Твърденията на съпредседателя на "Демократична България" Атанас Атанасов, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди парламентарните избори на 4 април разтресоха държавата. Атанасов даде и подробности, без обаче да разкрие имената - на контрол са били хора от "Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", 12 от тях са подслушвани от Дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР, 12 от ДАНС, а останалите 8 - от ГДБОП. Вътрешният министър Бойко Рашков потвърди, че подслушвани има и самият служебен премиер Стефан Янев е сред тях. Янев също призна, че е станал жертва на подслушването. Директорът на "Вътрешна сигурност" в МВР Стефчо Банков бе махнат от поста, без да бъде публично обяснено дали това има връзка със СРС скандала.
Бившият премиер Иван Костов обяви пред "Сега", че е подал заявление до Националното бюро за контрол на СРС-тата да разбере дали е бил обект на неправомерно подслушване. Във вторник това сториха и лидерите на "Изправи се! Мутри вън!" Мая Манолова, Арман Бабикян и Татяна Дончева.
Междувременно прокуратурата нареди на бюрото да започне проверка на информацията, изнесена от Атанасов. Специализираният наказателен съд излезе със съобщение, че не е давал разрешения за подслушване на Янев или други "политически ангажирани лица". ГЕРБ видяха в аферата компромат, който цели да отвлече вниманието от произвола на Радев.
СРС скандалът обаче е дежавю. През годините сме ставали свидетели на не един "гейт", свързан с подслушване. Като се почне от "Бръмбаргейт" и се стигне до кечърите на Цветан Цветанов и "Червей", заради който на година условно бе осъдена някогашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева.
Ако искаме СРС скандалът да е последният, а не поредният, властите трябва да отговорят на няколко ключови въпроси. И това трябва да се случи максимално бързо.
1. Подслушвани ли са 32-ма политици и кои са те?
Единственият коментар на прокуратурата по скандала досега е, че се е самосезирала и е наредила на бюрото за контрол на СРС-тата да направи проверка в МВР, ДАНС и ГДБОП. Простият отговор ДА или НЕ обаче в случая не върши работа. Държавното обвинение трябва да провери дали има разследвания, по които политици са попаднали "под контрол" - пряко или по заобиколен път. И за какви дела иде реч - купуване на гласове, корупция, злоупотреба с власт, престъпления срещу републиката...
Оправданието, че и да има такива досъдебни производства, то те са следствена тайна, няма как да важи в сегашната ситуация. А и неведнъж сме виждали как прокуратурата разгласява доказателства, за да докаже една или друга своя теза. Включително и такива, събрани със специални разузнавателни средства. Справка - СРС-тата, които трябваше да уличат в престъпление президента Румен Радев, или тези, които трябваше да внушат, че хазартният бос Васил Божков е плащал за антиправителствените протести. В случая с президента Радев самата прокуратура и службите ни демонстрираха как някой може да бъде "прихванат", докато се подслушва друг човек. И това да бъде използвано срещу него. Т.е. може обосновано да се предположи, че ако има подслушвани политици, те може и да са "прихванати" покрай други лица, без срещу тях специално да са приложени СРС-та или да има разследване.
2. Законно ли е подслушването?
За да бъде използването на СРС законно, то трябва да е разрешено от компетентен съд (в някои случаи се допуска това са стане и постфактум), да са посочени пълно и изчерпателно фактите и обстоятелствата, които дават основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление, за разследването на което законът допуска използването на СРС. Трябва да бъде посочен срокът, в който ще се ползват СРС-тата, и продължителността му да бъде мотивирана.
Максималният период е 60 дни, като за удължаването над 20 се искат нови разрешения от съда. Когато става дума дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления срещу републиката - измяна, шпионство и т.н., срокът става 2 години с опция за удължаване до 3 години. Така прозорецът някой да бъде подслушван може да бъде отворен широко, и то законно доста дълго време. Искащите СРС също така трябва да се мотивират пред съда защо е невъзможно необходимите данни да бъдат събрани по друг начин, или да опишат изключителните трудности, с които е свързано събирането им.
