Знаете ли, че Макао, често наричан столицата на хазарта, е толкова богат град, че всяка година жителите му получават дивидент от около 800-900 евро? Чували ли сте за балийския "Ден на тишината" - Нипе, в който трафикът на острова спира и никой не излиза от дома си? А знаете ли, че Буенос Айрес има повече психоаналитици и психиатри, отколкото всеки друг град в света? Или пък защо един от най-големите квартали в Мапуто - столицата на Мозамбик - носи името на Георги Димитров? Отговорите на въпросите са на един клик разстояние - във Фейсбук страницата на Силвия и Евлоги "Виртуални пътешествия по света" - мястото, където двамата "професионални мечтатели" споделят виртуално емоции, истории и презентации за приключения и пътешествия по света.

Силвия е китаист по образование, преди пандемията е била екскурзовод на китайски туристи. Приятелят й Евлоги има туристическа фирма и също е отдаден на приключенския туризъм. Миналия декември, докато той е в Коста Рика, Силвия решава да направи събитие във Фейсбук, посветено на Китай. Гледат го 9000 души, което вдъхновява двамата пътешественици да започнат по-организирано да споделят впечатления от пътуванията си. Скоро започват да канят и гости в своите "Виртуални пътешествия". Днес гостите ги намират сами, а за 4 месеца двамата заедно с други близо 20 000 "живеещи за приключения" мечтатели са "посетили" 18 държави - Китай, Коста Рика, Иран, Япония, Тайланд, Исландия, Антарктида, Мозамбик, Аржентина, Макао, Гватемала и т.н.

Историите в сайта са разказани не от професионалисти, а от обикновени туристи, някои дори пътували по работа. Всеки споделя личните си впечатления, разказва как е организирал пътуването си, какъв маршрут е избрал, какво е видял, за какво да внимаваме, какво да носим със себе си, кой деликатес трябва задължително да опитаме и т.н. - т.е. все малки, полезни съвети, разказани от приятел, които може да не срещнете в пътеводителите и дори в необятния интернет. Не на последно място е срещата и с най-различни житейски истории. 

Мозамбик и откритията на Николина Ангелова

В атмосферата на Мозамбик - петата най-бедна държава в света - ни потапя Николина Ангелова, която първоначално дори не знаела къде точно се намира тази държава. В столицата Мапуто тя попада с изследователска цел - по програмата на ООН за населени места “Хабитат“, която цели да изследва възможностите за подобряване на условията на живот. "Пътят дотам от България е близо 24 часа. Аз летях от Цюрих до Франкфурт, после до Адис Абеба", казва Николина.

"По улиците е доста мръсно, няма много пътища, повечето са от пясък. Хората живеят предимно във временни постройки от ламарина. Водата не трябва да се пие, зъбите не трябва да се мият с нея, но става за душ", казва Николина. Мнозинството хора там са бедни, но малцина просят. "Все искаха да ни продадат нещо или да свършат някаква работа и така да си спечелят парите, дори и да е 1 долар на ден", разказва тя.

Сред любопитните неща, които й направили впечатление в Мапуто, са това, че хората носят багажа на главата си; игрите с автомобилна гума, с каквато всяко дете разполагало вместо играчка; столовете, изработени от 2-3 други стари стола; масовото и тържествено ходене на църква (половината от населението са християни); накачулването на 15-20 души в една кола, лошата бира и т.н. Местата, които според Николина човек не бива да пропуска, са Къщата от желязо, изградена по дизайн на Густав Айфел, Главната гара - една от най- интересните в цяла Африка и наредена на 8-о място в света по историческа ценност, паркът с прилепите.

В Мапуто 80% от хората не живеят в сгради, а в саморъчно направени барачки. "Къщичките са леки, за да могат да ги местят, някои се местят на всеки 3-4 месеца. Земята е на държавата, малцина имат собственост. Нямат тоалетни и при наводнения стават големи проблеми, всичко изтича, затова има и болести. Тогава хората отиват в училищата, които са по-нагоре", разказва Николина.

Звучи малко тъжно, но всъщност животът в Мозамбик се подобрява. А и красотата е в изобилие - и в архитектурата в португалски стил, и в невероятните плажове. Храната е великолепна и включва морски деликатеси, специалитети като пирипири чикън и др. В Мозамбик има и курорти по западен стандарт, но затворен в тях, човек изпуска духа на местния живот. А пътуването на Ники приключва с откритие - един от най-големите квартали в столицата се нарича "Георги Димитров".

Аржентина - вино и танго с Тони и Диман 

Диман и Тони в момента наричат себе си "пътешественици в абстиненция". Те също са от този род хора, които събират преживявания, спомени, случки - това е, което сега ги държи живи в пандемията. Заминават за Аржентина през 2017 г. самостоятелно и пътуват из страната на тангото близо две седмици, като се разхождат из популярни и не толкова популярни места.

