В ерата след изчезването на регионалните новини неколцина много богати американци купиха вестници, които не бяха част от големи издателски компании: "Вашингтон пост", "Бостън глоуб", "Минеаполис Стар трибюн", "Л.А.таймс", "Лас Вегас ревю". С изключение на Шелдън Аделсън и купеният от него "Лас Вегас ревю" тези милиардери придобиха хартиени вестници не толкова защото виждат в тях печеливша инвестиция, а по-скоро водени от чувството за гражданска отговорност, каращо подобни хора да подкрепят балети, симфонични оркестри и музеи. Така започва публикацията „Защо милиардери купуват вестници” на Остин Симънс в специализирания портал Nieman Lab.
Джеф Безос, собственик на Amazon и на безброй други бизнеси, нарече "Вашингтон пост", след като го купи, "важна институция" в реч пред нюзрума. Той добави, че би било лудост да иска духът на медията да се промени. Но независимо дали вестниците имат душа или не, те не са музеи. Почти всяко издание в Америка продължава да е компания, която трябва да печели. Дори купените от милиардери. Въпреки присъщите усложнения, които може да причини на журналистите, свръхбогатият собственик може и да прокара пътя към успеха, при това без натиск от страна на публичните финансови пазари.
Джеф Безос е най-богатият човек в света според последни данни.
"Вашингтон пост" е най-големият вестник, сменил притежанието си
Влиянието, което Безос оказа върху него, също е най-голямо в сравнение с другите. Според списание "Форчън" при сделката милиардерът не се пазарил . "Не съм правил дю дилиджънс и не съм преговарял с Дон (Греъм). Просто приех сумата, която той поиска", заяви купувачът. Като се има предвид цената от 250 млн. долара за вестника и за асоциираните издания, това е най-голямата лична инвестиция на Безос досега. Тя предполага високо ниво на доверие в перспективите пред медията, увереност в личните способности да ръководи трансформацията от хартия в цифров формат, както и вяра в дългосрочната способност да държи властта под прицел.
От покупката насам Безос инвестира усилено в нюзрума и в технологии. Той изгради продукт за управление на съдържанието - "Арк публишинг", от който след това мнозина издатели купиха лиценз. Същият модел, при който Безос позволява и на други да развиват бизнес чрез негов продукт, вече бе приложен в Amazon. Посланието към вестникарския свят сега е, че "Вашингтон пост" няма да изпревари другите, защото технологията му превъзхожда или защото репортерите му са по-добри. А защото конкурентите ще субсидират част от разходите му чрез наето от него ноу-хау. Това вече е правено. Например Netflix и Amazon Prime Video се конкурират за зрители и при сделки с филмови студия, но в същото време Netflix е най-големият потребител на Amazon Web Services. Което със сигурност кара много клиенти да се абонират за двете платформи.
"Вашингтон пост" и големият му конкурент "Ню Йорк таймс" също могат да се допълват. "Таймс" не изглежда вероятен клиент на "Арк публишинг", тъй като притежава собствена технология. Но за разлика от "Пост" той не е показал амбиции да продава лицензи. Двата вестника обаче са еднакви по безапелационен начин, който обезсмисля сравнението с други издания.
Важността им произтича от начина на покритие на националните новини,
не на местните. И двата вестника използват града си като увеличителна леща към света и голяма част от отразяването показва гледката през тази леща. В резултат те са станали незаменими в обхвата на политиката, търговията и икономиката в САЩ. Единственото друго издание, което може да претендира за подобно определение през 2018 г., е "Уол стрийт джърнъл".
Докато другите вестници се сражават локално, "Вашингтон пост" и "Ню Йорк таймс" го правят национално и се радват на потребители по цял свят. През февруари бе съобщено, че годишно "Пост" печели около 100 млн. долара от дигитални абонати, по около $100 от 1 млн. души. Пикът на печатния тираж бе през 1993 г. - 832 000 бр. през седмицата и 1 152 000 в неделя. С дигиталната си версия вестникът вече бие рекорда от делниците. "Ню Йорк таймс" също увеличава цифровата си аудитория. Той обяви 2.9 млн. абонати, сред които са и тези на кръстословици и готварски приложения.