В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление или при заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без съдебно разрешение въз основа на разпореждане на председателя на Държавна агенция "Технически операции", председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или главния секретар на МВР. В този случай използването трябва да бъде прекратено, ако съдът не го одобри до 24 часа. Магистратите се произнасят и какво да се случи със събраната информация - да се съхранява или да бъде унищожена.
Всичко това означава, че формалното разрешение на съда не прави използването на СРС-та законно. А и винаги стои хипотезата СРС-та да са прилагани "на черно", без изобщо да е отправяно искане до магистратите
3. Унищожавани ли са материали в МВР и ДАНС?
Атанас Атанасов твърди, че информацията, събрана с подслушването на политиците, е унищожавана в МВР с шредери. Появиха се спекулации и за наводнение в архива на ДАНС, където се съхраняват материалите. За унищожаване на материали в ДАНС говори и служебният вътрешен министър Бойко Рашков. Тези твърдения могат много лесно да бъдат проверени. При това по две линии - в съдилищата се пази регистър на разрешенията за прилагане на СРС, следа трябва да има и в ДАТО и ДАНС, които прилагат СРС-тата. Всъщност проверката вече трябваше да е приключила. Вътрешният министър Бойко Рашков не само като силов вицепремиер, но и като човек с опит като шеф на бюрото, би трябвало да е проверил най-малкото ситуацията във "Вътрешна сигурност" и ГДБОП. Информация какво е открито обаче засега няма.
Важно е са бъде изяснено и какви документи биха могли да бъдат унищожавани? Ако подслушването е било без съдебна санкция - предварителна или последваща, няма как да се установят следите на събраната информация. Да не говорим, че тя може и да не бъде унищожена, а просто разхвърляна по произволни папки, за да бъде скрита от евентуална проверка.
4. Колко време ще продължи проверката за евентуално незаконно подслушване?
Подобна проверка попада в полето на Националното бюро за контрол на СРС-тата. Де юре то е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС-та. Де факто бюрото се състои от инженер, физкултурник, горски, щатен служител на бившата Държавна сигурност и само един юрист. То бе обезкръвено от ГЕРБ през 2018 г. с махането на Бойко Рашков от ръководството му, а преди това и с изхвърлянето на адвокат Георги Гатев. Двамата имаха конфликти с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. След елиминирането им от бюрото, то спря да открива нарушения при СРС-тата. Така че обективно погледнато, не може да очакваме, че бюрото ще обяви дали наистина е имало поставени под контрол опозиционни политици преди вота на 4 април. Което поставя и въпроса изобщо за смисъла от такъв орган, ако той се селектира политически, а не експертно, за да обслужва политически интереси.
Освен всичко, за да отговори дали има неправомерно подслушвани политици, бюрото трябва да провери хиляди разрешения за СРС-та, а членовете му да определят кой е политик и кой не.
Контрол върху прилагането и използването на СРС по закон осъществяват шефовете на ДАТО и ДАНС, както и вътрешният министър, когато става дума за Дирекция "Вътрешна сигурност". След скандала с 4-месечния неплатен отпуск, който шефовете на ДАНС и разузнаването си пуснаха в синхрон точно преди служебното правителство да встъпи в длъжност, едва ли можем да се надяваме, че точно те ще повдигнат завесата. Картината може и да се промени, ако все пак служебното правителство и президентът Румен Радев изпълнят заявката си шефовете на службите да бъдат махнати. Засега е ясно, че те са отказали да подадат оставка, и вариантът е да бъдат уволнени за уронване престижа на службата. В сряда премиерът обяви, че предлага за освобождаване председателя на ДАНС Димитър Георгиев.
5. Дава ли прокуратурата изобщо информация на Националното бюро за контрол на СРС-тата?
