Електронното правосъдие е поредното неспазено обещание на управляващите и в него за над десетилетие потънаха десетки милиони. От 2007 г. темата е любима дъвка на властта, която изхарчи милиони левове за въвеждането му, но това така и не се случи.
Казусът отново беше повдигнат в началото на годината, когато близо 250 юристи от цялата страна, обединени чрез Фейсбук общността на българските адвокати (ФОБА), попитаха тогавашния министър Цецка Цачева къде са потънали 30 млн. лева за е-правосъдие, което все още не функционира. Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев се срещна с председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, за да обсъдят кога се очаква да заработи Единният портал за електронно правосъдие, който ще позволи на адвокатите да получават по електронната поща всякакви съдебни протоколи и документи. От срещата се разбра, че срокът, поставен в Закона за съдебната власт - август 2019 г., няма да бъде спазен.
Адвокатурата настоява за реален електронен достъп до информацията за делата,
какъвто трябваше да бъде осигурен през сайта ecase.justice.bg. За разработването на портала през 2015 г. ВСС плати 416 200 лв. без ДДС, като се похвали, че това е "основата на конструктор Лего". Оттогава системата е била надграждана два пъти от „Информационно обслужване“ АД за общо 366 хил. лв. без ДДС.
Основното предназначение на портала е да даде електронен достъп до делата на страните в съдебния процес. Трябва да позволява призоваване чрез електронната поща, както и запознаване с базата данни на съдилищата, които публикуват своите актове. Друга заложена функционалност е издаване на електронно свидетелство за съдимост, проверка на чуждо, както и подаване на сигнал за корупция в съдебната система. Всичко това е заявено в описанието на сайта, но малка част фактически работи.
Адвокатите посочват, че публикуваните досиета по делата са непълни, а съдилищата, които са се присъединили към портала, са изключително малко – от 184 едва 21 съдилища са свързани със системата. Сред тях не са дори Върховният административен съд, Специализираният наказателен съд, Софийският градски съд и Софийският окръжен. "Този портал в момента дори не прилича на електронно правосъдие, това е някаква имитация. Жалко е, че през 2019 г. не можеш да подадеш молба по имейл, не можеш да получиш електронен протокол от съдебно заседание", коментира пред "Сега" адв. Николай Хаджигенов.
Заради хаоса около е-правосъдието адвокатите от ФОБА поискаха среща с ВСС. Оказа се, че за толкова значим проект като електронното правосъдие съдебната власт се информира за броя на адвокатите в България от интернет и заради това електронният портал може да бъде достъпен за над 17 000 "адвокати" при реално вписани 13 860. Юристите се оплакаха, че интерфейсът на портала е направен нефункционално, защото документите не са подредени по хронология и не са описани като вид. От ФОБА посочиха, че адвокатите и съдът трябва да виждат електронното дело еднакво. Адвокатурата е предложила още на ВСС да бъде създаден кол център, който да обработва всички сигнали за проблеми, свързани с достъпа до е-портала, проблеми с регистрацията и липси на дела и документи. "За това обаче ще се иска финансиране пак по Оперативна програма “Добро управление” и ще се чака незнайно колко. Защо Висшият адвокатски съвет не е направил нито едно предложение за оптимизация през 6-те години на внедряване на електронно правосъдие пак остава без отговор", пише в съобщението на ФОБА след срещата във ВСС.
Порталът беше обещан от управляващите още преди 12 години -
през него страните по делото трябваше да могат да проверяват делата си. За целта беше създаден дори интернет адрес - www.e-justice.bg. Страницата отдавна не функционира.
През 2012 г. първото правителство на Борисов се зарече, че до 3 години от съдебната система щели да изчезнат хартиените носители на гражданските и административните дела. "Електронното правосъдие е елемент от реформата в съдебната система, като въвеждането му цели ефективност и прозрачност", заяви тогавашният правосъден министър Диана Ковачева. От тогава до сега бяха приети концепция, стратегия, дори пътна карта за изграждането на електронно правосъдие, която предвижда в периода 2014 - 2020 г. да се изхарчат близо 35 млн. лева, голяма част от които са осигурени по Оперативна програма "Добро управление". През 2016 г. беше променен Законът за съдебната власт, за да гарантира, че до август 2019 г. ще заработи Единният портал за електронно правосъдие и Единната централизирана информационна система за съдилищата.
