След огромно забавяне България най-накрая ще се опита да си спаси част от парите по националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Планът закономерно е изправен пред риск от тежък провал, което не попречи на политици, допринесли за това, да се правят на изненадани. Сега правителството ще се опитва да спасява проекти, докато опозицията ще го критикува, че ги проваля. Или иначе казано - очертава се дълго надлъгване. Но все тая - няколко милиарда вероятно вече са неспасяеми.
Подобно на надвикването за бюджета, и тук виновните разчитат на липсата на памет на публиката и сложните и без това регламенти на ЕК. Хич нищо да не разбират от публични финанси обаче хората различават дните от календара. Сега сме февруари 2025 г. Плановете за възстановяване и устойчивост бяха създадени като инструмент през 2021 г. като отговор на ковид кризата и изтичат през август 2026. Дотук ние сме получили едно плащане в размер на 1.37 млрд. евро и сме разплатили 773 млн. евро. При общ бюджет по плана 5.689 млрд. евро без националното съфинансиране това е много ниско изпълнение и за него има много виновни. Което поставя много неудобни въпроси.
Кой и как забави изпълнението на плана?
Амнезията при провал на дългосрочни планове е много изкушаваща политическа тактика и бе приложена и в случая. Българският ПВУ тръгна със сериозно забавяне от самото си начало, за което допринесе политическата криза и грешни политически решения. Докато България влизаше от избори в избори, други държави работиха систематично по плановете си и успяха да усвоят парите.
Няколко примера. Хърватия - един от отличниците в изпълнението, предаде плана си през май 2021 г., през септември 2021 г. получи авансово финансиране, а през юни 2022 г. - и първо редовно плащане. Съседна Румъния, с която обичаме да се мерим, също предаде план през май 2021 г., през декември 2021 г. получи авансово финансиране, през януари - още едно авансово плащане, а през юни 2022 г. поиска първо редовно плащане.
На този фон България изпрати плана си през октомври 2021 г., при служебния кабинет на Стефан Янев с вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов. Пеканов получи плана в наследство от Томислав Дончев и дълго време търси политическа подкрепа в парламента за консенсусно приемане на ангажименти в енергийния сектор, свързани със зеления преход. Той така и не получи такава и в крайна сметка предаде плана на своя глава.
Вместо да работи в посока изпълнение на вече предаденото, кабинетът на Кирил Петков, встъпил в длъжност през декември 2021 г., реши да пренаписва плана. Това накара ЕК да спре часовника за произнасяне по внесените документи и започна чакане на преработена версия. Тя бе одобрена от ЕК едва през април 2022 г. Така България загуби право да иска авансови плащания - допустими до края на 2021 г.
Първото редовно плащане бе поискано през септември 2022 г. и получено през декември. България се справи лесно с тази част от плана и благодарение на закъснението - защото междувременно изпълняваше заложените реформи и инвестициите. С това първо плащане си и останахме. Искане за второ плащане бе внесено едва през октомври 2023 г., като ЕК отново спря часовника за произнасяне и вече сме 2025 г., а пари няма.
Тази седмица правителството обяви това, което бе предизвестено още декември 2024 г. - че ЕК няма да преведе никаква част от поисканите 653 млн. евро заради неизпълнени ангажименти за реформи. България има 6 месеца да ги изпълни.
Всичко това показва голямо забавяне още от самото начало и неспособност да се навакса след това.
Защо се провали и изпълнението на плана?
Залагането на детайлно разписани ангажименти за реформи и условието те да се изпълнят преди подаване на искане за плащане е нов начин на работа в ЕК, който носи и проблеми не само в България. У нас нещата съвсем излязоха от релси заради политическата нестабилност.
Особено ожесточено текат споровете върху реформите в сектор енергетика и върховенство на правото. Искането за второ плащане бе изпратено от Асен Василев при неизпълнени докрай ангажименти в тези две области, като това не е новина за абсолютно никого. Т.е. още към октомври 2023 г. тези реформи не бяха изпълени, докато уж имаше някакво управленско мнозинство с ГЕРБ и негласно - ДПС. Тук позициите са непримирими, като от ПП-ДБ твърдят, че антикорупиционното законодателство по линия на ПВУ не се приема заради нежелание, а от ГЕРБ обясняват, че изготвените проекти не стават. Вероятно и двете твърдения са верни, като в идните месеци ще видим дали има реално политическа воля за приемане на проблемното законодателство в областта на съдебна реформа и борбата с корупцията.
