Съпредседателят на „Департамента по ефективност на правителството“ (Department of Government Efficiency) Илон Мъск може да се сблъска със сериозни етични и правни предизвикателства. Законът за федералния консултативен комитет ясно казва, че неговите препоръки не трябва да са повлияни от никакви специални интереси. Мъск обаче притежава, управлява или има инвестиции в широк спектър от индустрии, които имат отношения с десетки отдели и агенции на федералното правителство - като се почне от Tesla с Министерството на транспорта, мине се през SpaceX с Министерството на отбраната и се стигне до Neuralink с Министерството на здравеопазването. Някои от неговите компании са обект на разследвания и регулаторни мерки за предполагаеми нарушения, включително дискриминация при наемането на работа, екологични щети и проблеми с безопасността. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп обаче отхвърля тези опасения, заявявайки: „Илон поставя интересите на страната над тези на своите компании“.
Tesla
Tesla, водещата компания на Мъск в областта на електрическите превозни средства, е оценена на $1,25 трилиона – повече от всички останали публично търгувани автомобилни производители в САЩ, взети заедно. Тази стойност обаче се основава повече на очаквания, отколкото на реални финансови резултати.
Националната агенция за безопасност на движението по пътищата (NHTSA) разследва системата за автопилот на Tesla от август 2021 г. Според доклад от април дефекти в тази система са довели до 13 фатални инцидента.
Всяко намаляване на персонала в NHTSA или заплахи за съкращения могат да повлияят на тези разследвания.
Освен това Tesla е обвинявана в нарушаване на правата на работниците. Компанията е възпрепятствала раздаването на профсъюзни листовки, забранявала е носенето на профсъюзни тениски и е заплашвала служителите с лишаване от акции, ако създадат профсъюз. По закон работниците не могат да бъдат заплашвани или уволнявани за участие в стачка. Профсъюзът на Обединените автомобилни работници вече подаде жалба до Националният съвет за трудови отношения (NLRB), който обяви тези действия за незаконни.
SpaceX
Частната космическа компания SpaceX, основана от Илон Мъск през 2002 г., днес е оценена на около $350 милиарда. Успехът ѝ се дължи на въвеждането на иновативни технологии и уникален бизнес модел, базиран на намаляване на разходите чрез повторно използване на ракетите. От създаването си досега SpaceX е получила над 15 милиарда долара от федерални договори, работейки по проекти за NASA, Министерството на отбраната и Федералната комисия по комуникациите (FCC). Сред най-значимите постижения на компанията са програмите Falcon, Dragon и Starship, както и развитието на сателитната мрежа Starlink, която осигурява интернет достъп в отдалечени региони.
Въпреки успехите, SpaceX често е обект на критики за възможни нарушения на екологичните стандарти, особено свързани с изстрелванията на ракети в Тексас. Федералната авиационна администрация (FAA) предупреди за екологични щети в района на Бока Чика, където се намира основният космодрум на компанията. Според FAA, изстрелванията са нанесли вреди на местните екосистеми. SpaceX отвърна на критиката, като посъветва FAA да се съсредоточи върху проблемите на конкурентите като Boeing.
SpaceX привлича вниманието не само на FAA. Националният съвет по трудовите отношения (NLRB) определи като незаконни уволненията на служители, които са критикували управлението на Мъск. Тези служители изразиха недоволство от условията на работа, включително прекомерните натоварвания и изискванията за извънреден труд. SpaceX подаде иск във федерален съд в Тексас, оспорвайки конституционността на административните съдии на NLRB, като това стана част от по-широката критика на Мъск към регулаторните органи.
X (Twitter)
Придобиването на Twitter през 2022 г. за 44 милиарда долара се превърна в една от най-обсъжданите сделки на Илон Мъск. След покупката платформата претърпя значителни промени. Мъск преименува социалната мрежа на X, уволни хиляди служители и радикално промени политиките за модериране.
