На 31 юли 1801 г. Томас Брус и седми лорд Елгин, посланик на Обединеното кралство в Истанбул, нарежда да започне свалянето на първите скулптури от Партенона в Атина, за да ги отнесе във Великобритания. Градът по това време е част от Османската империя. Така лордът не особено дипломатично поставя началото на един културен спор с над 200-годишна история, чийто край не се вижда ясно, между две иначе приятелски страни: Гърция и Великобритания.
Изнесените от Елгин съкровища включват фронтонни статуи и метопи от атинския Партенон, една кариатида от Ерехтейона, статуя на Дионис и други уникални произведения. Гърция иска връщането на според нея незаконно изнесените произведения на изкуството, но Британският музей твърди, че Елгин е имал разрешителен документ за износ — ферман, издаден му от везира. Само дето не разполага с него, за да го покаже. Според гръцки учени разрешение за изнасяне на скулптурите не е имало — на посланика е било позволено само да прави рисунки на Акропола.
През февруари 2019 г. в Музея на Акропола турските учени Зейнеп Айген и Орхан Сакин представиха резултатите от дългогодишните си изследвания, според които
в турските архиви не са открити документи,
потвърждаващи разрешението на Елгин да изнесе скулптурите на Партенона от Атина.
Миналата седмица гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис призова за пореден път Великобритания да върне мраморите на Елгин на Гърция. Това се прави от всяко гръцко правителство през последните 4 десетилетия, даже по няколко пъти. Въпросните „мрамори“ са 2500-годишните скулптурни фигури и релефи от Партенона — главният храм на Акропола в Атина, и вече повече от два века се намират в Британския музей в Лондон.
Атинският Акропол е висок 156 м скалист хълм - приблизително 300 м дълъг и 170 широк, - на който са разположени няколко храма на гръцки богове, включително Партенонът, Пропилеите, Ерехтейонът и храмът на Атина Нике Аптерос (Безкрилата Победа). Изключителен паметник на архитектурното изкуство, той е и едно от най-важните места, където се полагат основите на европейската култура и цивилизация.
През микенския период (XV-XIII в. пр. н. е.) Акрополът е бил укрепена царска резиденция. При Пизистрат (560-527 г. пр. н. е.) на мястото на кралския дворец е
построен храм на богинята Атина
След разрушенията, причинени по време на гръко-персийските войни, през 447 г. пр.н.е по инициатива на Перикъл жителите на Атина се заемат да възстановят храмовете. Новият строеж започва през 447 г. пр. н. е., а автор на архитектурния и скулптурен облик на комплекса, както и ръководител на проекта е прочутият скулптор Фидий. Днес на Акропола виждаме предимно това, които е останало от неговата работа.
През V век Партенонът става църква на Дева Мария. След завладяването на Гърция от турците (XV век) храмът е превърнат в джамия, към която са добавени минарета, след това и арсенал; Ерехтейонът става харем на турския паша, храмът на Нике Аптерос е демонтиран, а от блоковете му е построена стената на бастиона. По време на турско-венецианската война (1684-1699) попадение на снаряд
унищожава почти цялата централна част
на храма на Атина - Богородица; при неуспешен опит на венецианците да премахнат скулптурите от Партенона, няколко статуи са разбити. А после пристига лорд Елгин и изнася каквото успява от останалото. Но проблемите на Акропола не свършват с него.
През 1827 г., по време на защитата на Акропола от гръцки бунтовници храмът Ерехтейон е силно повреден от турско гюле. Гръцки сапьор, чието име днес носи централна улица в Атина, осуетява опитите на турците да взривят Акропола…
При посещението си във Великобритания в средата на ноември гръцкият премиер Мицотакис заяви пред The Daily Telegraph: „Нашата позиция е много ясна. Мраморите са откраднати през ХIX век от Акропола и мястото им е в музея на Акропола. Време е да обсъдим този въпрос сериозно“.
Преди да разговаря си с британския си колега, Мицотакис се надяваше, че ще успее да убеди Джонсън за връщането на мраморите в родината им.
Джонсън е известен като почитател на гръцката история
и култура, знае старогръцки и е експерт по древна литература.
„Сигурен съм, че ако от страна на правителството има желание, бихме могли да се споразумеем с Британския музей — те ще ни върнат мраморите, а в замяна ние можем да им заемем културни съкровища, които никога не са напускали страната“, коментира Мицотакис. „Отказът да се обсъжда темата ми се струва е доста анахроничен подход, предвид контекста на всичко, което се случва във връзка с връщането на културни съкровища... Би било фантастично, ако Борис погледне на този въпрос по нов начин“.
