Шанхай. Китай е държавата с най-развитата високоскоростна железопътна система в света. Над 45 000 км високоскоростни релси свързват около 770 града с типичните бели влакове, които достигат скорости над 300 км/ч (но не винаги се движат с максималната скорост). Разстоянието между Шанхай и Пекин например – около 1300 км – се изминава за по-малко от пет часа.
Но преди Китай да се превърне в глобален лидер по жп иновации, реалността беше друга: мрежа базирана на т.нар. зелени влакове (绿皮车) – бавни, шумни, с твърди седалки и твърди легла, често претъпкани. Днес за повечето китайци те са носталгичен спомен. И все пак, зелените влакове все още се движат - дори по най-натоварените маршрути, макар че най-често пътуват нощем. Те са малко по-евтини от високоскоростните, и все така бавни и базови, както преди десетилетия.
Преди няколко дни приятел от университетските ми години качи снимка от спален вагон на зелен влак. Не бях се сещал за тях отдавна и го попитах къде отива - отговори ми - от родния си Гуейлин обратно към Шанхай, 21-часово пътуване. Полетът е два часа, високоскоростният влак – осем. Попитах го защо е избрал бавен влак, той ми отговори, че е в „черния списък,“ т.е. няма избор.
Китайските власти поддържат “черен списък”
на длъжниците на неплатени кредити, данъчни задължения, граждански съдебни решения, в резултат на бизнес фалити, и др. Според някои източници, в него са включени над 9 милиона души.
Включването в този списък означава драстично ограничаване на правата като потребител и гражданин. Например:
- забрана да се пътува с високоскоростни влакове и самолети в рамките на Китай;
- забрана за пътуване в чужбина;
- ограничения за престой в хотели над две звезди, наемане на скъпи апартаменти и офиси;
- забрана за закупуване на недвижими имоти или определени видове застраховки;
- забрана за работа в държавния сектор и заемане на високи ръководни позиции дори в частни предприятия;
- забрана за децата на длъжници да учат в частни училища;
- забрана на потреблението на “луксозни” стоки и услуги;
- в някои случаи, запор върху доходите и отпускане на минимална “месечна издръжка” на длъжниците;
- и най-неудобното: невъзможност да се използват банкови карти или платформи като Alipay и WeChat Pay.
В почти изцяло дигитализирания и безкешов Китай, където всякакви платформи са верифицирани и свързани с личните документи на потребителите, това означава, че дори купуването на бутилка минерална вода или плащането на такси става проблем.
“Публичният срам” също е елемент от тази система:
списъкът е обществено достъпен, а в някои случаи, когато се обадите на длъжник от черния списък, чувате автоматично гласово съобщение от типа на „Лицето, на което се обаждате, е в черния списък на съда заради непогасени задължения. Моля, насърчете го да изпълни законовите си задължения.“
Целта на този инициатива: да “насърчи” длъжниците да погасят задълженията си - или както формулира съдът преди няколко години: „Надяваме се, че чрез тези неудобства длъжниците ще бъдат мотивирани да върнат дълговете си.“
Системата е технологично модерна – базирана на интеграция между съдилища, банки, мобилни приложения, билетни системи, хотели и полицията.
Парадоксите й също са многобройни:
ограниченията намаляват шансовете на длъжниците да си намерят работа или да “рестартират” бизнеса и живота си. Също така, много от тях са неплатежоспособни, а не “злонамерени” - въпреки че началната идея за създаването на списъка е била той да включва длъжници, които имат възможност, но не искат да се издължат. Механизмите за обжалване също не са особено удобни.
Адв. Ема Дзин коментира: “Всички видове финансови сметки — банкови или в онлайн платформи — могат да бъдат замразени. Длъжниците подлежат на широк кръг ограничения, свързани с луксозно потребление, ползване на транспорт, заемане на ръководни длъжности и достъп до определени стоки и услуги. Нарушаването на ограниченията върху потреблението може да доведе до глоби, административно задържане (обикновено до седем дни), а понякога и до наказателна отговорност. На практика длъжниците са изключени от възможности за бъдещо лично или професионално развитие".
Членовете на семейството на длъжника също могат да понесат последици. Например, съвместно притежавано семейно имущество може да бъде иззето и продадено за погасяване на дълга по съдебно решение.
Това напомня на концепцията за “колективно наказание”,
характерна за традиционното китайско право, при което близките на провинилия също могат да бъдат санкционирани.
Още по-противоречив е фактът, че децата на длъжниците могат да бъдат лишени от достъп до частни училища и да бъдат отхвърлени при кандидатстване за държавна служба или военни академии. В китайската култура обаче кръвните връзки са с особено висока стойност и общественото мнение често приема, дори одобрява моралния дълг „синът да върне дълговете на бащата“ — практика, която обаче поставя сериозни въпроси относно индивидуалните права.
Когато длъжникът е юридическо лице, съдилищата могат да „пробият корпоративната завеса“ и да потърсят лична отговорност от законния представител или отговорното лице на компанията. Тази практика размива основния принцип за независимостта на юридическите лица, залегнал в китайското търговско право, и подкопава разграничението между дружеството и неговите съдружници или акционери.
Може ли чужденец да попадне в системата?
Да, по същите причини. Задлъжнял некитаец би могъл да получи забрана за напускане на Китай, което създава ред допълнителни усложнения - като например нуждата да кандидатства за многобройни краткосрочни хуманитарни визи и невъзможност да си намери работа. Затова и чуждестранните бизнесмени и предприемачи трябва да проявяват повишено внимание при влизането в правни или финансови отношения, свързани с Китай. Абсолютно наложително е те да извършват задълбочено проучване (due diligence) на потенциални китайски партньори и да не стават законен представител или отговорно лице на китайска компания, освен ако не разбират напълно измеренията на личната си отговорност.
Черният списък на длъжниците е различен от често коментираната система за “социален кредитен рейтинг”, но двете системи имат сходна логика – ограничения и санкции за "неетично,” или "неотговорно" поведение. Системата за социален кредит обаче все още не е особен фактор в живота на китайците и не е централизирана. Потенциално в нея може да се попадне доста по-лесно –
“точки” се губят за “дребни” нарушения като пресичане на червено,
неправилно сортиране на боклука, разпространяване на “слухове” в социалните мрежи, недостатъчна грижа за възрастните родители - и много други подобни. Повсеместните камери за лицево разпознаване гарантират обаче, че трудно би могла да се избегне отговорност, ако тази система започне да се прилага по-строго.
Гореспоменатият мой познат е в списъка заради фалирал хотелски бизнес - като един от учредителите на бизнеса (регистриран като дружество с ограничена отговорност) е станал негов “личен гарант.” Дългът на дружеството към кредиторите е в размер около четири милиона евро и моят познат няма възможност да го погаси. Проблемът би могъл да се разреши, ако Китай приеме закон за личния фалит, какъвто за момента няма, но се очаква в следващите няколко години да има развитие по приемането му.
Дотогава – зелени влакове. Той споделя обаче, че не е имал трудности с оставането в добри хотели, а за онлайн плащания използва чужда сметка. Ако властите забележат – или решат да забележат – тези нарушения обаче, това може да доведе до допълнителни санкции за него и хората които са му помогнали, и дори до арест.
---
Асен Велинов е преподавател по бизнес право, адвокат, консултант, базиран в Шанхай. Специалист по международни инвестиции на китайски компании, навлизане на чужди компании и брандове на китайския пазар, както и брандиране в областта на международния туризъм. Консултант е на Китайската Асоциация на Туристическите Медии (CTJA).