Двете издания са рядка порода вестници, които успяват да използват интернет в своя полза. Докато общото усещане е, че мрежата тероризира тиражите и повечето видове реклама. Но дава и нова сила на медиите, които разполагат с истинска национална платформа. Как се отнася това за ежедневниците, купени наскоро от милиардери в Минеаполис, Лос Анджелис, Лас Вегас и Бостън? Със сигурност те не са толкова сигурни в опората под краката си. Със своята регионална значимост "Л.А. таймс" постигна успех в изграждане на цифровата си база, достигайки 105 000 платени абонати м.г. Вестникът е най-разпространеният от регионалните ежедневници в САЩ. Въпреки това приходите дойдоха насред ужасяващи сътресения, които изглеждат приключили с покупката му от хирурга милиардер Патрик Сун-Шионг. Филантропът с южноафрикански корени, чието състояние се оценява на над 7 млрд., е известен с дарения за университети, болници и т.н. През зимата купеният от него вестник пръв съобщи, че компания на Сун-Шионг придобива изданието заедно със "Сан Диего юнион трибюн". И докато офисите на повечето регионални вестници в столицата Вашингтон се свиха или изчезнаха, тези на "Л.А. таймс" и "Бостън глоуб" продължават да покриват националните теми. След сделката "Л.А. таймс" разполага с 23 редактори и репортери в националното си бюро, с 16 във Вашингтон, както и с 14 в политическия си отдел.
Екипът обаче още няма право да въздъхне с облекчение
След като плати 70 млн., Шионг каза пред "Блумбърг", че се надява да вкара "машинна визия" в "Л.А. таймс". "Например, читателят да може да натисне снимката във вестника и тя да се превърне във видео. Да фокусира кадър с Кевин Дюран (баскетболист на „Голдън Стейт” – б.р.) или с Доналд Тръмп и да чуе как вторият говори или първият вкарва кош", поясни той.
Ако приемем, че Сун-Шионг ще има по-умерен подход в еволюцията на новините, в някои отношения той може би ще прилича на новия бос на "Бостън глоуб" - Джон Хенри. Милиардерът е собственик още на баскетболния клуб – „Бостън Ред сокс”, както и на английския футболен гранд „Ливърпул”. Личното му състояние се оценява на 2.5 млрд. Сделката за „Глоуб” бе приключена преди около 4 г., като съвсем доскоро вестникът имаше явни проблеми. Когато през м.г. смени печатницата, мнозина абонати се отказаха от хартиено издание, след като цената на седмичния абонамент стана най-високата в САЩ. В момента „Бостън глоуб” има около 100 000 цифрови абонати и не се чува да се задават нови съкращения в екипа.
В Минеаполис „Стар трибюн”, собственост на Глен Тейлър, успя да привлече около 50 000 абонамента. Тейлър купи вестника през 2014 г., пет години след като той успя да се възстанови от фалит. След това Тейлър направи много за оздравяването. Бизнесменът се дава като пример за правилни инвестиции в технологии, които отчитат
кои читатели са склонни да платят за онлайн достъп до съдържание
В обратната посока, през 2015 г. хазартният магнат Шелдън Аделсън купи "Лас Вегас ревю", но тайно. За сделката съобщиха собствените му репортери. Платените от него 140 млн. надвишиха 100-те млн. на Тейлър за „Стар трибюн” и се оказаха двойни на 70-те млн. на Хенри за „Бостън Глоуб”. Това породи спекулации, че Аделсън ще използва вестника да популяризира собствения си политически дневен ред. Теорията се подкрепи от факта, че Аделсън поиска вестникът да наблюдават работата на трима съдии, един от които контролира дело, засягащо казината му. Състоянието на боса се оценява от „Форбс” на 31.8 млрд. долара.
