Малко икономически отрасли пострадаха от пандемията така драматично, колкото филмово-комиксовата индустрия - до зимата на 2020 г. тя изглеждаше доминираща, вездесъща и непобедима, чак се наложи ветерани като Скорсезе и Копола да я сочат с пръст и заклеймяват като културен тумор. Коронавирусът довърши мисията им: посече бизнеса на супергероите за цяла година и едва сега те се завръщат - плахо, предимно в стрийминг платформите на Disney+ и HBO Max, без истинска надежда за милиарди приходи (най-успешният дотук, "Черната вдовица", е с някакви си 340 милиона за месец разпространение).
На този мрачен фон "Отряд самоубийци" действа като детонация на ядрена бомба в поле от маргаритки. Точно такава е концепцията и естетиката на режисьора Джеймс Гън (и наистина има сцена, в която Харли Куин унищожава враговете си с картечница сред взривове от пъстри цветя). Повечето зрители го познават като създател на една от най-забавните истории в пантеона на "Марвъл" - "Пазителите на галактиката", но след втората част той за малко не стана жертва на кенсъл културата заради изровени от нафталина неполиткоректни туитове. Тъкмо по това време го намират "Уорнър", които разработват конкурентната супергеройска вселена на DC Comics. Нейната основна черта е гробовната сериозност - и, струва ми се, тъкмо заради нея филмите им са две обиколки зад хитовете на Marvel. Досега.
Гън е изковал името и вкуса си в малкото студио за второразряден хорър, сатира и черна комедия "Трома", и ако кървавата баня и непочтителният хумор в блокбъстърите му се струват някому прекалени - да ходи да гледа героични продукции за мъже в чорапогащи. Самоубийците не са точно герои, а анти такива; злодеи, държани на къса каишка, които в никакъв случай не биха спасили света просто от добро сърце.
Филм със заглавие "Отряд самоубийци" излезе и през 2016 г., но въпреки добрия приход критиката заслужено го изравни със земята. Затова сегашният е колкото продължение, толкова и нов прочит, дори не са си правили труда да сменят заглавието. Един апокалипсис по-късно, бета версията на Дейвид Ейър е забравена, пък и поколенията подрастващи комиксови фенове се обновяват непрестанно: нищо, че истории като тези са забранени до 16 години (rated R в САЩ). Така някои от героите - като Марго Роби в ролята на Харли Куин и Виола Дейвис като кукловодка за правителството на САЩ, се завръщат, но пък повечето са нови, кой от кой по-ненормални и шарени. И понеже това е "Отряд самоубийци" все пак, никому не е гарантирано, че ще оцелее за финалните надписи.
Отрядът е съставен от опасни затворници, на които е обещана предсрочна свобода, ако се включат в смъртоносна мисия. Сред тях са Идрис Елба като безукорния стрелец Блъдспорт, Джон Сина като още по-тъп и патриотично настроен Капитан Америка, говоряща акула в бермуди, наподобяваща незаконно дете на Хомър Симпсън и Брус от "Челюсти" (и озвучена от Силвестър Сталоун), и поспалива тийнейджърка, която управлява плъховете с един жест като свирача от Хамелн. Всички те са стоварени на малък остров, където латиноамерикански диктатори със страст към изтезанията (но и към романтиката от сапунките) държат в непристъпна кула от нацистко време извънземна морска звезда и правят експерименти с нея.
Точно толкова нелепо е, колкото звучи - брутално, смешно и невъздържано. Не може да се каже, че персонажите получават задълбочено развитие или че третото действие нарушава нормата за комиксова суперпродукция - наблъскана с компютърно генерирани експлозии и разрушения апокалиптична сцена, в която шепа давидовци се изправят срещу Голиат, но Гън нито за миг не изоставя иронията в полза на техническата сръчност. Така "Отряд самоубийци" не е подходящ за зрители със слаб стомах или крехко чувство за хумор, но за останалите, както биха казали сънародниците му, е bloody fun. Межувременно Джеймс Гън бе реабилитиран от лицемерните директори в "Дисни" и скоро ще започне работа по "Пазителите на галактиката 3".
vbox7.com
