facebook
twitter

Наблюдател

Абсурдно е адвокатите да бъдат превръщани в ченгета

Ако хората не могат да вярват на защитниците си, тогава системата не работи, коментира Александър Кашъмов правилата, предложени от Висшия адвокатски съвет
2 336
 ПДИ
Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), където работи от 1997 г. Завършил е право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Занимава се и с права на човека, административни, граждански, наказателни и търговски дела.

- Адвокат Кашъмов, преди дни Висшият адвокатски съвет публикува проект за правила по закона срещу прането на пари. Според тях адвокатите трябва да правят пълна проверка на клиентите си преди финансови операции, да водят дневник на съмнителните и т.н. Много ваши колеги недоволстват, че това ще ги превърне в агенти на ДАНС. Съгласен ли сте?

- Преди време не бих повярвал, че е възможно адвокатурата, която все пак има конституционна роля да защитава правата на гражданите и юридическите лица, доброволно ще поеме ролята на сътрудници на ДС, както едно време се наричаха хората, които по подобен начин донасят за някого. Без да отричаме необходимостта държавата да се бори с тероризма и прането на пари, трябва да знаем и да припомняме, че в едно общество всеки има своята роля. Ролята на службите за сигурност, на МВР и прокуратурата е да се борят с престъпността. Ролята на адвокатите е да защитават хората, които са се обърнали към тях. Както ролята на лекарите е да лекуват някого, независимо дали той е престъпил закона или не. Неслучайно и тези професии се наричат хуманитарни. Има дълбока цивилизационна същност в това понятие. То означава, че те са подчинени единствено и само на човешките ценности. Човекът се разглежда като човек, независимо от това дали има грехове или добродетели.

Удивен съм, че Висшият адвокатски съвет вместо да отправи искане за обявяването на противоконституционност на и чл. 101 от закона срещу прането на пари най-малкото по отношение на адвокатите, всъщност е преклонил глава и е започнал да изпълнява едни изключително съмнителни разпоредби на един съмнителен закон. Адвокатите не могат да бъдат превръщани в доносници на своите клиенти. Ако за някоя професия в историята на човечеството от миналото до съвременната цивилизация може да се каже, че се основава на доверието, това е адвокатската професия. В много законодателства защитата на адвокатската тайна е абсолютна. Адвокатската тайна е по-дълбока и по-сериозно защитена отколкото която и да било друга професионална тайна. Това е свързано и с изключителната конституционна роля на правото на защита, което без адвокат не е реално, а илюзорно, както се изразява Съдът в Страсбург. Това право на защита е свързано с понятията върховенство на закона, правова държава и демократично общество. Тези понятия са взаимно свързани. И ако в Народното събрание не знаят каква е разликата между адвоката и агента, или доносника, е тъжно, ако има членове на адвокатурата, които не са наясно с този въпрос.

- Висшият адвокатски съвет обяви, че тези правила пазят адвокатите и че ако те не вършат нищо нередно, няма от какво да се притесняват. Защо да не ги разглеждаме така?

- Адвокатите в своята дейност по принцип не трябва да извършват престъпления. Това, мисля, е ясно на всички. Също така е ясно, че ако някой може да прави разлика между законна и незаконна постъпка, това би трябвало да е адвокатът. Не съм убеден, че един адвокат се нуждае от каквито и да било средства, които да го пазят от това да престъпи закона. Напротив. Такива средства могат да се превърнат единствено в капани, в които да пропадне самата концепция за право на защита.

Ако хората не могат да вярват на защитниците си, тогава системата за защита на правата не работи. Тогава няма нужда и от съд, който да е независим. Обръщането на един адвокат от защитник в следовател, в ченге, следящо своя клиент, е подкопаване на самия смисъл от тази професия, на самото конституционно право на защита. Защо да не караме и лекарите вместо да внимават в разреза, който правят със скалпела, да гледат дали документите и лицето на пациента не ги навежда на някакво съмнение?! Всичко това е абсурд. Дори да се смята, че тези разпоредби не са чак толкова опасни, е въпрос на отстояване на професионалната чест те да бъдат изпратени в Конституционния съд.

