Решението за отваряне на зелени коридори в първите седмици от ваксинационния процес по време на пандемията от COVID-19 е било акт на непряка дискриминация. Това реши Софийският градски съд на втора инстанция по дело, заведено от Българския хелзинкски комитет в края на 2021 г. По другите твърдения за пряка дискриминация с фазите на ваксиниране в началото на кампанията съдът не вижда основание и оневинява тогавашното правителство на Бойко Борисов и неговия здравен министър Костадин Ангелов.
Жалбата на БХК визира основно начина, по който българските здравни власти определиха и реализираха петте фази на ваксинационния процес и различните приоритетни групи в тях в момент на тежък дефицит на ваксини и трагична смъртност от COVID-19 - втората най-висока след Перу. Както е известно, правителството на ГЕРБ избра различен от другите европейски държави подход във ваксинирането. Хронично болните и възрастните хора бяха поставени едва в четвърта фаза от общо пет, а в най-критичния момент, когато липсваха достатъчно ваксини, приоритетно се ваксинираха футболни отбори и служители на различни компании. В Европа по това време се хвърляха всички сили да се обхванат първо възрастните и хронично болните. Два месеца след началото на ваксинационната кампания бяха отворени и зелени коридори, които даваха възможност за ваксиниране в определени дни и часове на хора, които не попадаха в нито една от петте приоритетни групи.
Според БХК поставянето на възрастните хора в толкова задна група е пряка дискриминация по признаци възраст и увреждане, а “зелените коридори” са непряка дискриминация, защото третират еднакво хора с различна нужда и така поставят в опасност най-нуждаещите се от ваксинация.
Съдътотхвърля твърденията за пряка дискриминация и оневинява тогавашния МС и здравния министър. По отношение на зелените коридори обаче намира, че действително има непряка дискриминация, защото поредица от неудачни управленски решения е довела до хаос при ваксинирането и са създадени неблагоприятни последици за уязвимите групи - възрастните хора над 65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания.
Според СГС в така определените групи няма пряка дискриминация, защото лицата от първите три фази са в още по-уязвимо положение поради особеностите на заеманата от тях длъжност или на изпълняваната от тях дейност или заради особеностите на средата, в която живеят. При лицата от Фази І , ІІ и ІІІ от една страна е налице значително по-висок риск от заразяване при изпълнение на служебните им задължения, като същевременно се увеличава рискът от разпространение на заразата от тези лица, посочват от съда.
Позицията на БХК остава, че лошата организация на ваксинационния процес е една от причините за високата смъртност от COVID-19 и грешките трябва да бъдат установени, за да се изведат поуки при следващо вземане на управленски решения за разпределение на ограничен здравен ресурс, коментират от организацията. “Макар решението да уважава само един от исковете, този за непряка дискриминация, то е пробив в практиката на съдилищата по Закона за защита от дискриминация. Надяваме се, че то ще доведе до задълбочен анализ на управлението на пандемията и установяване на допуснатите грешки”, посочи адвокат Адела Качаунова, водила делото. “Надеждите ни са, че при евентуален следващ сблъсък с криза, подобна на пандемията от COVID-19, управленските решения биха се основавали на доказателства и най-малко биха следвали доказано добрите практики - нещо, което не се случи при управлението на пандемията”, допълва тя.
Здравният министър от това време Костадин Ангелов коментира решението като победа за него и кабинета на Борисов, като цитира във "Фейсбук" само частта от решението с отхвърлените искове и осъждането на БХК да заплати съдебните разноски за адвокатски хонорари на МС и на Ангелов.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок.
