facebook
twitter

Медии

Румъния обърна регламента за личните данни срещу журналистите

В България предстои гласуване на промени в аналогичен закон, които също ще доведат до репресия над медиите
338
Журналистът от "Бивол" Димитър Стоянов (вляво) и румънският му колега Атила Биро бяха задържани от полицията в продължение на часове, докато работеха край Радомир по разследване за присвояване на евросредства. Преди дни съдът в Перник обяви задържането им за незаконно.

Реалността опроверга за пореден път и категорично българския премиер Бойко Борисов, според когото, откакто е на власт, ГЕРБ не пречи на свободата на словото и не затруднява журналистите да вършат работата си.

Докато Борисов говореше на министрите си преди дни, че критиките в последния доклад на ЕК за „съществено влошаване на медийната среда в България през последните години” са несправедливи и че „нито един от вас тука няма никаква възможност да влияе на която и да е медия”, позиция на „Репортери без граници” постави под съмнение достоверността на думите му. Неправителствената организация обвини официално Румъния, че злоупотребява с Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR), спрямо който ГЕРБ също вече демонстрира изкривено отношение и склонност да го дописва по скандален начин. "Репортери без граници" призова органа за защита на личните данни в Румъния „да прекрати незабавно тревожните си опити да използва GDPR, за да

 

нарушава поверителността на източниците на информация на разследващи журналисти”.

 

Румъния е на 44-то място в индекса на сдружението за свобода на печата, а България е на 111-о и е последна в ЕС.

Поводът за призива на „Репортери без граници” е писмо на румънската комисия за защита на личните данни до журналистите от разследващия сайт RISE Project. От него става ясно, че медията може да бъде глобена с до 20 милиона евро, ако не успее да разкрие източниците на „лични данни” в поредица статии във „Фейсбук”. Като основание за заповедта органът се позовава на изискванията в общия регламент.

„Статиите, за които споменава писмото, бяха публикувани от проекта RISE в хода на съвместното разследване с българския разследващ сайт „Бивол” за възможно присвояване на около 21 милиона евро от фондове на ЕС, пише в становището Полин Адес-Мевел, която е шеф на бюрото на „Репортери без граници” за Балканите. В предполагаемия казус са замесени ключови румънски политици, включително шефът на управляващата партия Ливиу Драгня. „Осъждаме тази злоупотреба с новите правила на ЕС с цел сплашване на разследващите репортери и нарушаване на поверителността на техните източници. GDPR има за цел да даде на европейците повече контрол над личните им данни и начина, по който компаниите използват тези данни. Определено няма за цел да попречи на журналистите да публикуват информация в обществен интерес", се казва в него.

„Репортери без граници са изненадани също така от бързината, с която румънският орган е писал на RISE след публикуване на статиите. „На същата агенция обикновено й отнема месеци да отговори на жалбите на румънски граждани, както показва проучване, консултирано със специализирани адвокати”, посочва Мевел. Тя припомня и че говорителят на ЕК Маргаритис Скинас е казал в отговор на злоупотребата с GDPR, че

 

Румъния трябва да прави изключение за медиите

 

"Изключително важно е румънските власти да изпълнят това задължение в националното си законодателство, да предоставят изключения и дерогации, за да защитят журналистическите източници, по-специално от правомощията на органа за защита на данните", заяви той. Спазването на препоръката е още по-важно, тъй като Румъния трябва да поеме ротационното председателство на ЕС на 1 януари догодина, смята Скинас.

В момента в България също тече процедура по въвеждане на GDPR в законодателството, при което има реална опасност от цензуриране на медиите, от затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и т.н. Предстои второ четене на нови текстове в Закона за защита на личните данни, писани от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и защитавани на първо четене от МВР. При първоначалното представяне на законопроекта той беше остро критикуван от юристи, неправителствени организации и медии. Представителите на правителството на Бойко Борисов обещаха да вземат предвид всички критики, но основните проблеми останаха и в преработения вариант. Запази се предложението КЗЛД да налага най-големите глоби в историята на българското право - до 20 млн. евро, или 4% от оборота на фирмата, в някои случаи. Тя ще има интерес да е особено активна в това отношение, защото парите ще отиват директно в нейния бюджет. Срещу това възразиха куп юристи, но абсурдната норма не бе премахната. 

И в България (като в Румъния)

 

сред най-сериозните проблеми при транспонирането на GDPR са ограниченията за журналистите,

 

които местните власти се готвят да въведат. Българският закон предвижда медията да взема предвид 10 фактора за всеки отделен случай: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху "собственика" им и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста, и т.н. Преценката дали това е спазено ще е субективна и ще позволи нечувана репресия спрямо критичните журналисти. След огласяването на законопроекта, включително и на редактирания вариант, от Програмата "Достъп до информация" коментираха, че прекалено детайлното изброяване на хипотези и преценки може да има ефект на цензура. Законопроектът все още не е разпределен за разглеждане на второ четене в ресорните парламентарни комисии, водеща сред които ще е по вътрешна сигурност и обществен ред.    

 

ОПАСНОСТ

Макар че в българския проектозакон изрично пише, че се пази тайната на журналистическите източници, това не дава гаранции срещу санкции, ако журналистите отказват да ги назоват. Ако КЗЛД приеме, че получаването на лични данни от таен източник противоречи на закона, тя няма да иска разкриването му, но може да наложи санкции за това, че медията е публикувала информация, получена от таен източник. "Хора, изобличени като извършващи нередности, само чакат да намерят нещо, за което да се хванат, и да стартират производства, които могат да приключат с чудовищни санкции", предупреди адвокат Александър Кашъмов. Няма гаранции, че и КЗЛД няма да се използва за разправа с неудобните медии. Проблемен остава и текстът в законопроекта за достъпа до публични регистри чрез ЕГН. В първоначалния вариант се предвиждаше пълна забрана за публичен достъп до информация, която съдържа ЕГН. Сега е добавено, че достъпът е възможен, ако друг закон предвижда това. Продължава да има проблем и с разпоредбите за опазването на професионалната тайна, например лекарската или адвокатската. Според редактирания вариант адвокатите и лекарите ще са длъжни да предоставят на комисията информация, освен ако тя не е професионална тайна. В случая не е ясно кое излиза извън професионалната тайна на тези съсловия.

Все още няма коментари

Още

Медийната комисия прие закона на Пеевски за 5 минути

25.10.2018

1269 22
СЕМ регистрира телевизията на БСП

09.10.2018

755 19
Медийната цензура пълзи из цяла Европа

Влез или се регистрирай за да коментираш