми даде шанс да започна да работя. И така вече 15 години се занимавам с това.
Гласът е само един от инструментите на актьора наред с тялото, външния вид, жестовете, очите. Затова голямата трудност в дублажа е да успееш да фокусираш много информация и емоция само в гласа, след като нямаш нямаш останалите помощни средства.
Особено като си по-млад, я има суетата и жаждата за слава. Контактът с публиката е много зареждащ. Но всичко това си има негативи. Аз взех осъзнато и целенасочено решение да страня от обективите. Не че се крия, не че отказвам участия, снимам в продукции, реклами, сериали, филми, но не са ми цел, нямам амбиция да ставам известен, да ме разпознават хората.
5. "Още ден"
Минал съм през всички музикални тв формати, май няма такъв, в който да не съм се явил.
С Виктор Самсонов се запознахме в "Х фактор" през 2014 г., където бяхме конкуренти. Тези формати много често са изградени върху личностни отношения, опитват се да ги представят като конфликти. Стигнах последен етап от кастингите преди концертите на живо. Когато бяхме в къщите на съдиите аз и Виктор бяхме в тази на Любо Киров. Шегувахме се, че там сме трета възраст, защото всички бяхме на повече от 26 години. Аз отпаднах в този кръг, Виктор продължи. Опитаха се буквално да ни скарат. По медиите излязоха сума писания, кой какъв бил, какво правил. Напук на всички опити да манипулации, подадох му ръка на Виктор. Станахме близки приятели, направихме група заедно с още няколко изпълнители от формата, привлякохме още музиканти, направихме и дует. Подаръкът му за сватбата му беше изпълнение с групата. И като дует се явихме в "България търси талант". Минахме кастингите, стигнахме концерти на живо. Издадохме и песен заедно, но не успяхме да намерим правилния път за разпространението ѝ. Според мен имаше повече потенциал, отколкото ние успяхме да реализираме. Казва се "Още ден". Заснехме и клип, но така и не го публикувахме. Той замина за Тайланд. И си остана с чернова клип. Официалният така и не видя бял свят. Минаха години от тогава.
6. Приказки за Маги и други деца
И до ден днешен четенето е нещо, което правим заедно с дъщеря ми Маги, имаме си традиция. Макар че тя е вече в първи клас и започва сама да си чете, че даже и от време навреме и на нас. Четенето възпитава страшно много и изгражда много качества. Слушането на приказки и истории от най-ранна възраст - също. Започнах да ѝ чета още докато жена ми беше бременна. Дали има връзка между двете, или е просто случайност, не знам, но когато се роди Магдалена, моят глас беше едно от нещата, които я успокояваха. Както когато я гушнеше майка ѝ, за да усети бебето сърцето ѝ. Може би гласът ми е бил част от сигурността на утробата. След това всеки ден, че понякога и по няколко пъти сме чели. И тя си търсеше и искаше книжките. Повечето деца на годинка не можеш да им задържиш вниманието. А за нея имам чувството, че откакто се е родила, може да слуша. Мога 2 часа да ѝ чета, не заспива, най-накрая аз заспивам. Слуша внимателно, представя си нещата и си ги преживява. Избързах например с Хари Потър. Четох ѝ я, когато беше на 4 и нея откровено си я беше страх.
По време на ковид така се случи, че тя изкара много тежък грип през януари 2020 г., беше на 2 г., с усложнения, двустранна пневмония, съмнения за енцефалит, много тежко преживяване. И след това, за да се възстанови с жена ми отидоха в Самоков, при родителите ми, на чист въздух и спокойствие. И така се случи, че локдаунът ги завари там. За да може да си продължим нашата традиция с четеното, си записвах клипчета им ги изпращах. Хрумна ми да се свържа с автори и издатели и с тяхно позволение да публикувам в YouTube прочетеното. И до ден днешен доста си се гледат и получавам хубава обратна връзка. Просто не ми остава време да продължа.
YouTube
