Възможно ли е България да стане пералня за пари на руски олигарси в условия на безпрецедентни санкции срещу режима на Владимир Путин? Правителството отприщи такива съмнения, след като миналата седмица подписа меморандум, обещаващ привличане на 1 млрд. долара западни капитали в енергетиката ни. Намеренията бяха скрепени с подписите на ресорния министър Александър Николов и на представители на компаниите Gemcorp Capital Management Ltd. и IT3 (които според прессъобщението на МС са американо-британски консорциум). Премиерът Кирил Петков наблюдаваше церемонията с грейнало лице и обяви, че това е голяма стъпка за България.
Интересен детайл е, че подписването бе "укрито" от медиите, а обикновено щедрите на публични изяви управляващи този път скромно замълчаха. Гигантската инвестиция бе отчетена със скромно прессъобщение, пуснато постфактум. Което пък беше "захлупено" от извънредна пресконференция за авария в ПАВЕЦ "Чаира".
Часове след новината за инвестиционните намерения Bird публикува голямо разследване за единия инвеститор - Gemcorp, който се оказа свързан с руския олигарх Алберт Авдолян. Четири дни след това участниците упорито мълчаха, с което дадоха възможност за развихряне на спекулациите. Едва в неделя, на 27 март, министърът на финансите Асен Василев обясни, че Gemcorp са доведени от представители на американското посолство и че е научил за олигарха Алберт Авдолян от медиите. От Gemcorp също реагираха с изявление срещу тиражирането на "фалшиви новини, петнящи доброто име на компанията". В него се посочва, че през октомври 2020 г. Gemcorp Holdings Limited е изкупило дяловете на руския милиардер и че сега ООД-то, базирано в Лондон, е собственост на своите служители. Gemcorp уверява също, че няма да участва по никакъв начин в проекти, свързани или финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост, няма да работи с български бюджетни средства или еврофондове и няма интерес към идеята на правителството за изграждане на завод за батерии в страна. А дали е така?
1. Какво пише в меморандума?
Идеята за 1 млрд. долара обхваща осигуряване на алтернативни газови доставки, проекти за нисковъглеродни технологии, проучвания за изграждане на хибриден индустриален комплекс на територията на „Марица изток“ плюс темата за бъдещето на ядрената ни енергетика. Това поне гласеше правителственото прессъобщение за меморандума. Но и хибридният комплекс, и проектите за зелени технологии са сърцевината на българския План за възстановяване, който ЕК ще финансира с милиарди.
Факт е, че кандидат-инвеститорите се повяват точно когато кабинетът "Петков" напористо лансира "хибридния" комплекс, който предвижда цяла България да бъде обзаведена с батерии за съхранение на електроенергия, самите "складове за ток" да се произвеждат в Маришкия басейн, а съществуващи и нови ВЕИ-та ще могат да ползват под наем вече инсталираните и вързани към електромрежата батерии. Още през февуари Асен Василев обяви в парламента, че разговорите в САЩ и в Европа са показали интерес от няколко компании за изграждане на завод за батерии в страната. "По време на нашите срещи ние заявихме много ясно, че идеята ни не е да купуваме батерии, а да имаме заводи за батерии. Работници от маришките мини и тецове ще бъдат назначени на работа в тези заводи", поясни министърът. Идеите на британско-американския консорциум подозрително точно съвпадат с тези намерения.
2. Коя е Gemcorp и кой е Атанас Бостанджиев?
Името Gemcorp нашумя в разгара на кризата с фалита на КТБ през 2014 г. Тогава компанията се появи в консорциум с Оманския фонд и австрийската EPIC, които предлагаха да участват в спасяването на рухналата банка.
Gemcorp е учредена е от българина Атанас Бостанджиев и руския милиардер Алберт Абдолян. Преди това Бостанджиев е изпълнителен директор на "ВТБ Кепитъл" - дъщерно дружество на руската банка ВТБ (която е третият по големина акционер в КТБ). В средата на юли 2014 г. българинът напуска "ВТБ Кепитъл" и прави с Абдолян Gemcorp, която се появява с оферта за оздравяване на рухналата КТБ.
