Управляващите в България ще бъдат изправени скоро пред пореден тест в какво превръщат и как тълкуват европейските правила и директиви. За десет години на власт ГЕРБ нееднократно доказаха, че четат регламентите на ЕС както дяволът евангелието и ги използват като параван за прокарване на спорни и откровено лобистки промени, които често гледат в една посока - ограничаване на граждански права. Един от емблематичните примери от този мандат на партията на премиера Бойко Борисов бе изкривеното транспониране на европейския регламент за защита на личните данни в българския закон за личните данни и налагането на държавна регулация над работата на журналистите. Скоро пред ГЕРБ ще се отвори нова възможност да демонстрират (не)скритите си амбиции за цензуриране на медиите и за затрудняване на журналистическата дейност.
В ЕС в момента се обсъжда нова директива за защита на хората, които подават сигнали за нарушения на европейското законодателство (т.нар. whistleblowers, букв. човек, който надува свирката). Сега само в десет европейски страни изобличителите са специално защитени от закона (България не е сред тях), а според един Евробарометър от 2017 г. 81% от хората признават, че са били
свидетели на корупционни практики,
но не са съобщили за тях. Най-често причината да се премълчи тази информация е именно страхът от правни и финансови последици за подалия сигнала. В същото време ЕК констатира, че последните скандали - от "Панама пейпърс" до "Кеймбридж Аналитика", показват, че липсата на адекватна защита на изобличителите в една страна вреди не само на нея, а прехвърля границите и засяга целия съюз.
Новата директива цели по-високо ниво на закрила за хората, които подават сигнали за различни нарушения на европейското законодателство. Правилата трябва да гарантират безопасни канали за подаване на сигнали в рамките на съответната организация и пред публичните институции. Директивата следва да защити изобличителите от уволнение, понижение и други форми на отмъщение.
Тези цели звучат чудесно, но в ЕС се надига тревога, че вместо да изпише вежди, директивата ще извади очи. 77 организации, сред които "Репортери без граници", "Артикъл 19", Европейската федерация на журналистите, Европейският център за пресата и медийната свобода и т.н., излязоха с апел правилата да бъдат преосмислени с цел реална и ефективна закрила на изобличителите.
Големият проблем е правилото сигналите първо да се подават до работодателя на вътрешно ниво. „Силно сме загрижени, че ЕС е на път да постигне съгласие за директива, която
опасно ще укрепи статуквото
и ще направи още по-трудно за хората да съобщават за закононарушения. Ако изобличителят бъде задължен да докладва първо на работодателя си, директивата несъзнателно изгражда системи за информационен контрол. Те ще възпрепятстват доброто вътрешно управление и ще направят невъзможно сигнализирането на отговорните институции", се казва в декларацията. Според организациите, ако регламентът бъде приет в този си вид, "ЕС ще изостави своите съзнателни и отговорни граждани". "Те ще страдат. Европа ще страда", предупреждават авторите на апела.
Именно защитата на оповестяването извън местоработата е в основата на една работеща система за подаване на сигнали, смятат от неправителствения сектор. „Изработването на истинска защита е жизненоважно за публичния интерес и за правото на обществото да бъде информирано за случаите на корупция и отказ от отговорност", пише в мотивите. Според тях добрият механизъм ще гарантира, че работодателите приемат сериозно своята отговорност да направят процеса за вътрешно докладване безопасен и приемлив. "Прозрачност без граници" отбелязва изрично, че е от ключово значение новата директива да защити "свободния поток от информация, необходим за отговорно упражняване на институционална власт".
България е сред страните, които не демонстрират готовност да предприемат действия за защита на хората, сигнализиращи за корупция, източване на еврофондове, нарушаване на екологичното законодателство и пр. ГЕРБ вече се доказа като партия, която
обича да се меси в дейността на медиите
За разлика от България, защита за изобличителите от обществения сектор е приета и действа в Румъния. Такива закони има още в Словакия, Швеция, Белгия и Ейре. От началото на тази година Латвия и Литва също предвиждат протекции за държавни служители, които докладват за нередности. Във Франция, Италия, Холандия, Великобритания и в още пет държави на ЕС пък защита е предвидена не само за държавните служители, но и за хората от частния сектор.
"Подаването на сигнали е от основно значение за журналистите при работата им по осветяването на закононарушения като корупция, измами и т.н. Информиращите трябва да бъдат защитени, като те се нуждаят от специфични канали, за да могат да излагат казусите без страх. Нуждаят се и от сигурност, че действията им не ги излагат на опасност от отрицателни лични последствия", се казва в изследване на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода, който частично се финансира от Европейската комисия. Същевременно 49% от хората в ЕС признават, че не знаят къде да докладват за случаи на корупция, а едва 15% познават правилата за закрила на изобличителите, доколкото те съществуват в момента.
