Какво се случва на пазара на платена телевизия и интернет и с основание ли малките кабелни оператори твърдят, че големите играчи искат да ги изхвърлят от бизнеса и че дейно участие в този процес взема и ГДБОП? На тези въпроси щеше да е възможно да се даде ясен и точен отговор, ако държавата и регулаторите на бизнеса с телевизионни и интернет мрежи си изпълняваха задълженията и регулярно предоставяха актуална и достоверна информация. А не само след внезапни акции, затваряне на офиси и изземване на техника. Но тъй като това не се случва, подобни питания засега приличат повече на въпрос за 100 000 лв. в "Стани богат". И понеже институциите не работят през по-голямата част от годината, изводи за реалностите в кабелния сектор могат да се правят само чрез тълкуване на оскъдните официални данни, слухове и съпътстващи събития.
В края на миналата седмица прокуратурата, ГДБОП, Комисията за регулиране на съобщенията и НАП влязоха в офиси на кабелни оператори в Кюстендил, Дупница, Благоевград, Сандански, Гоце Делчев и Петрич, както и в Кърджали и Бургас при акция, определена като
най-голямата в Европа
срещу кабелното пиратство на авторски права, съобщи шефът на отдел "Киберпрестъпност" Явор Колев. Под ударите на държавата в Югозападна България попаднаха фирмите „Кабел САТ Запад”, „Ултранет” и др., които са незначителни в национален мащаб, но са фактори в регионите си. От прокуратурата съобщиха, че акцията се провежда по сигнал на телевизии, чиито програми се излъчвали без уредени права. В резултат само за два месеца големи медии като Нова телевизия, Би Ти Ви и HBO били ощетени с над 10.5 млн. лв.
Самият кабелен бранш реагира по два начина. Асоциацията на големите оператори БАККО, в която членуват мрежите с огромен брой абонати - „Булсатком”, „Виваком”, А1 и т.н., излезе с декларация, че „подкрепя мерките за пресичане на порочни практики, свързани с нарушения на авторското право”. БАККО обяви, че нейните членове държат около 65% от пазара, и изчисли сивия сектор на 30%. „Като оператори, които работят на светло и спазват законовите изисквания, подкрепяме усилията на държавните органи да сложат край на безпрецедентните практики на кражба на съдържание и укриване на броя на абонатите”, се казва в позицията.
На обратния полюс застанаха т.нар. малки фирми, обединени в „Клуб 2000”. Те заявиха, че след „ювелирната“ акция на ГДБОП, за която са знаели отпреди 2 месеца, включително от кого е поръчана, е иззета цялата техника на техни членове и колеги. Според „Клуб 2000” това е довело до спиране разпространението на стотици програми под предлог, че има неуредени авторски права само за 1-2. „Това довежда до нарушение на всички надлежно сключени договори. В резултат дейността на кабелните оператори бе насилствено преустановена и всичко това под благовидния предлог за борба с пиратството. Всъщност се преследваха корпоративни интереси, които целят
ликвидиране на конкуренти
и разчистване на пазари, използвайки държавни органи и структури”, пише във втората позиция.
Кой е прав в случая, щеше да е по-лесно да се прецени, ако Комисията за регулиране на съобщенията си вършеше работата. Направи впечатление, че именно органът, който би трябвало да знае и да казва всичко за телекомуникационния сектор, бе най-слабо активен при избухването на проблема. По закон именно КРС регулира отношенията в сектора, уведомява операторите в 7-дневен срок, когато установи, че някой от тях работи в нарушение на Закона за електронните съобщения. Пак комисията е длъжна да определя „разумен срок” за фирмите за преустановяване на незаконните практики и пак тя има право да дава „задължителни указания” за тяхното прекратяване. А след това и да глобява, а в определени случаи - да отнема лицензи. Нищо от това не се разбра дали е свършила КРС, преди тежковъоръжените служители на ГДБОП да нахлуят в офиси на фирми в Кюстендил, Кърджали и т.н. Самият говорител на прокуратурата Румяна Арнаудова призна, че в резултат на теч на информация преди операцията кабелен оператор е поискал предварително да плати задълженията си към една от телевизиите. Не стана ясно дали това му е било разрешено и ако не е - защо, след като законът го позволява.
Посоката, в която България трябва да върви по отношение на интелектуалната собственост, е безспорна - страната ни трябва да полага всички усилия да се чисти от черната си пиратска слава. Проблемите на пазара обаче, изглежда, са невидими и за КРС, и за НАП. В ежегодните доклади на комисията, които се приемат в Народното събрание, няма дори дума, че на тв пазара масово се злоупотребява с авторски права или че в него има и огромен сив сектор, който крие приходи, данъци и осигуровки. Според последния доклад на КРС за 2017 г. всичко в сектора върви отлично, някои видове разпространение се развиват повече за сметка на други и като цяло кабелизацията обхваща около 60% от селата и градовете в страната. Според последния анализ на Ernst&Young за 2016 г. положението обаче не е толкова просто. Бюджетът и медийната индустрия
заедно губят до 149 млн. лв. годишно
от неотчетени абонати и пиратско разпространение на съдържание. Във втория анализ се казва и че декларираните абонати са с поне 35% под реалните, или с почти 615 000. Изводи, които показват, че КРС е бил длъжен да направи много по-задълбочен прочит на деформациите в сектора и да посочи кой конкретно и колко абонати укрива, кой конкретно и кои телевизии пиратира, преди ГДБОП да хуква към няколко града да събира техника "до жици".
Третият висящ въпрос е дали с акцията си срещу незаконната телевизионна дейност ГДБОП не удря и по законния бизнес на малките оператори по разпространение на интернет. В събота Явор Колев съобщи, че служителите му са изземвали само „технически устройства с отношение към телевизионната дейност, но не и съоръжения за разпространение на интернет”. В същото време хора от Кюстендил съобщиха в социалните мрежи, че няма мрежа в половината град. Сигнали за спрени комуникации на банки, болници, граждани и пр. имаше и от Гоце Делчев и Сандански. Потърпевшите оператори разпространяваха през целия уикенд и драматични описи на пораженията. "От две денонощия с колегите ми се опитваме всячески да възстановим нанесените от спецслужбите щети", написа Иван Тушев от "Ултранет". Той обвини спецслужбите в пълна липса на професионализъм и заяви, че освен ключова телекомуникационна апаратура проверяващите са прибрали и фенерчета, комплекти с отвертки, дори зарядни за телефони.