Същият Бостанджиев парафира "софийския меморандум" от името на Gemcorp преди дни. Той има впечатляваща биография. Започнал кариерата си в Merrill Lynch във Франкфурт през 1998 г. (там работи и бъдещият финансов министър Милен Велчев), Бостанджиев се издига до партньор в друга голяма банка - Goldman Sachs в Лондон. След това влиза в семейството на ВТБ и оглавява "ВТБ Кепитъл" - Лондон. В последните близо 8 години е част от друга фамилия, пак свързана с руски капитали - Gemcorp.
Gemcor е холдингова плеяда от свързани дружества. Фирмата от "софийския меморандум" е Gemcorp Capital Management. Тя е ООД, дъщерно на Gemcorp Capital, което се занимава с осигуряване на финансиране за проекти в развиващи се пазари. Gemcorp Energy е фокусирана върху разработката на енергийни решения в Африка, а Gemcorp Commodities Trading предлага финансиране и решения в сферата на пазарите на физическите суровини, става ясно от сайта на компанията.
3. Кой е Алберт Авдолян?
Партньорът, с когото Бостанджиев прави Gemcorp - Алберт Авдолян, е известен руски олигарх. Той е ключов играч в сибирската газова индустрия чрез инвестиционната си компания A-Property, пише разследващият сайт Intelligenceonline. Има съвместни проекти във въглищния бизнес със Сергей Чемезов, директор на военнопромишлената копорация „Ростех“, един от най-доверените хора на руския президент (Путин и Чемезов са работили заедно за КГБ в ГДР). Авдолян е сочен като предпочитан от Китай посредник за стратегически партньорства.
4. Каква е ролята на ВТБ?
Днес Русия е агресор, наказан от ЕС с безпрецедентни икономически санкции, заради които обяви България за "неприятелска държава". Но руските капитали винаги са харесвали страната ни, а ВТБ, наричана банката на Путин, придоби у нас серия важни активи (повечето в последствие препродаде). ВТБ влезе като акционер в КТБ в най-силните й години, когато банката стана четвъртата по големина в България, а Цветан Василев, Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева работеха по амбициозни съвместни бизнеспланове. През 2011 г. лично вицепрезидентът на ВТБ Юрий Соловьов дойде в София, за да анонсира интереси към "Булгартабак", БТК, мултиплексите, "Авионамс" и др. До Соловьов седеше Атанас Бостанджиев, тогава шеф на "ВТБ Кепитъл" - Лондон. Повечето инвестиции на ВТБ се случиха - през дъщерни дружества, в партньорство с КТБ. А когато през 2014 г. избухна войната между Цветан Василев и Пеевски, същите "инвестиционни цели" се оказаха най-големите ябълки на раздора между тях.
5. Има ли "токсични" връзки?
Gemcorp от години работи в Африка в подкрепа на руския експорт за Третия свят - чрез предоставяне на финансова помощ и консултации за доставки на горива, зърно, торове, лекарства и т.н. за Ангола, Етиопия, Мозамбик, Зимбабве.
През 2019 г. компанията е замесена в скандал за енергиен проект в Ангола. Става дума за язовира Лаука и производство на електроенергия, покриващо нуждите на 8 млн. души. Gemcorp Fund осигурява два кредита на правителството на Ангола за общо $400 милиона. Според медийни публикации Gemcorp е "усвоила" 25% от финансирането, защото е поела "споделен риск", и това се е случило с тайни споразумения с местното Министерство на финансите.
На 17 март т.г. Gemcorp публикува съобщение на сайта си, с което заявява, че осъжда войната на Путин и че в момента компанията няма нито руски съдружници, нито бизнес в Русия. Посочва се също, че руският гражданин, който е участвал в учредяването на фирмата Gemcorp Capital, е напуснал през октомври 2020 г. Твърди се, че търговските връзки на групата с Русия са прекратени - дружеството Gemcorp Commodities Trading имало офис в Русия и се е занимало с изкупуване на зърно там през 2019 и 2020 г., но пазарните условия се влошили и офисът е бил затворен още в средата на 2021 г. Има и уверение, че всички фирми от групата спазват санкциите, наложени от ЕС, Обединеното кралство, САЩ и ООН.