След 24-часово пътуване двамата пристигат в малко ранчо в пампасите около Буенос Айрес, където няма дори интернет. В тази шир няма забележителности и атракции, но пък в необятната пустота се усеща културата на гаучосите и човек може да се зареди за нови приключения. За Тони и Диман това е Ушуайя, "краят на света". Там се озовали на 8 март и естествено тръгнали по задължителната програма - разходка по канала Бийгъл. Било много студено и ветровито, но това за този край е обичайно състояние, а срещата с морски лъвове, корморани и тюлени не е за изпускане.

"Имаше хубава енергия в това изкуствено създадено градче", заключават двамата, преди да се отправят към следващата си спирка - ледника Перито Морено, в третия по големина резерват за сладка вода в света след Антарктида и Гренландия. Тони и Диман съветват да имате пари в кеш, тъй като на входа за парка не приемат карти, както и да отидете до него сутрин, когато има повече шанс да се види отчупването на късовете лед. "Тогава усещаш лъх на студено и се чувстваш неимоверно близо до динамичната природа", разказват двамата.

След ледените приключения двойката се отправя към сърцето на Патагония, през Ел Калафате до градчето Ел Чалтен, където "духът на планината е навсякъде". Трековете тук са едни от най-красивите на света. "Не е нужно да си топ планинар, маршрутът не е труден и си заслужава да се видят невероятните гледки", казват Тони и Диман.

Също толкова вълшебен е и пейзажът в градчето Барилоче, известно като "южноамериканската Швейцария". Използвайки маршута на седемте езера, те достигат до Сан Мартин де лос Андес и го описват като може би най-приятното градче, посетено от тях досега - малко, леко курортно, с много места за романтични пикници, до които обаче се стига по най-прашния път на света с най-здравата кола (без климатик). Спомен им остават местните емпанадас, шоколадът барилоче, както чаят мате, който е на особена почит там.

Пътешествието на Тони и Диман из Аржентина продължава с винен тур - в област Мендоса, където опитват от най-популярния сорт грозде малбек. Следва финалната спирка Буенос Айрес, който според тях се оказва "учудващо приятен и цветен". "Там животът кипи. Ако сте почитатели на танците, задължително трябва да посетите някое от танго-партитата, или т.нар. милонги, които са в най-различни варианти - в зала, на улица, в заведения, за всякакви възрасти", завършват двамата разказа си за страната, в "която музиката е навсякъде".

Макао през погледа на фокусника илюзионист Йордан Янев - Зайн 

Йордан Янев, с псевдоним Зайн, се занимава от 20 г. с фокуси, a в Макао, който е на 1 час път с ферибот от Хонконг, е работил около 2 г. Според него градът държава е незаслужено непопулярен като туристическа дестинация сред българите. В Хонконг винаги ще се оправите с английски, но в Макао търсете филипинци, ако имате нужда от помощ - местните не говорят този език, съветва Зайн.

По тези места дори хотелите могат да бъдат невероятна атракция - един с вградени златни кюлчета по подовете, друг с венециански канали, трети с Айфелова кула, по-бляскава от истинската. Ако трябва да посетите обаче само едно място, то това е шоуто "Танцуващата вода" в хотел "Сити ъф дриймс", създадено от Франко Драгон, който е и автор на шоутата на Цирк дьо Солей. "Представлението е уникално и задължително, сцената представлява басейн, от него изплуват всички артисти, по-хубаво от него не съм гледал, а като артист съм виждал доста шоута", казва Зайн.

Освен скъпарските хотели в Макао може да се види автентична португалска архитектура. На площада "Сенаро скуеър" например повечето сгради са под закрилата на ЮНЕСКО, като особено впечатляващи са руините на катедралата Сен Паоло.

За любителите на храната излюзионистът препоръчва ресторантчето "Фернандос" на плажа, където може да се опита чудесна португалска кухня и да се види стена с банкноти, сред които и български. "Българите сме навсякъде", казва той, показвайки българска сметана с нашенски надпис, която открил съвсем случайно. От местните специалитети не трябва да се пропуска и яйчената тарта - бутер кошничка с крем, подобен на крем карамел, с бадем в средата и захар отгоре. "Ако искате да заобичате българското Черноморие, отидете на плажа Хагса - тъмен пясък, тъмна вода, влизаш все едно в кафе. Това не е място за плаж, а за барбекю", казва още Зайн.

За търсачите на силни усещания пък илюзионистът препоръчва Кулата в Макао "Макао Тауър" - 338 метра висока, откъдето може да се направи най-високият контролиран бънджи скок, както и "обиколка на страха", по която се минава перферията на кулата, разбира се, с обезопасителни колани. Островът предлага и съвсем натурални силни усещания, които обаче никак не са за препоръчване. Там Зайн е преживял тайфуна "Хато" от 10-а степен - една от най-високите. "25-етажен блок се клатеше от вятъра, леглото ми се клатеше от вятъра, който беше със сила 165 км в час", спомня си той.