Тезата на този текст няма да бъде схваната от закостенели хора. Тя е, че либерализмът, с неговата политическа и икономическа интеграция, спомага за най-съкровения следосвобожденски идеал - обединението на етническите българи, разделени от двете страни на държавните граници. Няма да го разберат не само закостенелите. На наша почва либерализмът масово е считан за архи враг на патриотизма, национализма. Само че този патриот, националист, а и всеки човек, който изповядва най-първо идеала, и цели братство със сродните си хора, следва да го приветства.
Нищо на света не е черно или бяло. Така и с либералната доктрина (в различните вариации). Но изповядвайки падането на граници, унифициране на икономика, култура, въвеждайки общи институции, регламенти, улеснявайки движението на хора, капитали, тя реализира националния идеал. Кога, ако не в европейски съюз с Гърция,
българи щяха да се къпят всекидневно в Бяло море?
Кога, ако не бе НАТО, щяха с околни държави да бъдат в обща армия? Да не насочват взаимно дула? Кога, ако не сега, Северна и Южна Добруджа са най-близо взаимно? Ако погледнем извън де факто разширената територия, въпросите пак са същите - имало ли е друг период, в който толкова много български фирми развиват бизнес в Северна Македония? Български творци да правят концерти и изложби там, туристи "платно да белят" на Охридското езеро, да има възможност да си купиш имот - плюс страшно много македонци, учещи, работещи и създаващи семейство тук? Кога до Сърбия се е пътувало само с личен документ? Кога, ако не сега, бесарабските българи са най-близо до родината си? Въпросите са реторични. Всичко това се дължи на
нещото, носещо скучното име "интеграция"
Тя не е плод на консерватизма, национализма или друга доктрина от модерната епоха, а точно на либерализма.
Нека няма объркване. Комунизмът не бе либерален, но бе интернационален. Той също целеше част от горните ценности. Но специално на българския национален идеал нанесе поражения със стореното около Македония. Също така следва да се отчете, че интеграция развиват примерно Русия и Китай. Тоест не е задължително интеграцията да бъде западна или капиталистическа, каквато се получи у нас. Обаче, хайде, който има идея за друг вид интеграция на България, нека предложи - с Русия ли,
с Китай ли, с Бразилия ли...
Кои са техните съюзи, къде, че да се устремим. И да обясни как точно такива интеграции биха допринесли за следосвобожденския идеал. Реалността е такава, каквато е - на родния терен е единствено западната интеграция. Тя е много повече от полза за идеала, отколкото не. Има и отрицателна съставка, защото общите структури, валута и т.н, означават успоредно отказ от суверенитет, водят до наднационална власт (отново да припомним - нищо не е черно-бяло). Но в чисто човешки смисъл, в прост житейски, а и икономически, ползата е ясна.
Българи на Бяло море - без кръв, войни -
на почивка, с имоти, яхти... - случи се. И гърци може на Черно (но не искат).
Всичко това е синоним на глобализацията. Тя, ясно е, носи и премного негативи. В контекст недостатък е, че увеличава новата диаспора. При нея, както и без нея, българските малцинства имат проблеми. Но събаряйки границите, тя повече от всякога приобщава старата диаспора. Казано по-общо, българският националист трябва да е против поривите за ограничаването ѝ - как без нея той, хеле пък по-отбраните националистки, ще си купуват палтенца от Милано?
В цялата тази работа има и един специфичен роден доктринален гъдел. Нещата в него отново не бива да се схващат като черно-бели, а просто налични:
Националистите по дефиниция мечтаят за силна независима държава. Нормално е, след като съвременният национализъм е нейно дете. Българските националисти обаче пренебрегват факта, че в нашия случай силна държава би попречила на приобщаване към землищата. Ще пречи, защото една силна държава, точно както желаят националистите, може да интегрира единствено към себе си, силово - икономически, което за България е утопия, или военно, което е вече виждан ужас. Тоест силната държава си има кусури в това отношение. Не-силната държава има още повече кусури по принцип, обаче в случая не - може по-лесно да се интегрира, където и да е.
Не-силната България се приобщава
към землищата си чрез западната интеграция; недостатъкът е, че плаща с по-малко независимост - "или-или", няма как само да е хубаво - никой не цели това положение, по принцип е такова. Всички хора, честно разсъждаващи по темата, следва да са наясно с тези неразрешими противоречия.
Честно ли? Да са наясно? Няма как. Неосъзнатите националисти, редовите, идея си нямат за всичко това. Осъзнаните, лидерите им, поне част, са наясно. Обаче изговорят ли го, ще се лишат от стръвта, с която мамят първия вид. Хората обичат да им се обещава идеално щастие. Затова политиците, а и всеки, който иска да го аплодира публиката, говори винаги на едро, общо, без нюанси, без баланси, без мяра - ако някой опонира, че идеалното щастие е невъзможно, и
следва да се потърси по-малкото, достижимото,
тълпата го разкъсва. В случая: "България на три морета!" - ур-а-а-а! - обаче няма как. Българите на три морета - да! - постигнато е.
Казано иначе - ако вие искате силна държава, държава юнак, която си взема "исторически своето", случващото се не е добро за вас. Държавата България нищо не взема. Обаче ако не сте "ист", искате просто да свободно да общувате със сродни хора,
да се сближавате, да сте заедно,
свещ да палите на паметниците на дедите си в съседни земи, като не е задължително това да става през силна, дисциплинираща околните народи държава, не би следвало да сте против случващото се. Всичко това е и част от много по-дълбоката тема с патриотизма - какво точно е той, държави ли обича, хора ли... Част е и от още по-дълбока - за ужасната сложност на света, невъзможността да имаш мечтаното - поради което статията постоянно натъртва, че нищо не бива да се схваща в крайности, следва да се търсят възможните вратички.
Винаги е било безобразно забавно, когато не друг, а български националисти са против западната интеграция. Умопобъркващо е, когато винаги те първи спъват членството на Северна Македония в ЕС. Костадин Костадинов определи отпадането на Шенген като черен ден за България. В същото време Шенген е част от процес, поради който той, ако иска, може да се пресели в Тулча, да си направи партия и спечели изборите там - кое му е черното?
