Девет месеца след началото на коронакризата хиляди хора продължават да имат проблеми с вземането на болничен за COVID-19. Това в повечето случаи означава неплатен отпуск и седмици без доход в семейството. Проблемите до голяма степен се дължат на вечното подозрение на правителството, че измамите с болнични са втора природа за българите и нежеланието му да пригоди нормативната уредба към безпрецедентната ситуация, в която се намираме.
От началото на кризата има десетки оплаквания на хора, на които е отказан болничен. От една страна, нормативната уредба продължава да бъде неясна, което кара някои лични лекари да се презастраховат и да отказват болничен за гледане на здраво дете, върнато от училище. От друга страна, наредбата за медицинската експертиза е ориентирана именно към затягане на всякакви възможности за измами, поради което изисква процедури, несъобразени с необходимостта от изолация на хора с COVID-19 или контактни. Третата причина за масови проблеми е батакът в регионалните здравни инспекции, които са претоварени с основната работа по документирането на случаите и техните контакти.
В резултат на всичко това опасенията на правителството, че пандемията ще източи бюджета на НОИ за болнични, не само не се оправдаха, но и болничните са по-малко от предишни години. Мащабите на проблема се виждат от сухите данни - случаите на COVID-19 са 125 000 от март насам, в момента активните случаи са 84 000. Над половин милион души са били в карантина, а 54 000 са в момента. За цялата година обаче издадените болнични за ползване на карантина във връзка с коронавируса са само 50 224, съобщи социалният министър Деница Сачева. Болничният е осигурителен риск, който се покрива от осигуровките на всеки работещ гражданин. Въпреки осигуряването си днес хиляди хора са с отнети осигурителни права, защото държавата трепери да не се счупи социалният й бюджет.
Кога се полага болничен за карантина?
Според наредбата за медицинската експертиза временна неработоспособност е налице в случаите, в които осигурено лице не може или е възпрепятствано да работи поради редица обстоятелства, сред които и карантина; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. В чл. 39 пише, че не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които по принцип не посещават детски заведения.
Заради тези двусмислени текстове част от личните лекари отказват да издават болничен за родител на здраво дете, което е върнато от училище - такива случаи почти ежеседмично се разискват в медиите. Само преди дни например пред БНР личният лекар д-р Гергана Николова, която е член на УС на Българския лекарски съюз, заяви, че колегите й правилно отказват болничен за ученици, защото той се полага само за дете, върнато от детска градина. "Вината не е в нас, такава е наредбата", твърди д-р Николова.
Това обаче не е вярно - тези родители имат право на болничен най-малкото защото ученикът им отговаря на условието "гледане на карантиниран член от семейството". В този смисъл има и становище на МЗ, а също и на НОИ. "Направихме наше проучване и няма да бъде върнат болничен. От НОИ е уточнено, че този член се отнася в настоящата ситуация и за ученици", обясни в същия репортаж на БНР председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Ето и становището на МЗ, публикувано в началото на октомври в текст с полезна информация за родители: "Да, в случай че вашето дете е поставено под задължителна карантина, вие имате право на болничен лист, издаден от личния лекар на детето ви", като тази възможност се отнася и за децата в детска градина, и за тези, които ходят на училище.
Ако се стигне до затваряне на училищата като част от нов локдаун, проблемът с болничните ще избухне с нова сила, тъй като от пролетта се спори представлява ли затварянето карантина. Държавните институции създават впечатление, че целенасочено не съветват гражданите да искат болничен в такъв случай. В информационния портал coronavirus.bg например първо пише, че родителите на деца от затворени детски градини имат право на платен или неплатен отпуск, а в дъното на рубриката за въпроси и отговори е публикувано, че болничен поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща за: 1. времето, за което осигуреният е под карантина; 2. времето на отстраняване от работа, ако осигуреният не може да бъде трудоустроен на друга подходяща работа през това време, но за не повече от 90 календарни дни през една календарна година.
Болничен за повече от 14 дни? Само след комисия
Вторият проблем е свързан със стремежа да се вържат ръцете на личния лекар за издаване на серийни болнични листове без контрол. Заради това според наредбата за медицинската експертиза лекуващият лекар има право еднолично да издава болничен за максимум 14 дни непрекъснато. Ако се налага удължаване на болничния, то болният трябва да зареже всякаква карантина и да се яви на лекарска консултативна комисия (ЛКК).
Задължителната карантина при потвърден COVID-19 е 14 дни, но за контактен бе намалена на 10 дни. При по-тежко протичане обаче COVID-19 може да извади човек от строя за три и повече седмици. Има и немалко случаи, в които човек излиза в карантина заради болен член на семейството, а в средата на този болничен се оказва сам положителен и има нужда от нови 14 дни. Изключение от правилото за явяване пред ЛКК не е предвидено. Така в най-добрия случай болният трябва да изгуби обезщетение за един ден, за да се прекъсне болничният и да се издаде нов. Друг вариант е да се яви за PCR тест, за да му се издаде предписание за нова карантина от РЗИ. Третият вариант е да търси работеща ЛКК, за да продължи болничния.
Има ли карантина без предписание от РЗИ?
Всеки човек, включително и върнато от училище дете, се поставя под карантина с предписание на регионалната здравна инспекция. РЗИ определя и кой е контактен при всеки доказан случай на COVID-19. Информационната система за COVID-19 изпраща на общопрактикуващите лекари автоматично съобщение по електронна поща за всяко карантинирано лице от пациентската им листа. Ако например човек се самоизолира, както са принудени да правят много хора заради все още крайно недостъпните и твърде скъпи PCR тестове, той не може да получи болничен, тъй като не съществува в системата на РЗИ, а следователно не е подаден като карантиниран и на личния лекар.
Срокове всякакви тук забравете
Въвеждането на хора в карантина в системата по правило трябва да става ежедневно, т.е. да няма забавяне. На практика обаче забавяне има, и то абсурдно дълго - още преди голямата криза от последните няколко седмици предписанията закъсняваха до степен да застигнат получателя си след изтичането на болничния му. Лични лекари в София разказват, че особено се бавят документите на децата - често за карантина от 10 дни те пристигат на 15-ия ден. Едва тези дни започна да се гласува промяна, която да позволи известяване за предписание с есемес. Този есемес обаче за нашата бюрокрация е нещо твърде несериозно, за да се ползва за болничен. С други думи - засега е известно само, че есемесът ще облекчи регионалните здравни инспекции, но дали ще облекчи и гражданите, все още няма яснота.
Един ден тук, два - там
Осигурителните права на гражданите се ограбват и по друга линия - началото на болничния за карантина. Според заповед №610 на здравния министър по този въпрос карантината на пациент с COVID-19 започва да тече от датата на потвърдителното лабораторно изследване с PCR тест. Счетоводители се оплакват, че НОИ издава предписание да се анулира болничен, ако е с по-ранна начална дата. Резултатите от тестовете обаче излизат с ден-два закъснение, а и в масовия случай тестът не се прави още на първия ден от самоизолацията. Така един пациент може да загуби няколко дни, в които не ходи на работа и е зле, но няма право на болничен. Тук решението е човек да си пусне отпуск, ако има останал, или личният лекар да го впише като начало с остра респираторна инфекция, за която може да му даде 5 дни, след което да добавя нов болничен.
