Германия има особена символика в разбиранията на българина. Made in Germany традиционно се схваща като символ на качество и цивилизованост. "Немската дисциплина", "немските коли", "немският футбол" - а ето, дори и сега "немската ваксина" е предпочитана в общественото съзнание спрямо британската. Български студенти, експати, имигранти през XXI век има навсякъде, в условията на ЕС граници се минават лесно (като няма ковид), но Германия все още не е загубила напълно този свой утопичен ореол. Затова и героят на "Уроци по немски" - мъж на средна възраст, който е объркал почти всичко в живота си, копнее да замине именно за Германия.
Филмът е пълнометражен дебют за Павел Веснаков - един от най-талантливите и награждавани млади режисьори на кратки филми (само "Чест" има около 30 международни награди за късометражно кино). Когато през 2015 г. сценарият му печели най-висок сбор точки на сесията за субсидиране на дебюти в НФЦ, той се казва другояче - "Спасителят в прахта". Сесията е отменена, проектът буксува, налага се да се яви и да заслужи финансиране повторно - този път редом с опитните режисьори. Не е единственият, пострадал от родните механизми за "подпомагане" на седмото изкуство. Някои от тези потърпевши се отказват, други упорстват - като Веснаков, който шест години по-късно все пак завърши и представи филма на 25-ия "София филм фест", където той бе отличен с две награди.
"Уроци по немски", разбира се, търпи негативи от това закъснение. Макар че сценарият и други елементи на филмовия разказ са били променяни и актуализирани, той ми се струва малко остарял - както тематично, така и естетически. Веснаков компенсира това с отлична работа с актьорите - особено впечатляващо е превъплъщението на Юлиан Вергов (награда за мъжка роля от Кайро 2020), познат в съвсем различен ключ на масовата публика, и с достатъчно емоционален и честен разказ. Но тези мъчително дълги кадри - шест-седем минути, в които камерата на Орлин Руевски мълчаливо следва героя из градската джунгла, вероятно щяха да впечатляват повече, ако не ги вече бяхме гледали в "Посоки" или "Подслон", ако не се бяха появили междувременно толкова много български филми в канавата на новия социален реализъм (някои - и с международни успехи). Това усещане за житейски капан, за безизходица, за безкрайно повторение се подсилва от аудиоучителя на немски, който главният герой Никола непрестанно слуша в колата си. Той повтаря с монотонен глас едни и същи думи - монтаг, динстаг, митвох...
В първия кадър на "Уроци по немски" Вергов и Герасим Георгиев-Геро седят на мърлява товарна гара (май). Геро разказва трагична история, но я разказва като виц, затова финалът й е изненадващ и удря по-силно. В остатъка от "Уроци по немски" виц няма, всичко е гробовно сериозно и доста предсказуемо. Вергов, съблякъл обичайното телевизионно лустро, е разведен мъж с условна присъда (за побой), който работи неквалифициран труд и чака да му изтече пробацията. Има деца при бившата си жена (Стефка Янорова), които са отчуждени от него, родители, които го смятат за неудачник, и нова приятелка (Елена Телбис), с която кроят планове за емиграция в Германия и нов житейски шанс. Тъкмо тази възможност за старт на чисто обаче се изплъзва на Никола, докато в последните два дни преди отпътуването се опитва да се помири с целия си "тукашен" свят. Както и в предишните - късометражни - филми на Веснаков, един от основните фокуси е разривът между поколенията; на отношенията между Никола и баща му (Васил Банов) е отделена централна част от филмовия разказ и конфликт. Помирението е последен изход, щастието е винаги някъде другаде. Германия остава само въображаем топос.
"Уроци по немски" е сериозен и откровен авторски филм, с премислена естетика, но отново без шансове за среща и разбирателство с публиката. Може би Веснаков не е и целил това - той има много успешна комерсиална кариера като режисьор на сериалите "Откраднат живот", "Дървото на живота" и др.
Като част от конкурсната програма на 25-ия "София филм фест" "Уроци по немски" е в онлайн изданието на фестивала http://online.siff.bg и може да се гледа до 11 април. В някой хубав ден вероятно ще го завъртят и по кината.
YouTubeа