Това, което наистина взриви изпълнението на плана обаче, са поетите ангажименти от кабинета на Кирил Петков в сектор енергетика. Ангажиментът за намаляване на квотите от въглищните централи с 40% спрямо незнайно как избрана за базова година 2019, изваждането на “Булгартрансгаз” и “Електроенергиен системен оператор” от БЕХ и либерализацията на пазара на електроенергия на дребно са теми, по които разбираемо тече ожесточен дебат. Ако дадените обещания не бяха толкова спорни, нямаше да се стигне до приемане на забранители от страна на НС към кабинета да изпълнява ПВУ в този му вид. Именно това направи невъзможно внасянето на искане за предоговаряне на плана от страна на служебното правителство.
Не е ясно доколко кабинетът на Кирил Петков е имал възможност да договори нещо различно и колко настоятелна е била ЕК, но, така или иначе, спорните текстове бяха допълнени в неговия мандат, заедно с мегаломански проекти като големия парк за батерии, например. И без тези ангажименти изпълнението на плана щеше да е трудно - България не се слави с добра администрация, а с тях изпълнението на тази част от реформите стана на практика невъзможно.
Защо се забатачиха самите инвестиционни проекти?
Особено дразнещи са опитите за замазване на управленски провали на конкретни министри при изпълнението на конкретни инвестиции. Ако за реформите ПП-ДБ могат да твърдят, че са били възпрепятствани, при инвестициите си има чиста проба провали заради некадърно управление. Това също не е новина.
Още през 2023 г. стана ясно, че куп проекти отпадат заради невъзможно или слабо изпълнение. Тогава правителството оряза 18 проекта по плана. Сред тях бяха проектите за батериите, да национален център за лечение на онкологични заболявания с протонна терапия, за реформа на пощите, за интермодален терминал в Русе и т.н. Това не предизвика толкова голям скандал, защото България така или иначе трябваше да орязва проекти заради преизчислен БВП и намалено в много страни от ЕС общо финансиране по плановете за възстановяване.
Сега правителството е принудено да реже още проекти, защото време наистина няма и се оказва без вина виновно за чужди провали. Много показателен пример тук са провалените поръчки за закупуване на нови мотриси за БДЖ - на няколко пъти те бяха обявявани и прекратявани от предходното правителство, и сега време за производство и доставка на мотрисите няма, ако ще и вълшебник да си. Тук ще бъде наистина добра новина, ако транспортното министерство успее да спаси договора за 35 нови мотриси за БДЖ - към момента има сключен договор само за 25.
Не тръгнаха навреме много други тежки проекти. Забавиха се проектите по ПВУ в областта на електронното управление, където имаше шумен политически скандал, след като самият министър обяви, че му е оказван натиск да не обявява обществени поръчки. Много тромаво тръгна вторият етап на санирането, където има задължителен процент съфинансиране. Натрупани са огромни закъснения, за които е виновна изпълнителната власт. Финансовото министерство обяви, че по последни данни 7 инвестиции са на практика неизпълними във времето, а други 15 са критични и ще се прави анализ кои от тях да отпаднат и кои да бъдат прехвърлени към националния бюджет.
При всички случаи правителството тук няма друг избор, освен да бъде максимално практично и да остави само реалистични проекти. След август 2026 г. плащания по плана са недопустими и ще са за сметка на националния бюджет.
Ще се провали ли държавният бюджет?
Не отговарят на истината и твърденията, че новината за спиране на второто плащане ще продъни държавния бюджет. Асен Василев много добре знае, че и през 2023 г. в бюджета бяха заложени нереалистични приходи от ЕС по линия на ПВУ, които така и не дойдоха. Подобно бе положението и с бюджета за 2024 г., а сега така ще е и с бюджета за 2025. Финансовото министерство е длъжно да залага тези приходи въпреки че знае, че те вероятно няма да дойдат.
Точно на такива нереалистични приходи се дължат и част от рекордните 14 млрд. лв. капиталови разходи. 7 млрд. от тях са по линия на еврофондовете и ПВУ и най-вероятно няма да бъдат реализирани и наполовина. Парите от ЕС не влизат в калкулациите на дефицита на начислена основа, следен за еврозоната, и са по-скоро бюджетно неутрални. Ако приходите в тази част не постъпят, няма да има и разходи. Уви, това означава пропуснати възможности за страната. В края на маратона загубените средства вероятно ще се окажат милиарди.
