"Светкавицата" можеше да е първият филм с мултивселена, в която един герой обитава едновременно няколко образа в различни реалности. Но Ковид 19, постоянните ексцесии на звездата Езра Милър (представящ се с небинарното местоимение "те"), ангажиментите му с друг франчайз - "Фантастични животни", многобройните забавяния и колебания около продукцията я отложиха с години. И ето че през 2018 г. се появи "Спайдър-мен: В Спайди вселената", а след него и "Спайдър-мен: Няма път към дома", "Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта", и на всичкото отгоре - носителят на седем "Оскара" Всичко навсякъде наведнъж". Та направо ни дойде байгън от мултивселени - точно когато мислехме, че нищо не може да ни омръзне повече от екранизациите по комикс.
И когато най-сетне излезе, изостанал с цял един петилетен план, "Светкавицата" пак бе обречен да върви по петите на филм със същата идея и с далеч по-добро изпълнение - "Спайдър-мен: През Спайди вселената", чиято премиера бе седмица по-рано. В никакъв случай не е изненада, че анимацията на Sony и Marvel е с близо три пъти повече приходи.
Да, хич не им върви на Warner и DCEU (DC Extended Universe) - свързаният свят от рисувани герои, който те започнаха през 2013 г. по подобие на Marvel, тогава в пика на славата си с "Отмъстителите". 13 филма по-късно, от които само един приличен - "Жената чудо", те са с нов креативен директор (Джеймс Гън, работил до оня ден за конкуренцията с финиширалия преди месец и половина "Пазители на галактиката 3") и бъдещето пред суперскъпите им комиксови продукции остава неясно. А като си помислиш, че именно те притежават двете най-големи имена в столетието на жанра - Батман и Супермен...
"Светкавицата" (The Flash) е посредствен филм, макар и не чак толкова лош, колкото е болезнен провалът му. Той може да служи като урок колко важно е да не закъсняваш - в случая от неумолимите тенденции. Иронично, самият персонаж е най-големият бързак в DC вселената. Той се движи толкова светкавично, че може да се върне в собственото си минало - и оттам произлиза сюжетът и конфликтът във филма на Анди Мускети ("Мама", "То"), в който нищо не напомня за хорър миналото на режисьора. Няма нужда да се спирам върху подвизите на младшия супергерой, който нарича себе си "портиерът на Лигата на справедливостта". Милър се справя съвсем прилично не с една, а с две роли, тъй като в лутанията из мултивселената му се налага да се срещне със себе си като 18-годишен келеш. В реалността той е обременен със семейна трагедия, която донякъде повтаря Батмановата - загубил е родителите си. В паралелния свят, който си създава с преместването на една консерва доматен сос, майка му е жива и баща му не е в затвора за нейното убийство. Само че парадоксите на времето не позволяват да разместиш просто ей така собствената си биография (знаем от десетки по-добри примери в литературната и филмовата фантастика) - и може да се наложи спешно да спасиш света от извънземен нашественик.
И сякаш две Светкавици не стигат, в "Светкавицата" има и двама Батмани (и нещо) - Бен Афлек, познатият ни от "Лигата на справедливостта" и "Батман срещу Супермен" (придружаван от неизменния Джеръми Айрънс), и... Майкъл Кийтън. 71-годишният Кийтън е може би единствената разумна причина да се гледа този филм. Оригиналният Батман от лентата на Тим Бъртън в далечната 1989-а, когато никой не бе и чувал за комиксова вселена и десетки милиарди долари, които се изсипват като рог на изобилието върху създателите й. В тази фантастична приказка за времето няма да е неуместно да употребим клишето, че Кийтън и неговият герой са издържали проверката на времето - и той е все така забавен, убедителен и чаровен Брус Уейн. Но младежката публика, която е основната мишена на жанра, не можеш я привлече с една гола носталгия.
А всичко друго си е каквото свикнахме да очакваме от филм по комикс - шумен и хаотичен екшън в трето действие, уморителни спецефекти (съвсем не на нивото, което бюджетът и жанрът на филма предполагат), летящи мъже в маски и прилепнали костюми, безбройни "камео" появи на известни персонажи - или прочути актьори в кожата на тия персонажи, безобразна за вложеното съдържание дължина от 2 ч. 35 минути... Дълго е, вторично е и няма значение, че някоя шега или някоя бойна сцена са се получили - през цялото време "Светкавицата" се усеща като блокбъстър втора, че и трета и даже пета употреба. Подобен творчески мързел може да е подходящ за диванни сериалчета по стрийминг платформите, но не и когато искаш да оставиш отпечатък на големия екран.
Джеймс Гън да им е на помощ на DC, които имат още две премиери до края на годината - "Синият бръмбар" (август) и "Аквамен и изгубеното кралство" (декември). Още два провала?
YouTube
