Как се обръщат само нещата. През 2017 г. Райън Джонсън ("Looper: Убиец във времето", "Братята Блум") излезе на голямата сцена с Епизод VIII на Star Wars, но с желанието да промени и модернизира евангелието на Лукас вся смут в правоверните фенове. "Последните джедаи" се оказа последният му бизнес с Disney, а през това време Даниел Крейг бе приклещен в дълга творческа пауза между "Спектър" (2015) и последния си филм в ролята на Джеймс Бонд, излязъл чак през 2021 г. Срещата между двамата роди "Вади ножовете" - криминална мистерия в духа на Агата Кристи с ярко актьорско съзвездие, топъл прием от критиката и боксофис, който надхвърли бюджета 8 пъти (за "Аватар 2" например подобно съотношение би означавало над 3 милиарда приходи). Може да се каже, че Knives Out - излязъл в края на 2019 г., бе последният оригинален хит на голям екран, преди пандемията да хвърли сянка върху кинопоказа.
Салоните отдавна са отворени, но Glass Onion: A Knives Out Mystery гледаме само у дома. Netflix първи прозряха в южняшкия акцент на детектив Беноа Блан пазарен потенциал и надиплиха $ 450 млн. за правата (бюджетите са много по-ниски) върху две продължения на неговите приключения в света на богатите. Първото от тях, "Стъкления лук", след кратък гастрол на големия екран в САЩ - колкото да се квалифицира в надпреварата за "Оскар" - стана достъпно в платформата току за коледните и новогодишните празници.
По-малко мистерия, повече фарс: така Райън Джонсън освежава печелившата си рецепта. Сюжетът и героите са напълно различни, свързващо звено е само неговият Еркюл Поаро (наследството на дейм Агата пак се усеща, макар и по-слабо), в чийто образ режисьорът и сценарист преоткрива 007 като комедиен актьор. Джонсън даже нямал желание към името на филма му, вдъхновено от песен в Белия албум на "Бийтълс", да добавят това обяснително-маркетингово A Knives Out Mystery; но който плаща - той поръчва заглавията.
Той разказва с лекота и забележително чувство за хумор. Героите му са карикатурен Илон Мъск (тук на име Майлс Брон, изигран от Едуард Нортън) със слабост към шарадите и неговите съдружници, приятели и протежета. Трудно е да се каже кой е най-колоритен, но изпъкват бившата моделка Бърди - Кейт Хъдзън, на две десетилетия и хиляди мили от нежното групи в "Почти известни", и Дейв Баутиста (Дракс от "Пазители на галактиката") като анаболен влогър, сексист и оръжеен маниак. Най-благодатният персонаж обаче е даден на Джанел Моне, слабо позната у нас чернокожа актриса и певица - измамената и изхвърлена от компанията на Брон (съ)основателка. Десетината необявени епизодични включвания на звезди не само от екрана са бонус. Коктейлите се леят щедро, сценографията и костюмите са чудесни. Мизансценът е частен гръцки остров (всъщност луксозен курорт на Пелопонес, достъпен и за простосмъртни с дебели портфейли), "Мона Лиза" се усмихва загадъчно на гостите, а партито е убийствено... в прекия смисъл.
Игриво пародиращият собствения си образ Крейг разбулва тайната още в средата на екранното време, за да разкаже после още веднъж същата история, но от друга гледна точка. Такова е отношението на Райън Джонсън и към жанровите клишета: виждаме повечето от тях, но под нов ъгъл, който ги прави ведро поносими. "Стъкления лук" сатиризира героите си, без да изпада в левичарска плакатност (както толкова други филми напоследък). Ясно заявява принадлежността си към леките жанрове, не демонстрира претенции и не иска много от зрителя, освен да прекара два часа в добро настроение: може би приказките за "Оскари" са прекалени, но със сигурност е една от добрите идеи в неособено вълнуващото филмово портфолио на Netflix Originals. Не съм сигурна само за радост, за яд ли е, че проектът върви твърдо по пътя на многосериен франчайз.