Изобщо не искам да коментирам, че срокът за обсъждане на тези правила е 10 дни. В България на обществено обсъждане подлежат нормативните актове и общите административни актове. И в двата случая срокът не е 10 дни. Това е прекалено кратък срок, който не знам на кого и при какво познаване на законодателството за общественото обсъждане е хрумнал.

Терминологията в тези правила безкритично е преписана от закона. Странен закон за мен. Вътре фигурират понятия, които съм сигурен, че и на колегите не са известни. Те са буквално преписани - като "случайна операция", "делови взаимоотношения"... Да не говорим за понятието "действителен собственик на юридическо лице". Все пак юристите знаем, че право на собственост може да има върху капитала на търговско дружество, но едно юридическо лице с нестопанска цел не може да има собственик. Това е някакъв жаргон, въведен в закона, който се нуждае от една сериозна и прецизна правна проверка. Най-подходящо е това да се случи в Конституционния съд.

Трябва да има борба с негативните явления, с престъпленията. Немалко институции се създадоха с тази цел, на които плащаме от данъците си. Ако те са неефективни, трябва да се търсят ефективните начини. Разбира се, проверки трябва да се правят от банки, застрахователни дружества и т. н. Но ако някой не може да бъде поставян в положение да души около клиента си, това е адвокатът. Преди няколко години подобна опасност дойде по линия на Закона за защита на личните данни. Имаше опасност адвокатите да бъдат задължени да се регистрират като администратори, да бъдат длъжни да търпят проверки на Комисията за защита на личните данни и т.н. Висшият адвокатски съвет зае позиция, и аз участвах в защитата пред Върховния административен съд. Съдът изтълкува закона, че адвокатската тайна стои по-високо от защитата на личните данни. Разбира се, по никакъв начин и при никакви обстоятелства адвокатите не могат да разкриват лични данни на своите клиенти. Но те и не могат да бъдат проверявани за защита на личните данни, защото има принцип на неприкосновеност на адвокатските книжа, който също е записан за закона и произтича от конституцията. Тогава адвокатурата като че ли беше единна и Висшият адвокатски съвет беше склонен да защитава призванието на професията. Бих искал да се надявам, и да призова и колегите адвокати, и Висшия адвокатски съвет да се вгледат в основите на конституционния ред и да направят това, което трябва. Знам, че много колеги изразяват недоволство, но ние все пак не можем да се задоволим просто с протести, трябва да пишем аргументирани становища и да се обявим против тези полицейски мерки, които заплашват да нарушат баланса между законност и право на защита и борба с престъпността.

- Ако въпреки цялото недоволство и предупреждения правилата станат факт, какъв е пътят?

- Няма съмнение, че би трябвало адвокати, които сме ангажирани не само с каузата на това свободно да упражняваме своята професия, но и с каузата на нашите клиенти, с каузата на правото на защита, което е пронизало през вековете цивилизования свят, трябва в името на тези принципи да атакуваме, да обжалваме тези правила. За мен има поле и за отнасяне на въпроса до Конституционния съд.

Възможни са и дела пред Европейския съд по правата на човека. И, доколкото говорим и за приложение на законодателство на ЕС, могат да бъдат ползвани и средствата на защита, които дават европейските институции и правото на ЕС. Но колкото по-нависоко отидат тези въпроси, за мен толкова по-позорно ще бъде разкритието, че тук не се грижим в достатъчна степен за правото на защита.

- Влизат ли тези правила в синхрон с постоянните внушения на главния прокурор, че адвокатите са едни хора, които защитават престъпници и могат да говорят за права на човека, когато започнат да защитават и бедните жертви на престъпления?

- Не мога да се съглася с главния прокурор в тези негови коментари. Но и в други общества, и в държави с по-стара демокрация, представители на прокуратурата си позволяват такива изявления. Може би поради емоционалната си привързаност към едната страна. Това е един от малкото случаи, в които не бих винил толкова главния прокурор.

