Никога не е било по-трудно да направиш филм за Бонд - до момента бяха 24, без да броим неоторизираните - отколкото в случая със "Смъртта може да почака" (No Time to Die). Цели шест години минаха от "Спектър", след който Даниел Крейг говореше в интервюта, че по-скоро би си прерязал вените, отколкото отново да изиграе 007. После го склониха, но продукцията влезе във фризера заради раздялата с режисьора Дани Бойл; на негово място влезе Кари Фукунага и вече всичко изглеждаше цветя, рози и добре приготвени мартинита, когато пристигна пандемията от Covid-19. Бонд №25 беше буквално на нисък старт: в киносалоните се въртеше трейлърът, звездата на днешния ден Били Айлиш изпя песента от началните надписи.
И тогава всичко спря. Една от първите отменени премиери във вихъра на коронавируса "Смъртта може да почака" бе и най-дълго отлаганите: цели 18 месеца. Причината: продуцентите Барбара Броколи и Майкъл Уилсън просто не искаха да се примирят с разпространение по световните дивани, на някоя от стрийминг платформите, които приютиха толкова касови заглавия в последната година и нещо. Нито пък с хибридна премиера - 2 в 1, малък и голям екран едновременно, както направиха с големите си продукции Warner и Disney. Не, Бонд обезателно трябваше да излезе на голям екран, с необходимия блясък и апломб, за да донесе очакваната финансова възвращаемост. Засега перспективите изглеждат оптимистично: "Смъртта може да почака" спечели 121 милиона долара в премиерния си уикенд по света, като това не включва американския пазар (там филмът излиза днес) и още по-големия китайски (007 успя да се промуши през иглените уши на комунистическата цензура и в Поднебесната го очакват в края на октомври). От началото на пандемията досега много филми - започвайки с "Тенет" - са копнели да бъдат чудото, което ще върне публиката в киносалоните и ще донесе желаните печалби на продуцентите, но досега нито един, който да е сбъднал очакванията. Не мисля, че някой се надява No Time to Die да бие боксофиса на "Скайфол", който спечели над 1.1 милиарда долара през далеч по-безметежната 2012-а - да не говорим за двата "Оскара", - но възможно е именно Бонд да бъде това чудо: в родината на шпионина и неговия литературен баща Иън Флеминг "Смъртта може да почака" чупи рекорди, дори такива отпреди коронавируса. Филмът тръгна относително добре и по българските екрани, макар нивото на ваксинация и разпространението на ковид у нас да са отчайващи.
Радостното е, че "Смъртта може да почака" заслужава успех. Мащабната продукция е първокласно развлечение, което ще достави наслада на всеки фен на Бонд - и на всеки фен на популярното зрелищно кино, което привличаше толкова много хора преди чумата. Marvel може да имат повече супергерои и филми и по-голям сбор от приходи, но в седмото изкуство няма друг, който да е останал на екран по-дълго - и да продължава да се завръща, подпечатвайки все по-ярко запазеното си място в попкултурата не само на XX, ами и на XXI век. Толкова много вода е изтекла от 1962-а насам, когато Шон Конъри за пръв път взема номера 007 в "Доктор Но"; толкова други филми са се опитвали да го имитират ("Мисията невъзможна" и сериите за Джейсън Борн са само два от най-успешните примери). Толкова се промени светът - Студената война отдавна свърши, а ранният Бонд е окачествяван едва ли не като изнасилвач от днешните феминистки кръгове; толкова актьори от различни поколения - общо осем - влязоха и залязоха в ролята, неколцина от тях вече не са и между живите.
Не крия предпочитанията си към модерния, ироничен и непатетичен Бонд на Даниел Крейг, макар Пиърс Броснан да е по-красив, а Конъри - по-величествен. Заслугата за изграждането на героя във великолепните "Казино Роял" и "Скайфол" (и по-слабите "Спектър на утехата" и "Спектър"), разбира се, не е само негова, а на всички сценаристи, режисьори и сътрудници на продукциите, но в "Смъртта може да почака" Крейг прави героя си още по-интересен, още по-уязвим, още по-симпатичен. Жанрът на шпионажа и екшъна рядко е толкова щедър към персонажите си. Вижте само колко плитък е злодеят на надценения Рами Малек ("Оскар" за "Бохемска рапсодия") и ще оцените контраста. Новият Бонд е все по-малко леконравен циник, който мисли първо с пистолета си; през XXI век обикновеното бройкаджийство не върви, страстта към хубавите момичета трябва непременно да е емоционално подплатена.
Разбира се, това е 007 филм: и в "Смъртта може да почака" Бонд прави класическата грешка - "където си вадиш хляба, не вади друго", но връзката му с героинята на Леа Сейду от "Спектър" се развива по най-неочаквани начини едновременно в шпионажа и в любовта. Злодеят на Кристоф Валц от предишния филм има само една сцена, колкото да ни утеши за пълната дупка Малек; а обещаната "чернокожа жена" (Лашана Линч) наистина за кратко носи номер 007 в MI-5, но би било кощунство да решим, че тя може да заеме овакантеното място. След две драматични ретроспекции, началните надписи хващат Бонд, пенсиониран, да се наслаждава на спокоен живот в Ямайка - но не задълго, иначе нямаше да се получи 162-минутен филм.
Сценарият е типичният за франчайза мегаломански заговор за унищожение на света, който 007 за пореден път ще спаси на косъм. Преследвания по суша, вода и въздух, джаджи и престрелки са в доволна доза; както всеки път в холивудската триактова драматургия, средата е малко тегава (кратката роля на Ана де Армас компенсира това), ала бомбастичният финал и безбройните препратки към старите филми няма да разочароват никой фен на поредицата. Крейг може да си отива, а бъдещето на героя засега да изглежда неясно - но шест десетилетия след началото и след толкова премеждия изглежда много вероятно винаги да има Бонд. Още има нужда от него.
YouTube
