Археолози твърдят, че широко отворената уста на мумия на жена, починала преди около 3500 години, може да е причинена от рядка, непосредствена форма на rigor mortis, пиш е изданието ''Гардиън'', цитирано от БГНЕС.
Тя прилича досущ на картината "Писък" на Едвард Мунк, но защо древноегипетската мумия има такова поразително изражение, отдавна озадачава изследователите. Сега те твърдят, че може би имат отговор - предполагат, че жената е умряла, крещейки в агония.
Смята се, че жената е била погребана преди около 3500 години и е открита през 1935 г. в дървен ковчег под гробницата на Сенмут - важен архитект по време на управлението на фараонката Хатшепсут. Тя не е била сама: археолозите откриват и погребална камера за майката на Сенмут, Хат-Нуфер, на обекта край Луксор, както и отделни погребения на негови роднини.
"Въпреки че на крещящата мумия не е записано име, тя вероятно е била близък член на семейството, който е трябвало да бъде погребан и да сподели мястото за вечен покой на семейството", казва д-р Сахар Салим, професор по радиология в университета в Кайро.
В списание Frontiers in Medicine Салим и съавторът ѝ д-р Самия Ел-Мергани съобщават как са използвали технологията на компютърната томография (КТ), за да "разчленят виртуално" мумията, както и техники, включително рентгено-дифракционен анализ, за да изследват кожата, косата и дългата черна перука.
Екипът твърди, че мумията е била добре запазена, като смята, че приживе жената е била висока около 1,55 м. Компютърната томография дава допълнителна информация, разкривайки, че тя е починала на около 48 години и е имала лек артрит - включително в гръбначния стълб.
Въпреки това изследователите не откриват следи от разрез за балсамиране, а всички органи все още се намират в мумията.
"Това беше изненада за мен, тъй като класическият метод на мумифициране в Новото царство - 1550-1069 г. пр.н.е. - е включвал отстраняване на всички органи с изключение на сърцето", казва Салим.
Макар че в изследването се отбелязва, че подобен пропуск често се дължи на некачествена мумификация на средните и по-бедните класи, Салим казва, че изглежда това не е бил случаят с крещящата жена.
Тя не само е била погребана с два пръстена от скарабей в сребро и злато, но изследователите са установили, че материалите за балсамиране са включвали хвойнова смола и тамян - скъпи вносни съставки, които може да са подпомогнали запазването на тялото.
Анализите разкриват хвойна, както и къна, по косата на жената, а перуката е била направена от сплетени влакна от финикова палма и е показала следи от хвойна и тамян, както и различни минерали - вероятно, предполага Салим, за да се стегнат влакната и да им се придаде младежки черен цвят.
Изследователите смятат, че откритията не само дават представа за мумифицирането, изработването на перуки и древната търговия с материали за балсамиране, но и показват, че отворената уста на жената вероятно не се дължи на небрежни балсаматори, които са пропуснали да я затворят.
Вместо това екипът предполага, че изражението на жената може да се дължи на рядка, непосредствена форма на rigor mortis. "Предположихме, че причината [за] тази отворена уста може да се дължи на [болезнена] смърт или емоционален стрес, а трупният спазъм е направил лицето ѝ замръзнало във вида, в който е изглеждало по време на смъртта", казва Салим. "Балсаматорите не са били в състояние да затворят устата и са мумифицирали свитото тяло, преди то да се разложи или отпусне, запазвайки отворената ѝ уста след смъртта".
Въпреки това причината за смъртта остава неясна, докато изследователите отбелязват, че други експерти са предложили крещящото изражение да е резултат от погребални процедури или промени след смъртта.
