Буквално дни преди пандемията от коронавирус да хлопне границите, на 29 февруари 2020 г., Краси и Стела решават да тръгнат за Чили. Съчетавайки работата с удоволствието, двамата посещават столицата на най-богатата южноамериканска страна - Сантяго, отиват на запад до Виня дел Мар на брега на Тихия океан и съседното градче Валпарайсо, известно с шарените си къщи и красивите улични картини, за да си запазят за накрая най-голямото приключение - пустинята Атакама. Как живеят хората в Чили и какво представлява столицата, чието население е почти колкото това на цяла България, кое е най-хубавото кафе във Валпарайсо и как се стига до гейзерите и Долината на смъртта в пустинята? Краси и Стела разказват за своето пътуване в сайта "Виртуални пътешествия по света", чиито основатели Силвия и Евлоги дават всяка седмица думата на запалени приключенци, които споделят своите истории от близки и далечни държави.
Сантяго
Краси отива в Сантяго по работа - по покана на университета "Андре Бейо" той провежда там лекции по своята специалност. Билетите са купени отдавна, посещението е по програма за културен обмен за 2 седмици. Взема и Стела със себе си, с която след работната част се отдават на обиколки из екзотичната страна в Южна Америка.
До столицата ѝ те стигат с полет през Рим. В двете посоки пътуването отнема поне 12-13 часа, така че двамата препоръчват нощните полети, които се издържат по-лесно. "Като кацнете на летището, можете да си вземе такси, преди да излезете. Има две фирми, но трябва да знаете името на шофьора, което е доста трудно, имайки предвид, че там английският не е на почит. Затова се подгответе психически - не трябва да показвате, че не знаете къде сте, не бива да се шляете бавно, а да отидете на бюро и да си поискате такси. Иначе отвън веднага ще ви нападнат други таксита", казва Стела. По думите ѝ е удобно още на летището да си купите местна мобилна карта за телефон - на туристите обезателно им трябва местен номер, за да ползват гугъл мапс и гугъл транслейт. Карти продават и в центъра на Сантяго, но откъдето и да я вземете, за да я заредите със сума, трябва да отидете в аптека. "Да, в аптека - там трябва да кажеш мобилния си номер, както и колко пари искаш да заредиш. След това и да намериш някой, който да ти активира този ваучер", обяснява тя.
И още един съвет, преди да се отправите към центъра - като минете граничния контрол, ще ви издадат бележка с личните данни. Тя удостоверява за колко време сте там, по каква работа и т.н. и е много важно да я носите винаги със себе си. Не я ли представите при поискване на полицията, може да се стигне дори до затвор, предупреждават пътешествениците. За Чили визи не са нужни, само червен паспорт, както и оригинал на бележката, издадена от граничните власти. Мислете му, ако я загубите - в Сантяго няма българско посолство, най-близкото е чак в Буенос Айрес в Аржентина.
Още час им отнело придвижването от летището до квартирата, намираща се на около 20 км. Използвали метрото, което се води най-модерното и дълго в Южна Америка - със 146 станции. Двамата пристигнали в Чили в момент, в който свършва лятото и започва работата на градини, училища, университети. За добро или зло обаче, улучили размирна ситуация в столицата, в която всяка седмица се организирали протести, а доста от забележителностите били обградени с огради, военни и полиция против набези на протестиращи. "През октомври 2019 г. правителството вдига цената на билетчето с 4% - от 800 на 850 песос. Това е било второ увеличение в рамките на година, затова хората се вдигат на бунт. Постепенно той прераства в протести срещу социалното неравенство и с искане за промяна на конституцията, останала още от времето на Пиночет", разказва Краси. По думите му контрастът между бедни и богати в Чили е огромен и цените са толкова високи, че на някои хора им излиза по-евтино да хванат самолет до Аржентина и да си купят лекарства от там, отколкото да ги вземат от местна аптека. "Размириците са продължили от октомври 2019 до края на март 2020 г. Армията е използвала водни оръдия, дори сачми. Пандемията обаче прибира хората по домовете", разказва още той.
