Кой нареди на генералния директор на БНР Светослав Костов да свали водещата Силвия Великова от ефир и кой го уплаши толкова силно, че ако това не се случи, той няма да си намери работа и децата му ще гладуват? Кой външен фактор се сдоби с такова влияние в националното радио след сядането на Костов в началническия стол в началото на юли, че принуди шефа да разработи специален план за отстраняването на репортера с ресор съдебна система до приключването на конкурса за нов главен прокурор? От 12 септември, когато избухна скандалът в БНР, гражданите очакват отговори на тези въпроси. По всичко личи обаче, че управляващите не желаят да ги дадат.
Миналата седмица се проведе първото заседание по същество (предишното бе гласуване на правила за работа) на временната парламентарна комисия, която трябва да проучи "фактите и обстоятелствата около прекъсването на "Хоризонт" и твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от БНР". На него говори главният прокурор Сотир Цацаров, който за пръв път призна публично, че събраните данни дават основание проверката да се разрасне и към производството за незаконното прекъсване на "Хоризонт" на 13 септември да се прибавят и други сюжетни линии. Една от тях е именно за упражнена принуда от страна на директора върху журналисти, както и за принуда, упражнена спрямо него от неизвестни лица, каза Цацаров. Той нееднократно заяви, че очаква и по тези проверки наблюдаващият прокурор да излезе със становище за повдигане на обвинения. Пред депутатите Цацаров не уточни по кой член на Наказателния кодекс, но и никой не го попита. Едва пред чакащите го репортери главният прокурор каза, че ще остави на подчинените си да уточнят състава на престъплението.
Впрочем през 5-те минути, в които говори пред журналистите, на Цацаров бяха зададени в пъти повече въпроси, отколкото за повече от час, прекаран при народните представители. Шефът на комисията за проверката в БНР - Тома Биков от ГЕРБ, се поинтересува единствено защо т.нар. "профилактика" на "Хоризонт" е прекратена по-рано, след като е била предвидена до 11 ч.? На което Цацаров отговори, че не знае защо сигналът е възстановен 30-ина минути по-рано.
Още по-странно бе поведението на ДПС,
чиито представители в комисията - Йордан Цонев и Хамид Хамид, се държаха като хора, на които разкритията за натиск над журналисти или не са интересни, или те вече знаят отговорите на възникналите въпроси. Двамата не попитаха нищо Цацаров. Вместо това Цонев взе думата пръв, за да се скара на журналистите, че се вълнуват прекалено много от изложението на магистрата и правят коментари от място. Той поиска Тома Биков да направи забележка на многобройните представители на медиите и да ги накара да не изразяват никакви емоции. "Коментари и възклицания тука правим ние, те правят на друго място", мотивира се Цонев. Искането му бе изпълнено веднага. След това Цонев взе думата още веднъж, за да се скара на Александър Симов от БСП, че използва определението "политическа цензура" относно махането на Великова. "Нека говорим за тези неща на следващите заседания, тъй като те не касаят главния прокурор", каза депутатът от ДПС. След което многозначително добави, че "ако едно отстраняване е цензура, има и други видове цензура и аз на следващите заседания ще предложа да направим едни неща, за да установим дали е така". Тук трябва да припомним, че депутатът от ДПС Велислава Кръстева бе единственото посочено име в бурята за оказвания натиск, като тя категорично предупреди да не бъде свързвана със скандала и заплаши със съд хората, които твърдят обратното.
И изобщо след избухването на скандала с Великова действията на най-голямата управляваща партия, както и на ДПС, които са особено активни, когато става дума за медии и медийна регулация, изглеждат, меко казано, странни. След като се разбра, че ръководството на БНР прави всичко възможно да забрани на един от журналистите си да говори, ГЕРБ предложи Сметната палата да направи одит на финансовото управление на БНР от началото на 2017 до 30 септември т.г. - очевиден опит вниманието да се прехвърли от случващото се в момента към евентуални прегрешения на бившето ръководство, което директорът Светослав Костов вижда като диригент на журналистическите протести в радиото. Първоначално в предложението пишеше, че докладът трябва да е готов до края на 2020 г., но по-късно от ГЕРБ съобщиха, че става дума за техническа грешка и че Сметната палата ще представи одита в края на януари догодина. Време, в което интересът и изостреното внимание към случващото се на „Драган Цанков“ със сигурност ще са намалели. Впрочем това решение бе взето при знаковото отсъствие на депутатите от ДПС и без нито един коментар за събитията в радиото.
След това във временната комисия за БНР не влезе шефът на медийната комисия Вежди Рашидов, който
не пропуска да се изживява като гарант на медийните свободи,
въпреки че приносът в настоящия скандал бе възклицанието "Айде стига с тази свобода на словото, бе!". Персоналната роля на Рашидов при подбора на кадри в СЕМ се видя добре това лято, когато по негово предложение в съвета влезе нямащата нищо общо с медиите и завършила аграрна икономика с 3.89 Галина Георгиева. Сега Георгиева не смее да заеме собствена позиция по никой въпрос и следва всяка стъпка на Бетина Жотева - назначение на ГЕРБ.
Макар че работата на временната депутатска комисия за БНР е в началото си, вече се вижда ясно, че от нея няма да научим кой накара шефа на радиото да свали Силвия Великова. Разбра се и че ако все пак това се случи, то ще стане въпреки ГЕРБ и ДПС, а не благодарение на тях. Можем да очакваме, че управляващите и техният негласен партньор ще се постараят да неглижират публичния натиск за изработването на истински механизми за защита на журналистите от всякакъв натиск на политици, лобисти и пр. ГЕРБ ще бягат също и от поемане на ангажимент за изработване на нови правила за попълването на СЕМ и за формирането на професионална и гражданска, а не само на политическа квота в него. Както и за промени в схемата за избор на директори на БНТ и БНР, в резултат на което конкурсите за „Сан Стефано“ 29 и „Драган Цанков“ 4 да станат наистина конкурси, а не предварително дирижирани мероприятия.
ГЕРБ ще се преструват до последно, че не чуват тези искания и че сега не е моментът за тях, въпреки че най-късно догодина медийното законодателство в България трябва да бъде сериозно актуализирано и осъвременено. Това се изисква заради задължението България да въведе в правото си новата европейска Директива за аудиовизуални медийни услуги. От ГЕРБ вече неведнъж подсказват, че във връзка с нейното транспониране могат да се очакват сериозни трусове в живота на журналистите в България. Затова скандали като тези в общественото радио трябва да минат и да заминат, без управляващите да покажат, че наистина са разбрали за какво е ставало дума в тях и какви са реалните проблеми на медиите в България.
