Новият генерален директор на БНР ще бъде човек, който ще разчита все по-малко на собствени приходи от реклама, спонсорство и др. и все повече ще се надява на парите, които му отпуска държавата. В същото време бъдещият шеф ще претендира субсидията от бюджета осезаемо да се увеличи. Това стана ясно при изслушването на 6-мата кандидати за шеф на БНР, провело се днес и вчера в Съвета за електронни медии. Повечето претендентите призоваха управляващите да създадат нов модел на финансиране на БНР и БНТ, който да гарантира независимостта им от политическо влияние. Част от тях поискаха бюджетът на медията да се трансформира в процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Имаше обаче и предложения за увеличаване на субсидията по методика, определена от Министерството на финансите и гласувана от парламента.
Направи впечатление, че СЕМ не поиска мнение относно финансирането единствено от бившия генерален директор на БНР Александър Велев, който отново се яви на конкурса. Той бе начело от 2016 г. до лятото на 2019 г. По предложение на ГЕРБ миналата есен Народното събрание реши Сметната палата да одитира финансовото управление на БНР от началото на 2017 до 30 септември т.г. Периодът включва целия мандат на Велев и трите месеца от управлението на Светослав Костов, уволнен от СЕМ заради скандала със свалянето от ефир на водещата Силвия Великова. Първоначалното решение бе одитът да е готов до края на януари, но преди дни бюджетната комисия удължи срока на проверката до 10 март. Днес Велев заяви, че до края на неговия мандат в БНР не е имало дефицит и „нито едно просрочено задължение и неплатена фактура“. Според него те се появили след това в резултат от увеличените разходи за плащания към организации за авторски права като „Музикаутор“ и „Профон“.
Изпълняващият длъжността директор на БНР Антон Митов, който пое управлението след махането на Костов м.г., се обяви за обвързването на бюджета с БВП при запазване на възможностите за реклама и спонсорство. Митов каза нееднократно, че евентуалното увеличение би могло да се реализира едва през 2021 г. Той обяви, че БНР трябва да присъства по-активно в интернет.
Водещата в програма „Христо Ботев“ Даниела Манолова също каза, че заради независимостта е най-добре бюджетът на БНР да стане процент от БВП. В допълнение тя предлага независим експертен орган да утвърждава искането за държавна субсидия. „Предлагам това като средство за гарантиране на независимостта на БНР. В експертния съвет ще има журналисти, финансисти, хора на културата. Те ще бъдат извън парламента и ще казват на политиците дали заложеният бюджет е реален и дали трябва да се одобри“, коментира Манолова.
Бившият шеф на „Радио София“ Митко Димитров заяви, че ако бъде избран, ще участва активно в работните групи, които обсъждат как да се промени финансирането на БНР и БНТ. Както „Сега“ писа, досега управляващите са създали три такива групи, две от които са под шапката на Министерството на културата, а една се сформира със заповед на шефа на медийната комисия в парламента Вежди Рашидов. Досега нито една трите не е обявиля някакви конкретни предложения. Димитров нееднократно каза, че финансиране на БНР на база отчисления от БВП е добър модел за начало на разговорите. Според него в същото време обществените медии трябва да могат да продават и реклама. „Увеличаване на собствените приходи е задължително чрез увеличаване на рекламата, която преди достигаше 1 млн., а сега е паднала до 200 000 лв, чрез отдаване на студиа под наем и чрез позволяването на музикални компании да записват в тях“, коментира той. В същото време Димитров заяви и че 47 млн. лв., на колкото възлиза субсидията на БНР за 2020 г., не е малка сума и че с нея БНР и сега би могла да реализира обществените си функции.
Според бившия кадър на радиото Антон Балтаков финансирането на БНР може да е или процент от БВП, или да идва от данъчни приходи. Той допълни, че бюджетът трябва да бъде ограничен чрез минимални и максимални граници. Балтаков, който е работил в Си Ен Ен и „Асошиейтед прес“, коментира още, че финансирането на обществените медии в света става все по-неустойчиво, а радиопазарът в България не расте. Въпреки това той заяви, че следващият шеф на радиото трябва да работи за чувствително увеличаване на собствените приходи. Според Балтаков те могат да достигнат до 5 млн. лв. през 2022 г.
Бившият главен счетоводител на БНР Жени Гаджалова единствена се обяви за твърда обвързаност на издръжката на БНР с решенията на Министерството на финансите и на Народното събрание. Според нея БНР трябва да се издържа основно чрез държавна субсидия, а приходите от реклами и продуцентска дейност трябва да отиват за "стимулиране на тези, които са се изявили". Гаджалова допълни, че в момента държавната издръжка е сметната грешно и че това води до трупане на задължения. "Ще настоявам Министерството на финансите да престане да изчислява час програма по тяхна методика, а по реално извършена дейност. В момента субсидията не почива на никаква икономическа основа и радиото е с неразплатени сметки. Ако субсидията не се повиши, БНР ще завърши годината с дефицит. Мисля, че ще успея да се справя с този проблем", коментира тя. Гаджалова се обяви и за още по-голяма обвързаност с управляващите по линия на рекламата. "За рекламата трябва да потърсим държавните институции. Наблюдавам, че напоследък бюджетите по европроекти се дават на други структури, а не на бюджетните, каквато е БНР. Това не трябва да е така", каза още тя.
Утре СЕМ трябва да избере генерален директор на общественото радио за срок от 3 години.