Към настоящия момент се изпълняват
14 европроекта за изграждане на е-правосъдие за над 16 млн. лева
Бенефициенти са Министерството на правосъдието, ВСС и прокуратурата, отговориха от МП на запитване на "Сега". До март 2019 г. единственият реализиран проект е за „Инвентаризация и анализ на състоянието на информационната и комуникационната инфраструктура, информационните системи, услуги и регистри в сектор „Правосъдие“ с бюджет 938 233 лв. Очакванията, че дигитализацията на правосъдието няма да се случи в обозримо бъдеще, бяха потвърдени през февруари на заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което участваха вицепремирът Томислав Дончев и шефът на агенция „Електронно управление“ Атанас Темелков.
Сред причините е, че повече от четири години не стигнаха на ВСС да въведе Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която е ключова за е-правосъдието. Към момента съдилищата в България избират от пет деловодни системи, изграждани през годините, с които да работят. Те обаче не винаги комуникират добре помежду си, затова трябва да се внедри единна система за всички съдилища. Нейното разработване обаче тепърва започна.
По същото време ВСС реши да разкрие нов отдел – „единна информационна система на съдилищата“, в който ще работят 5 човека. Той ще отговаря и за оптимизацията на съдебната карта на българските съдилища, част от проекта за единната информационна система. Картата практически показва броя на съдилищата и прокуратурите в страната, като непосредствено отчита тяхната натовареност. Прокурорът Гергана Мутафова, шеф на проекта за единната информационна система, изрази тревога за сроковете по ЕИСС, включително модула за натовареност. В края на януари ВСС сключи договор с фирмата „Глобал Адвайзърс“ АД за консултантски услуги за оптимизиране на съдебната карта. Съдебната власт ще плати 274 500 лв. без ДДС за мнение колко трябва да бъдат съдилищата и прокуратурите в България.
За да заработи всичко това обаче, трябва да стане ясно дали ще бъде част от електронното управление на цялата държава, или ще се изгражда отделно. Томислав Дончев е категоричен, че ведомственият подход не е възможен, тъй като е безсмислено да се търсят отделни софтуерни решения, защото системите трябва да „говорят“ помежду си. Според него е по-ефективно те да се управляват централизирано с уточнението, че ще бъде гарантирана независимостта на електронното правосъдие.
Цялостното е-управление на държавата
ще се осъществява през държавния хибриден частен облак
Става въпрос за облачна инфраструктура, разположена в два центъра за данни. Във всеки от тях трябва да се инсталира огромна изчислителна мощност и стотици терабайти дисково пространство за архивиране. В края на февруари Държавната агенция „Електронно управление“ обяви обществената поръчка с прогнозна цена 28 650 483 лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти изтече. Все още ВСС обаче се чуди дали системата за е-правосъдие да е част от хибридния облак. Поради тази причина Томислав Дончев обвини съдебната власт, че спъва проекта за електронно управление.
Друга пречка пред електронното правосъдие е, че не е ясно какви компютри, мрежи и лицензи има по държавните администрации. В пътната карта за електронно правосъдие правителството предвиди всички софтуерни системи поетапно да бъдат обезпечени с необходимия хардуер. За това начинание бяха заделени 10 млн. лева, които да дойдат от Оперативна програма „Добро управление“. През 2017 г. Министерство на правосъдието и ВСС направиха пълна инвентаризация на наличната IT техника, приложен софтуер и сървъри, с които разполагат. Тя беше извършена от „Информационно обслужване“ и фирмата „Сирма“ за 458 333 лв. без ДДС. Въпреки заложени милиони за нов хардуер, досега правосъдното министерство е реализирало една единствена обществена поръчка за инсталиране на сървъри на стойност 176 хил. лева. Заради създалото се напрежение обаче съдебната власт се е засилила да купува нови компютри. Предстои да бъдат обявени обществени поръчки за това.
Целият този хаос и безотчетно прахосване на пари без реален ефект напомнят за друга авантюра на управляващите, която погълна десетки милиони. Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), в която влиза цялата информация за досъдебни производства, наложени мерки за неотклонение, актове на разследващи органи и съдебни актове, беше градена 17 години, за да заработи през 2013 г. Бившият член на ВСС Румен Георгиев заяви тогава, че забавянето се дължи на харчене на милиони без ясна причина и „ведомствени интереси“.
Подобни причини за липсата на дигитално правосъдие изтъкна и адв. Хаджигенов. "На никой не му пука за електронното правосъдие. Нито едно правителство до момента няма интерес от електронно правосъдие. Ако имаме бързо правосъдие, ГЕРБ няма как да кажат "ние ще забързаме правосъдието и затова ще променим законите", но така, че ще заприличат на Северна Корея. Отделно има локален интерес. Всяка година се наливат от бюджета някакви милиони, които очевидно се изпаряват, защото е-правосъдие няма", заяви той.