6. Защо US генерали се интересуват от ядрена енергетика?
Втората компания от меморандума е американската ІР3 Соrроrаtіоn. Tя e ocнoвaнa пpeз юни 2016 г. от трима пенсионирани генерали. Един от тях - Майкъл Хюит, бе в София за подписването.
Информацията на сайта ІР3 Соrроrаtіоn не обяснява какво точно прави компанията. Няма посочени конкретни проекти. Пише, че корпорацията "адаптира доказани подходи за финансиране на обществени поръчки за мащабна, дългосрочна инфраструктура". Че основателите ѝ се ангажират "да подобрят перспективите за ядрената енергия, за да осигуряват надеждно и безопасно чиста, достъпна електроенергия и топлина, където и да е необходимо". И че свързаната компания със специална цел Allied Nuclear "предлага инструменти, които инвеститорите могат да използват, за да ускорят енергийния преход."
ІР3 Соrроrаtіоn се появи в доклад на американски конгресмени демократи от 2019 г. В доклада се твърди, че компанията е искала да прехвърли ядрено ноу-хау на САЩ на Саудитска Арабия, а също и че планирала да закупи "Уестингхаус Електрик Груп".
Вицепремиерът Асен Василев наскоро бе в САЩ. По време на тази визита е имало срещи с представители на "Уестингхаус" и разговорите са били за изграждане на американски реактор в АЕЦ "Козлодуй", твърди "Медиапул".
7. Какво следва?
ІР3 и Gemcorp очевидно не са стратегически инвеститори, а са финансови посредници и лобисти за привнасяне на определени технологии в българската енергетика. Колкото до меморандума, той не е договор, а е просто паметна записка, която казва, че трите страни са се срещнали, поговорили са и са се съгласили, че ще е хубаво в българската енергетика да влязат 1 млрд. долара чуждестранни инвестиции.
Меморандумът не създава задължения за страните. Но пък дава възможност на подписалите го компании да "привличат" капитали, като изтъкват, че имат пълната подкрепа на българското правителство. Какво ще последва - не е ясно.
Какво е обещало правителството, също не е ясно. Може просто да е искало да постигне рекламен ефект - внушавайки, че големите западни капитали вече виждат успехите в борбата с корупцията и "тичат" към България. Но пося съмнения, че капиталите може да прииждат от изток, по обходни пътища.
Санкциите срещу агресора Русия (и след окупацията на Крим през 2014 г., и особено сега, след нахлуването и кръвопролитията в Украйна), налагат прегрупиране на капитали, разграничаване и заличаване на вече неудобните връзки с режима на Путин. За много олигарси разграничаването ще е просто мимикрия - формално оттегляне на лица от списъка на санкционираните, използването на офшорки и на подставени фирми, регистрирани в престижни дестинации като Лондон, Ню Йорк и т.н. Важен е пътят на парите и през какви схеми се прави почистването на петната от произхода им.
Съмненията за "опасни връзки" и "пране" се потвърждават или отхвърлят от ДАНС. Лошото е, че тя отдавна е загубила доверието и на обществото, и на управляващите. А и би трябвало да си е свършила работата далеч преди публичното обвързване на управляващите с фирми, повдигащи въпроси. Освен ако не е искала умишлено да ги вкара в капан.
От друга страна, по признанието на финансовия министър Асен Василев правителството изобщо не се е усъмнило в новите инвеститори, защото те са доведени от американското посолство. Както обяснява анонимен правителствен източник пред "24 часа" - ако нашите служби не са си свършили работата, американските със сигурност са. Това обаче е несериозно. Особено като се има предвид, че преди да се върне във властта, Асен Василев се е занимавал точно с финансови инвестиции, а представителите на поне една от фирмите са широко известни с руските си връзки. Поне това би трябвало да бъде "червена лампичка". Въпросът е защо тя не е светнала. Или защо някой я пренебрегва.