Все пак двамата успели да посетят не една и две забележителности. В центъра на Сантяго например се покачили на третата най-висока точка в града - хълма Сейнт Сан Кристобал - част от градския парк "Метрополитано", откъдето се открива невероятна гледка. Там е и известната статуя на Дева Мария, построена от кал и пластмаса, която с пиедестала достига 21 метра. Разходили се по Плаца де Италия - отправна точка на протестите и осеяна с много паметници, които, за жалост, били изрисувани от протестиращите, до площад "Бакедано", затворен в доста дни от седмицата пак заради протестите, и др. Разгледали най-високия небостъргач в Латинска Америка - Костанера, Музея за предколумбова история, разказващ за различните племена преди инките и показващ мумии, накити, надгробни плочки, и т.н.
До Тихия океан
От Сантяго двамата стигат до Тихия океан с автобус - за 1 час и 20 минути, любувайки се на десетките алоета по пътя. Там избрали да посетят само Виня дел Мар и Валпарайсо, въпреки, че доста туристи ходят до Сан Антонио - пристанището на Чили, и от там отиват на обиколка до Великденските острови. Виня дел Мар двамата оприличават на нашия Китен. Казват, че там не видели нещо кой знае колко интересно освен часовника от цветя на площадчето и статуетката с форма на земно кълбо. Пристанищният град Валпарайсо обаче, до който може да се стигне с метро, ги впечатлил с красивите си рисунки по фасадите на сградите. "Почти на всяка улица и къща имаше нещо нарисувано - страхотни картини, но за съжаление, не видяхме някой да рисува, за да го попитаме откъде идва тази традиция", разказва Стела. Неслучайно вторият по големина град в Чили се превежда като "Райска долина" - заради чудно красиво изрисуваните цветни къщи, фасади, врати. Някои сравняват Валпарайсо с галерия на открито, други отиват там заради инстаграм снимките, които ще запечатат. "Знаете ли кое е най-хубавото кафе, което пих в Чили? Ето това", шегува се Краси, показвайки картина на кафе, изрисувана върху тамошна сграда, на чийто фон се е снимал. Двамата се изненадали и от съжителството на бедни и богати в града - бедните къщи били горе на хълма, откъдето се разкрива красива гледка, а богатите - долу. За да се качат до горе, хората използват фуникуляри, преминавайки покрай къщи с различни цветове и изградени от най-различни материали. И хората били много любезни, гостоприемни и помагащи.
Атакама
Най-интересната част от пътуването на Стела и Краси останала за най-накрая. Двамата отпътуват със самолет до Калама - индустриален град, изкуствено създаден заради добива на мед (там е най-голямата открита медна мина в държавата), от който се отива към пустинята Атакама, в която, както казват двамата - "все едно попадате на друга планета". Самият полет бил доста удобен, малко над два часа. "Вътрешните полети в Чили са все едно с автобус: пуснаха ни с 2 литра кола, можехме да носим всичко. Самолетният транспорт там е основният, тъй като нямат много пътища. Хората ходят дори до близкия град на работа със самолет", разказва Краси. След Калама, намираща се на 2300 метра надморска височина, където било препоръчително да се преспи за настройка на вестибуларния апарат (пустинята е на 4000 метра), двамата пътешественици се отправят за Сан Педро де Атакама - отправна точка за всички екскурзии.
