Националният статистически институт публикува в навечерието на празника 24 май основни данни за културния живот в България за 2022 г. Статистическите изследвания на НСИ в областта на културата осигуряват информация за дейността на музеите, театрите, библиотеките, кината, радио- и телевизионната програмна дейност, производството на филми и читалищната дейност. Основните показатели и обхватът на изследванията са в съответствие с методологическите препоръки на ЮНЕСКО.
За обследвания период в страната функционират 186 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство: 97 от тях са общи, а 89 – специализирани (вкл. художествени галерии). Движимите културни ценности, формиращи националния музеен фонд в тях, са
7 804 000 фондови единици и в сравнение с 2021 г. техният брой се е увеличил със 180 000 (2,3%). Цифровизирани са 463 000, което е с 11 000 повече спрямо предходната година. Посещенията в музеите през 2022 г. са 4 001 000 и съпоставени с 2021 г. те са се увеличили с 37,2%. В дните със свободен вход са осъществени 13,6% от посещенията (545 000) Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите – с 272 000, или със 75,6% спрямо предходната година.
В сферата на сценичните изкуства през 2022 г. в действащите 72 театъра в страната са организирани 13 193 представления, посетени от 1 712 000 зрители, като спрямо 2021 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 24,4 и 48,3%. Средният брой посетители на едно представление е 130, което е с 41 повече спрямо предходната година. През периода 37-те драматични театъра са осъществили 5616 представления, 19-те куклени - 4769 представления, 7-те драматично-куклени са с 1689 представления, 7-те оперни и балетни театъра – с 840 представления, а 2-та оперетни театъра – с 279 представления.
През 2022 г. в страната са развивали дейност 53 музикални колектива – 6 филхармонии, 21 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 26 оркестъра. Представленията на тези колективи са се увеличили със 72,0% спрямо 2021 г.
Броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици е нараснал спрямо предишната година с 2. Общият им фонд се състои от 36 528 000 библиотечни документа – книги, периодични издания и др. С най-висок дял са книгите – 54,3% (19 825 000), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) – 28,9% (10 571 000), и продължаващите издания – 16,8% (6 132 000). Регистрираните читатели са 314 000, което е с 42% повече в сравнение с предходната година, а посещенията са се увеличили с 23,1% и достигат 3 778 000. Заетият библиотечен фонд е 5 247 000 библиотечни единици. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2022 г. има регистрирани 8 438 000 библиотечни документа, или с 58 000 повече в сравнение с 2021-ва. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 179 000 единици, като заетият фонд в тях е нараснал с 326 000.
През 2022 г. у нас са произведени общо 98 филма – пълнометражни, късометражни и среднометражни, в това число 38 за киномрежата, 58 за телевизията и 2 за други цели. Произведените пълнометражни филми са 24 (18 игрални, 5 документални и 1 анимационен). Късометражните и среднометражните са 74 (и 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни.
В края на 2022 г. в страната кината са 85, а киноекраните – 227, като броят им се увеличава съответно с 9 и 6 спрямо 2021 г. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57,4% от всички прожекции и 63,2% от посещенията. В сравнение с предходната година прожекциите в кината са се увеличилили с 43,1%, а посещенията – с 59,0%. Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 26 със 120 000 прожекции, посетени от 1 893 000 зрители. В столицата са функционирали 17 кина със 74 екрана, в които са прожектирани 1 994 филма.
В сферата на радиопрограмната дейност за периода в страната са функционирали 73 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 603 000 часа радиопредавания, което е с 31 800 000 часа по-малко в сравнение с 2021 г. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 62,4%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 8,7%.
В сферата на телевизионната програмна дейност през 2022 г. в страната са функционирали 112 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 16 по-малко от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 778 200 000 часа, или с 9,6% по-малко в сравнение с 2021 г. Специализираните предавания са разпределени по часове по следния начин: художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) – 186 900 000 часа; музикални предавания – 122 500 000 часа; спортни предавания – 88 900 000 часа; новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) – 62 100 000 часа; реклами – 59 500 000 часа; образователни предавания – 7 800 000 часа.
В сферата на читалищната дейност България се гордее с феномена народни читалища – традиционни самоуправляващи се културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Изследването на читалищната дейност се провежда веднъж на 5 години, като обхваща всички читалища на територията на страната, регистрирани в съответствие със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Към 31 декември 2022 г. действащите читалища у нас са 3319, от тях 665 (20,0%) са в градовете, а 2654 (80,0%) в селата. В сравнение с 2017 г. броят на читалищата е намалял с 2. Членовете на читалищата са 261 342, като спрямо 2017 г. броят им е намалял с 11 637, или с 4,5%. В 1670 читалища (50,3%) се предлагат услуги за ползване на компютър с достъп до интернет за потребители; в 3015 - 90,8% от всички, има действащи библиотеки; 2426 (73,1%) разполагат със зала за представления. През 2022 г. от читалищата са организирани общо 75 512 културни и творчески прояви.