Ние трябва да свършим нашата работа ката като гилдия. И то не като частен гилдиен интерес, какъвто в миналото е имало желание да бъде защитаван по едни или други поводи. А в името на това да живеем в правова държава. Това се оказва, че не е лека работа. Защото не е въпрос само на това какви са ти законите, а и на това как се прилагат и как отстояваш правата и принципите на правото.

Ентусиазмът, който съществуваше през предишните десетилетия, за това да имаме силно защитени права, като че ли отстъпва пред едни по-малки цели, компромиси с принципи, затваряне на очите и позволяване в крайна сметка на пипалата на от една страна на полицейската държава, от друга страна можем да я наречем държавата Левиатан, да обръща свободите и правата на гражданите, променяйки естественото положение. Вместо държавата да се отчита пред гражданите, гражданите да се отчитат пред държавата. Това е разликата между демокрацията и тоталитарната държава. Трябва много да се внимава, без разбира се да се позволява на явления като тероризма да съществуват свободно.Но не трябва да се позволява да се променят знаците на демокрацията и да се залита към един тип общество, от който неотдавна си тръгнахме.

- Може ли да се стигне до там, че да има например фирми, които не могат да намерят адвокат. Ако, да речем, са свързани с обвиняеми или подсъдими?

- Виждам нещо, което много ме притеснява в тези правила. Някакви ситуации, в които адвокатът трябва да откаже защита. Това за мен е абсурд. Прави се компромис с основни принципи. Абсурдно е да има хора, които са незащитени. Абсурдно е хората и юридическите лица да не вярват на защитниците си, абсурдно е държавата да връща старите методи на следена на гражданите в името уж на борбата с тероризма и прането на пари. Терористите и перачите на пари са много малък процент от обществото, за да се позволява всички граждани да живеем под полицейски ботуш, уж в името на борба със злото.

- Ако погледнем правилата като част от общия контекст, виждате ли ги като част от тенденция?

- Не може да не направи впечатление, че тези явления започват да надничат от всеки ъгъл. Няма как да не го гледаме това явление заедно с опита гражданските организации да да бъдат регистрирани и стигматизирани като национални врагове, по почина на Путин, но предложено законодателно от българска партия. Опитът да бъде задушена свободата на словото пак с подобни законови изменения, които предлагат регистрацията на всеки потребител дори в социалните мрежи, който трябвало да се идентифицира. Виждам връзки между тези законодателни опити - трябва някой да излезе на яве, да бъде показан.

Трябва да е ясно, че в демократичното общество гражданите имат правото да бъдат непрозрачни за държавата. Докато държавата няма правото да бъде непрозрачна за тях. Тя може само по изключение да бъде такава, когато има легитимна тайна. Някак си като че ли тези принципи се изместват. А когато се изместват, тогава кантарът се измества от демокрация към тоталитарност.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

МВР крие кои са наказаните за боя на протестиращи
Адвокатите ще вземат поне 200 лв. хонорар за изпълнителни дела

06.08.2020

РАДА НИКОЛОВА

1489
Трите капана за властта щракнаха

Коментари

проф. проф. дър...
снимка на проф. проф. дървингов

Хубаво глаголи, правилно.

 

Но защо мрънка против регистрацията на НПО, било по Путински, `ми не е, по американски е - те си имат някакъв закон за чуждестранните агенти (май така му викаха), и от бая отдавна.

 

Та така, адвокат Кашъмов - накрая на метеното.

н16
снимка на н16

Преди време не бих повярвал, че е възможно адвокатурата, която все пак има конституционна роля да защитава правата на гражданите и юридическите лица, доброволно ще поеме ролята на сътрудници на ДС, както едно време се наричаха хората, които по подобен начин донасят за някого. 

С голямата разлика, че тогава служителите на Държавна Сигурност не са работели като частни търговци, на своя сметка, а са работели за държавата.

Влез или се регистрирай за да коментираш