"Жените наистина плачат" е въздействащо обвинение към патриархата в България от режисьорките на "Котка в стената" и с участието на Мария Бакалова от "Борат 2". Така започва първата рецензия от международната филмова критика, публикувана след прожекцията на българския филм в Кан.
Алън Хънтър от престижното браншово издание Screen International продължава: "... изгарящ обвинителен акт за отношението на България към жените. Предизвикателствата и травмата на едно голямо семейство умело отразяват едно по-широко общество в плен на патриархата, предразсъдъците и сляпата вяра. Суровият, пулсиращ гняв на филма и няколко възхитителни актьорски изпълнения създават експлозивна драма, способна да спечели сърцата и умовете след премиерата си в „Особен поглед“.
"Соня (впечатляващата изгряваща звезда от "Борат 2" Мария Бакалова) и нейната темпераментна сестра Лора (Ралица Стоянова) общуват само на висок тон. Първо виждаме двете в тесен, претъпкан апартамент, да се карат за място в гардероба. Хвърчат обиди, размятат се коси и наблюдаваме как тяхната връзка преминава от отдаденост в раздразнение само за миг", продължава отзивът на критика.
"В друг апартамент, леля им Вероника (Биляна Казакова) открива, че животът й е сведен изцяло до грижи за нейното бебе: един неспирен цикъл на хранене, преобуване, успокояване... Съпругът й отсъства, а появата му в телефонни разговори разкрива непоколебимото убеждение, че нейното място е у дома. Първоначалният фокус върху Соня и Лора се разширява към други членове на семейството като майката Ана (Катя Казакова), лелята-лесбийка Йоана (сърежисьорката Весела Казакова) и дядото (Йосиф Сърчаджиев). Разкритието на Соня, че нейният интимен партньор е женен, с дете и ХИВ-позитивен, гръмва като граната във фамилията". Алън Хънтър определя като "една от най-шокиращите" сцената в лекарския кабинет, когато гинекологът отказва да прегледа Лора, защото е ХИВ-позитивна. Именно тя бе първата, разпространена като рекламен видеоклип и от сп. Variety вчера, тъй като филмът още няма официален трейлър.
Заради начина, по който смесва личното и политическоито, критикът на Screen International сравнява българския филм с румънския "4 месеца, 3 седмици и 2 дни", който през 2017 г. бе награден със "Златна палма" в Кан. Животът на тези жени разкрива състоянието на нацията, заключава той. "Това е страна, в която мъжете имат поведение на хищници и смятат, че всичко им принадлежи... Новинарските заглавия помагат на сюжета – в София се организират протести в подкрепа на „традиционното семейство“ и „семейните ценности“, част от обществото споделя хомофобски възгледи, дебати се вихрят около ратифицирането на Истанбулската конвенция, а по радиото съобщават, че 91% от жените в България са жертви на насилие от страна на партньорите си или друг близък.
"Жените наистина плачат" по-скоро оставя усещането за предизвикателен боен вик, а не за лекция, защото зрителят потъва в опитите на семейството да се справи с настоящите си проблеми и да се изправи пред раните от миналото.", пише Хънтър. "Милева и Казакова успяват да напаснат съдържание и стилистика. Запомняща се е сцената, в която Соня и Лора са седнали на купчина павета и обсъждат своите проблеми и тези на ранен щъркел, чиято съдба преминава като червена нишка през сюжета.“ Критикът обръща специално внимание на актьорската игра, като хвали най-много "яростната" Ралица Стоянова и "изключителната" Мария Бакалова.
Българският сайт "Площад Славейков" цитира и по-хладна рецензия за филма в испанския сайт Micropsia. "Във втората си част филмът изпада в странна предвидимост. Има метафора, свързана с ранен щъркел, която не работи много добре и намерението да се разбере или дори да се оправдае поведението на мъжете относно събития и травми от националното минало като че ли не е необходимо, нито логично по отношение на това, което казват персонажите. Сякаш в тези моменти филмът се опитва да подчертае идеи и да оправдае действия, които не трябва да се подчертават или оправдават.“ Но това са незначителни проблеми, изтъква Диего Лерер, и не пречат на това „достойно, истинско и политически обвързано предложение от държава, за чието кино знаем малко“.