От селцето Тиу Тиу за няколко часа път с кола стигнали до гейзерите в Татио Маллку - първата забележителност, за която още си спомнят силно. За целта станали доста рано, преди изгрев слънце, когато те са и най-активни заради температурната разлика. На входа им записали освен имената и държавата, от която идват, и номера на автомобила - с цел безопасност. "Гейзерите са над 80 и са разположени на около 30 кв. км. Това е най-големият сбор от гейзери освен Йелоустоун и руския комплекс. Най-горещият е 85 градуса", разказват Краси и Стела. Някои гейзери били оградени с червени камъни - знак, че не бива да се преминава отвъд тях заради високата температура. Тъй като и земята била топла, доста хора лягали на нея, за да се постоплят. "Някои гейзери само пушеха, други постоянно си бълбукаха, други изстрелваха вода на 10 метра височина. Много ефектно беше да се види това на изгрев. Самото усещане да вървиш по земята, под която се усеща, че има нещо - все едно пропадаш, беше неописуемо", споделят двамата. По думите им при излизането на водата парата понякога била толкова силна, че не се виждало дори на 2 метра напред. На мястото няма достатъчно кислород, затова е важно да не се тича или бърза, съветва Стела, която неслучайно се задъхала, след като се изправила рязко. Друго задължително за планината е носенето на шалче за устата - заради вятъра и пясъците, които той навява постоянно. "Предния ден бяхме на 40 градуса, сутринта в Калама беше 10 градуса, на гейзерите - минус 5, а после през деня стана до 20 градуса. Атмосферата просто не може да се пресъздаде", удивляват се двамата.
На слизане от гейзерите боли глава - особено между носа и очите, предупреждават те. Затова съветват да си носите по някой нурофен. По пътя надолу има малко зеленина, оазиси, а и може да се натъкнете на някои от дивите обитатели на пустинята - гуанако, алпака, цели стада викуня, вискача - приличаща на нашите зайци и стояща минути, без да мърда, фламинго, както и на огромни кактуси, достигащи няколко метра височина, и на уникално езеро едновременно със сладка и солена вода. Двамата си направили задължителната снимка на табелата, указваща, че се намират в пустинята Атакама - но след като изчакали да мине пушилката от една от малкото минали по магистралата коли. Видели и ветрогенераторите и слънчевите панели, монтирани насред самата пустиня. Накрая отдъхнали в малкото селце Мапочо, състоящо се от 26 къщи. Там похапнали месо от лама с разнообразни подправки, което обаче им се сторило доста жилаво. По-късно пили и питие, наречено писко - с лимонов сок и бира, от чаша, чието гърло предварително било потопено в сол - опитът се оказал доста парещ за изсъхналите им устни.
Следващата спирка също си заслужавала - Лунната долина, но двамата стигнали само до началото ѝ, тъй като по-навътре не било разрешено да се влиза. На входа, купувайки си билети, щателно ги записали, включително и номера на колата им и часа, в който планират да излязат. Около час отнел преходът им през най-сухото място на планетата, обявено за природно светилище, в което са заснети сцени от "Междузвездни войни". На мястото липсва каквато и да е влажност, т.е. няма нито животни, нито растения. Вместо това там властват минералите под форма на уникални фигури от сол и глина. Сред най-интересните образувания е Трите Марии, съставени от три скални формации. Особено красиви са и изсъхналите езера на Лунната долина, върху които солта е образувала бяла покривка, както и склоновете, сияещи в най-различни нюанси, вулканичните върхове и т.н.
"Много е солено, задължително трябва да си носите вода, шапка, шал за устата заради силните въздушни течения, които буквално могат да те бутнат", казват Краси и Стела. Те разказват как няколко пъти са им правили забележки да вървят само по пътечките, за да не се нарушава пейзажът, за Голямата дюна, покрита със сол, по която също било забранено да се стъпва, но не и да се наблюдава и да се запечатат уникални гледки, за звуците, които издава пустинята... "Докато се движиш из пустинята, се чуват звуци - пустинята пука, при едната мина скалата изпука силно, помислихме дори, че има земетресение", спомня си Стела.
Следва и връхната точка в пътуването - Долината на смъртта, с нейните сюрреалистични пейзажи, напомнящи за повърхността на Марс. Стела и Краси вървели 20-30 минути с кола навътре, след което около час пеша, изкачвайки дюните по туристическата им част и стигайки до върха - най-подходящата точка за гледане на залеза, откъдето можете да се наслаждавате на необикновените цветове по хълмовете, образувани от лъчите на залязващото слънце. "Някои туристически фирми предлагат дори вечеря на залеза - носят маса, сиренца и вино за желаещите. Залезът обаче бързо се скрива, вятърът е огромен, затова ние пропуснахме тази част", смеят се двамата приключенци.