Спорно е изобщо как прокуратурата разпорежда на бюрото да направи проверка на изнесените твърдения за нередности, тъй като и нейната дейност би следвало да е обект на тази проверка.
По закон данните от СРС-тата, които не се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства, трябва да се унищожат в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането им. През 2017 г. от Националното бюро за контрол на СРС-тата са констатирали два пъти, че това не се прави от Софийската градска прокуратура, Софийската районна прокуратура и Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО). Освен това ДАТО е подавала невярна информация към бюрото за 9 души - че срещу тях не са прилагани СРС-та. Сред хората, за които от ДАТО са изпращали невярна информация, има един политик и двама магистрати, сочеха данните от бюрото през 2017 г., докато го ръководеше Рашков. За всичко това е сезиран тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, но и не е ясно дали прокуратурата е работила по този казус.
През 2015 г. двама от заместник-директорите на фалиралата КТБ подават до бюрото искане да бъдат проверени дали са незаконно подслушвани три от служебните телефони на банката. Проверката показва, че два от телефоните са на заместник директорите, а третият е на собственика на КТБ Цветан Василев. Действията на бюрото обаче са блокирани от прокуратурата. "Главният прокурор (Сотир Цацаров – б.р.) категорично се възпротиви под предлог, че сме нямали право, че едва ли не проявяваме "нездрав интерес", че няма да даде разрешение на бюрото въобще да преглеждаме веществени доказателствени средства (от СРС), а впоследствие промени мнението си, че това можело да стане, но само с разрешение на наблюдаващия прокурор", разказва тогавашният член на бюрото Георги Гатев пред Mediapool. Наблюдаващите прокурори тогава са трима, като един от тях е Иван Гешев. "Поискахме да се запознаем поне с протокола за изготвяне на веществените доказателствени средства и да ни се отговори точно и ясно - установена ли е самоличността на лицето (което е подслушвано), в кой момент е установено, прекратена ли е процедурата тогава и отразена ли е самоличността на контролираното лице в протокола. Пак ни бе отказано под предлог, че отказът не пречи да си извършим проверката. Отказът беше подписан от трима прокурори, включително и сегашния главен прокурор", казва Гатев. Въпросът е защо наблюдаващият тогава прокурор Иван Гешев отказва да предостави информация на институция, която е призвана да я контролира по закон.
Издателят на "Сега" Сашо Дончев също беше поискал да узнае дали е бил обект на СРС-та. След скандала "ЦУМ-гейт", когато тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров се опита да окаже натиск за промяна на политиката на "Сега" спрямо прокуратурата, Дончев попита Бюрото за контрол на СРС-тата дали е бил подслушван. Въпреки че изпраща две писма, той не получава никакъв отговор.
Ако бойкотът на прокуратурата продължава, това всъщност прехвърля цялата отговорност от бюрото върху нея, тъй като то и да иска, не може да извърши проверка. Остава въпросът обаче дали прокуратурата би имала интерес да приключи бързо и обективно подобно разследване, или ще й е по-изгодно да изчака да види как се подрежда политическият пасианс след изборите.
Тук има още един проблем. Всеки може да попита Националното бюро за контрол на СРС дали е бил подслушван незаконно. По закон обаче бюрото отговаря само ако установи неправомерно подслушване. Ако човек не е бил подслушван, или ако е бил контролиран законно, няма да получи отговор. Освен това бюрото не е обвързано със срокове за произнасяне, тъй като работата му зависи от други институции, от които чака информация и които може да проверява.
Мая Манолова, която е един от политиците, заявили проверка в бюрото, обяви, че има договорка в следващия парламент веднага да бъде направена анкетна комисия за незаконното подслушване, за да получат депутатите пълната картина. И това обаче не е сигурно, че ще се случи. Защото каквито и данни да са били вадени за злоупотреби, в крайна сметка наказани няма.
