Най-старият действащ киносалон у нас се намира на улица "Иван Асен II" в София и е на почти 100 години. Кино „Влайкова” е построено със собствени средства и на собствен терен от Мария Влайкова - третата съпруга на Тодор Влайков, българска учителка и дарителка. Ето какво пише тя в завещанието си от февруари 1926 г.: "Големият успех на кинематографа – разумно уреден и контролиран, който може не само да достави висша естетическа наслада, но може да служи за възпитание на младото поколение и на народа, зароди у мене идеята помощта, която имах желание да окажа на театралното дело у нас, а чрез туй и на народната просвета, да се свърже със създаването на един народновъзпитателен кинематограф."
За съжаление Влайкова умира няколко месеца след завършването на строежа, на 31 декември 1926-а, но благодарение на нея през 2020 г. това е единственият квартален киносалон у нас, оцелял от превратностите на времето, смяната на политическите системи, приватизацията, дигитализацията и дори коронавируса.
Вече 94 години киното не е спирало да работи, с изключение на кратък период през Втората световна война, когато изгаря в бомбардировките над София (тогавашният наемател Стилян Георгиев го възстановява със собствени средства само в рамките на шест месеца.) Второто му спиране беше в периода март-май 2020 г. заради пандемията.
През 1949 г. сградата е отдадена за вечно ползване на Народно читалище „Антон Страшимиров - 1926“ в изпълнение на волята, изразена в завещанието на Мария Влайкова. Любопитен факт е, че между 1968 г. до 1971 г. киносалонът е прекръстен на „Айзенщайн“ (в чест на съветския режисьор и кинотеоретик) и е филмотечно кино, но след настояване на съкварталците и обществеността възвръща оригиналното си име.
От историята дотук заключаваме, че "Влайкова" е кауза, която заслужава подкрепа и в която водещото не е само и единствено печалбата. На това разчиташе и новата кампания на киното, която за 8 месеца успя да събере средства за закупуване на нов дигитален прожекционен апарат. От 2014 г. "Влайкова" не бе в състояние да прожектира актуалните филми в добро качество и звук, тъй като притежава единствено лентов прожекционен апарат. Прожекциите допреди дни вървяха през малък блу-рей плейър за домашно видео.
"Дигитализирането все повече навлизаше в киното и процесът с прожекции ставаше все по тежък и все по-труден. Прожектирахме малко заглавия. Силно гледаемите заглавия не стигаха до нас", споделя Цветелина Сярова, секретар на читалище " Антон Страшимиров-1926". "Ограниченият филмов репертоар не бил единственият проблем. Качеството на звука и картината също търпели критики. "Имаше моменти зрителите да кажат - може ли да ни пуснете звука или картината спря. Получаваше се много неловко", споделят от киното.
Единственото възможно решение било покупката на съвременна прожекционна машина, но за нея нямало пари. Това принудило служителите да потърсят помощ. Дарителската кампания продължава 8 месеца и през това време се събират над 70 000 лева. По-голямата част от тях са инвестирани в съвременна DCP прожекционна машина, а останалите - в нов 3D екран.
В спасяването на най-старото действащо кино у нас се включват над 350 дарители от страната и чужбина. "Чудото стана. Над 350 души участваха. Всеки даде кой колкото може. Събраната сума надхвърля с малко 73 хиляди лева. С тези пари купихме дигиталната машина, без която киното бавно, но сигурно изпадаше в кома. Вече можем да показваме всички филми, които влизат в България, и то в изключително качество“, разказва режисьорът Олег Ковачев, който е и председател на читалищното настоятелство. "Имаше изложби, имаше концерти благотворителни - джаз концерти, оперни, идваха хора и пускаха стотинки в нашата каса във фоайето. Беше много вълнуващо. Най-много дължим на една дама, която иска да остане анонимна - тя дари 10 000 лева".
Имената на дарителите ще останат завинаги на стената във "Влайкова", а на 17 октомври от 18 ч. всички те са поканени в залата на киното на специална благодарствена прожекция. На зова за помощ откликнаха и много български артисти, които подкрепиха със своите лица и гласове кампанията - сред тях са режисьорите Теди Москов, Явор Гърдев, Виктор Божинов, актьорите Руси Чанев, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Юлиян Вергов, Стефан Денолюбов, Мая Новоселска, Стефка Янорова, музикантите Васко Кръпката, Иван Лечев, Веско Пантелеев Ешкенази, Стефан Вълдобрев и много други.
А с дигиталния прожекционен апарат най-старото софийско кино започва нова страница от своята дълга история. В момента там се прожектират както актуалните хитове "Тенет" и "Мулан", така и фестивален репертоар от започващия "София филм фест - Есен".
----
П.П. У нас можеше да има и по-старо работещо кино, всъщност едно от най-старите в Европа и света - "Модерен театър" (познато и като "Цанко Церковски"). То работи без прекъсване от 4 януари 1908 г. до 2003 г., когато приватизацията захлопна вратите му завинаги. И днес сградата, превърната в един от първите български киносалони от италианеца Карло Вакаро и арх. Димитър Начев, стои и се руши на бул. "Мария Луиза" като символ на безстопанствеността и безхаберието ни.