Стратегическите промени в X включваха фокус върху монетизацията на потребителските данни. Според новите условия за ползване данните на потребителите ще се продават на трети страни за обучение на изкуствени интелекти. Това предизвика тревога в Бюрото за защита на финансовите потребители (CFPB), което предложи нови правила за регулиране на продажбата на данни, включително информация за доходи, кредити и плащания. В отговор на възможните ограничения Мъск призова публично Тръмп да „премахне CFPB“.
Освен това Мъск многократно е бил обект на проверки от Комисията по ценни книжа и борси (SEC). През 2018 г. той заплати глоба от 20 милиона долара за подвеждащи туитове относно обратно изкупуване на акции на Tesla. След придобиването на Twitter Мъск игнорира призовка от SEC, което повиши интереса на регулаторите към неговите действия.
Въпреки усилията му, X губи както потребители, така и рекламодатели, което доведе до спад в пазарната стойност на платформата. Независимо от това, Мъск вижда в X огромна възможност за мащабно използване на данните в своя нов проект за изкуствен интелект xAI. Това обаче постави още повече въпроси за поверителността на информацията на потребителите.
xAI
Най-новият проект на Илон Мъск - компанията xAI, е насочен към развитието на технологии за изкуствен интелект. Оценена на 50 милиарда долара, тя се конкурира с гиганти като Google, Microsoft и OpenAI. xAI вече започна изграждането на най-големия суперкомпютър в Мемфис, Тенеси, който ще обработва огромни обеми данни, включително от платформата X.
Проектът обаче срещна критики от активисти заради използването на газови генератори в южната част на Мемфис, където живее основно афроамериканско население. Южният екологичен център обвини компанията в „екологичен расизъм“ заради замърсяването на въздуха и работа без нужните разрешения.
xAI също така е изправена пред регулаторни предизвикателства. Въпреки че в САЩ все още няма строги закони за изкуствения интелект, в Конгреса се обсъждат проекти като „Закон за правата за AI“ (AI Bill of Rights). Мъск участва активно в дискусиите за етиката на изкуствения интелект, вероятно с цел да смекчи бъдещите ограничения.
Neuralink
Neuralink, друга амбициозна компания на Мъск, продължава да предизвиква спорове. Целта ѝ е да разработва импланти, които да позволяват взаимодействие между човешкия мозък и електронни устройства. Изследванията на компанията са придружени от множество етични и правни въпроси.
Първоначално Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) отказа да одобри тестове върху хора заради опасения за безопасността. След като Neuralink актуализира документацията си, разрешението беше получено, което предизвика нов кръг от дискусии.
Компанията е обект на разследвания от FDA и Министерството на земеделието на САЩ заради предполагаема жестокост към животни по време на експериментите. Съобщава се за хиляди смъртни случаи на лабораторни животни в процеса на разработване на технологиите.
Въпреки тези пречки, Neuralink продължава напред, твърдейки, че нейните разработки ще доведат до революция в медицината, включително в лечението на парализата и други неврологични заболявания. Все пак етичните въпроси и регулаторните предизвикателства остават сериозни бариери пред компанията.
Криптовалути
Мъск е активен поддръжник на криптовалутите, включително Bitcoin, Ethereum и Dogecoin. Компаниите му периодично приемат криптовалути като платежно средство, а самият той често влияе върху тяхната стойност чрез публикации в социалните мрежи.
Регулацията на криптовалутите в САЩ е разпределена между различни агенции: SEC, Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC), Финансовото разузнаване (FinCEN) и данъчната служба (IRS). Тези институции играят важна роля в борбата с измамите, избягването на данъци и прането на пари.
Ограничаването на правомощията на тези агенции би могло да засили финансовата свобода на Мъск и да укрепи позициите му в криптосферата. Въпреки критиките и потенциалните рискове, свързани с по-строги регулации на криптовалутния пазар, Мъск остава ключова фигура в тази индустрия.