Мицотакис е прав за европейския контекст — съвсем скоро, на 9 ноември Франция върна тържествено на Бенин 26 произведения на изкуството и съкровища, плячкосани от кралство Дахомей през XIX век от колониалните сили. Германия също се съгласи
да започне да връща африканско изкуство
от колекциите на музеите си от следващата година. Подобни намерения обявиха институции в Белгия и Нидерландия. Дори отделни британски учебни заведения като Университетът на Абърдийн и Джизъс колидж в Кембридж връщат (засега символично) единични артефакти на африкански страни.
Като цяло обаче британският контекст е различен от европейския — и въпреки че по-рано тази година Джонсън каза пред гръцкия вестник Ta Nea: „Разбирам силните чувства на гръцкия народ и в момента на премиера Мицотакис“, връщане на мраморите от Акропола засега не се очертава.
На срещата Джонсън - Мицотакис миналия вторник на "Даунинг стрийт" британският премиер е отклонил отговорността на правителството в 200-годишния спор и е повторил дългогодишната позиция, че въпросът за скулптурите от Партенона е „към попечителите на Британския музей". Лично за Джонсън това изглежда представлява известна промяна — през март той наблегна на това, че скулптурите са „законно придобити“ от британския посланик Елгин, а сега акцентът е, че те са „законно притежавани“ от попечителите на Британския музей, съобщи Sky News.
По-рано официалният говорител нa Джонсън също съобщи, че скулптурите са собственост „изключително на музея“, а „не на правителството“. Очертавайки позицията си по спора, Британският музей посочва в уебсайта си, че
изнасянето на скулптурите от лорд Елгин от Атина до Англия
е станало „с пълното знание и разрешение на тогавашните законни власти както в Атина, така и в Лондон“.
В него се добавя: „Политиката на попечителите и тяхната готовност да обмислят заемането за културни ценности от Атина са били изяснени на гръцкото правителство, но последователните откази на гръцките власти да обмислят заемане или да признаят собствеността на попечителите върху скулптурите от Партенона правят всяка смислена дискусия по въпроса практически невъзможна". Отбелязвайки, че има много дебати за това дали спорните произведения са откраднати или изнесени законно, Мицотакис каза, че в крайна сметка това не е правен спор. „И аз не обичам да говоря за връщането на скулптурите, а предпочитам да говоря за тяхното обединение. Бих ви посъветвал да посетите Атина, където ще имате възможност да видите половината оригинален фриз в красив модерен музей точно под Акропола“, коментира той.
До началото на XXI век един от допълнителните аргументи на британската страна беше, че не е редно мраморите да бъдат върнати, защото Гърция и без това няма къде да ги съхранява. Гърция обаче реши този действителен проблем
през 2009 г. с откриването на нов голям свръхмодерен музей
в самото подножие на Акропола, на 280 метра от Партенона по права линия.
Създаден по проект на френско-швейцарския архитект Бернар Чуми, този музей впечатлява не само с архитектурата и дизайна си, а и с цената си от 130 млн. евро. Съдържанието му обаче е безценно. В това можаха да се убедят лично не само стотиците журналисти, поканени от чужбина, а и няколко държавни глави (включително и един български), присъствали на тържественото откриване на 20 юни 2009 г.
До входа на музея покрай южния склон на скалата конструкция, стъпила на колони, разкрива изглед и към част от археологическите находки, открити по време на работата по терасирането на строителната площадка. На първите две нива на музея, сред много керамика, барелефи и антични фигури, открити по склоновете на Акропола, близо до древните скулптури (800-500 г. пр. Хр.) от храма на Атина Нике, от Пропилеите - монументалния вход към Акропола и други безценни находки, са и оригиналните пет кариатиди от Ерехтейона. Навън, на самия храм на Акропола, те са заменени с копия.
Кулминацията на изживяването е оставена за най-горното трето ниво. От изцяло остъкления етаж храмът се вижда съвсем ясно. Ако се обърнете с гръб към прозорците, ще се окажете срещу подредените на стените метопи (мраморни плочи с релефи) от фризовете и срещу скулптурите от фронтоните на Партенона. Тези, които лорд Елгин не е успял да плячкоса и отнесе отвъд Ламаша, са свалени от храма и са подредени на стената. На откриването "присъстваха" и онези от Британския музей - представени от копия, които са с по-бял цвят, за да се различават. Тази композиция беше ясен зов за завръщане на мраморите на Елгин.
