Всяка антология би трябвало да е необичайна книга, защото старогръцкото "антос" означава "цвете"... Антологично ще рече най-доброто, съвършеното, годно за проверката на времето.* "Антология" би могла да се преведе като "съцветие" или просто "букет". Ако се изразя словозографно, антология е не цялата ботаническа градина, а розариумът, "балът на цариците"... Ако е панорама на "градината", то всеки "цвят" трябва да е представен с уникален образец. Тоест антологията е книга на книгите, библиотека в библиотеката, златен фонд. Една библиотека от антологии би се състояла само от няколко безценни етажерки - надежда, че "електронните" внуци някой ден няма да разчистят фамилните библиотеки, а ще ги оставят да красят домовете и душите им.
Има десетки типове жанрови и тематични антологии - за Отечеството, майката, любимата, куп революционни от времето на соца, отделно за Партията и Вожда. Някога под антологичен знаменател, днес - извор на куриози и компромати за авторите. Предпочитам миниатюрните "женски" антологии1, Петър-Велчевите за Дон Кихот, Дебелянов и Вапцаров, слабост са ми романтичните "климати" на тези за градове - руската за Париж, българската за Созопол...
Антологиите често са колекционерски книги - продукт на висок критерий за подбор, с естетическа направа на книжното тяло и илюстрациите. Образцова е бялата "Антология на световната любовна лирика",1968 г., съставена от паметната троица: Владимир Свинтила, Григор Ленков, Любен Любенов, с рисунките на Пикасо, Матис и Иван Ненов. Включва поети от цял свят, без да бъдат пропуснати и българските класици от Вазов до наши дни, но и забравените Хр. Ясенов и Л. Стоянов, създали шедьоври, равноценни на световните. Обемът е над 300 стр. голям формат, с бележки за всеки от авторите. Как да не се влюбиш в такава "любовна" книга? Или в двутомната поетична антология "Море. Стихия. Вечност" и "Винаги море ще има", съставена от П. Алипиев и А. Германов, 1972. През 70-те г. на ХХ век се появи цяла поредица: "100 шедьоври на..." - на любовната лирика и революционната поезия, поемата, баладата, но и на сатирата и баснята. Египетски труд на познавачи на националната и световната литература. Редколегията включваше повече от 10 свръхавторитетни имена. Уви, май вече не разполагаме с толкова капацитети.
Затова пък динамиката на XXI век породи изненадващи антологични посоки и открития. Имаме поне две антологии на виното: "На чаша вино", съставена точно преди 20 г. от Е. Евтимов и М. Шопкин, и "In vino veritas (От Цанко Церковски до Бойко Ламбовски)" на М. Фъркова, 2007; "Дъждът" на Л. Малинова, 2001; "Имена на любовта" (От Ана до Яна) на Пл. Дойнов и Й. Ефтимов, 2008; "Българският танатос", "Баща ми в мен" на Николай и Пламен Дойнови... "Поезията на камъка" е най-необичайната сред тях. Преди 2 години никой не я забеляза, защото е "ведомствено издание" на "Земята и хората" и не се появи в книжарските вериги. А Живка Янакиева и Светлана Енчева - геоложки, уреднички в музея, са се справили чудесно със съставянето й, доказвайки, че една добра литературна антология може да бъде плод и на висок професионализъм, и на страстно дилетантство. Ровили са се из периодиката, накарали са Евгений Карауланов специално да преведе от старокитайски стиховете на Хъ Джъджан (за нефритената върба) и на Фан Чън-да (за ясписа)... Обхватът е световен и хилядолетен - от Омир, Фирдоуси, Омар Хаям, Шота Руставели, до Петрарка, Микеланджело, Сервантес, Шекспир, Милтън, Блейк, Байрон, Шели, Кийтс, Джойс, Гьоте, Шилер, Хайне, Рилке, Мицкевич, Пушкин, Лермонтов, Фет, Блок, Ахматова и Гумильов, Есенин, Юго, Верлен, Бодлер, Рембо, Верхарен, Елюар, Лорка, Пабло Неруда, Кавафис, Еминеску, неизвестната възпевателка на скъпоценните камъни - Надежда Тефи... Българската литература също е представена панорамно - от св. Константин-Кирил Философ до Петя Дубарова. Това прави антологията приносна.
Но да обгледаме новите антологии! Впечатляващи по богатство на имена, с илюстрации от художници като Стоимен Стоилов и Даниела Зекина, са изданията на "Славянска артистична и литературна академия", чиито съставителски и преводачески екипи са водени от Елка Няголова. Преди 6 г. бях възхитена от "13 звезди на славянското небе" - съзвездие на поетеси, в които грееха: Ахматова и Цветаева до Леся Украинка, Багряна до Дора Габе, Весна Парун до Десанка Максимович, други бяха открити за българския читател с литературния "телескоп" на съставителите: полякинята Халина Пошвятовска, беларускинята Лариса Гениюш, словенката Катя Шпур, единствената жива - Гордана Бошнакоска от Македония...Последваха още - "Словоприношение", 2017, и "Реката и Третият й бряг", 2018.
Да обхванеш литературите на целия славянски свят с най-стойностните творби и преводачи е културен подвиг. Не бива да пренебрегваме и имената на Св. Игов, М. Неделчев, П. Велчев, баща и син Дойнови - безспорни майстори на антологичното мислене, нито Н. Звездинов, съставител на цели 12 антологии. Той е и в издателския екип на съвсем "пресните" антологии, посветени на 105 г. на СБП - "Пеещо дърво" (Поезия) и "Иде ли? (Проза). Стигамe до въпроса постижима ли е идеалната антология днес? Похвален е опитът да се обхване цялата литература - без оглед дори на актуалното членство на авторите, още по-малко на идеологическите им пристрастия. Прекрасно е, че в томовете откриваме Димитър Бабев, убит през 1945 г., имената на политически репресираните Ч. Мутафов, Ас. Христофоров, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, Й. Стубел, Змей Горянин, та до представителите на "алтернативния канон" на тоталитаризма: Николай Кънчев, Биньо Иванов, Хр. Фотев, Ив. Цанев, единствено без К. Павлов! И все пак - антологиите започват като общонационални - с класически (и позабравени) имена, но продължават като... съюзни? Изглежда неизбежно, но самата антологичност страда без Керана Ангелова, Теодора Димова, Леа Коен, Кристин Димитрова, Миглена Николчина, Амелия Личева... И като че ли доказва необходимостта от Клуба на българските писателки, мислен "извън канона". Липсва големият Георги Мишев, отказал бил да бъде включен... Могат да се добавят още "пропуснати", но за мен е проблематично едно... включване. На Крум Кюлявков, при това не с откъс от "Никодим", а със стихотворение от 1942 г., "ужасено" от кървавата военна действителност. След 2 г. обаче той самият ще арестува братя по перо (и четка), ще стане виновник за зверската смърт на Райко Алексиев. Може би съставителите не са знаели? Бих предпочела да видя в антология името на жертвата - знаменития "Щурец", нежели на червения Satana (псевдонима си е избрал самият Кюлявков). Мисля си, че идеалната представителна антология на литературата ни може да бъде композирана от човек като Светлозар Игов, нечленуващ нито в СБП, нито в Сдружението на български писатели, в същото време - сам поет и белетрист освен компетентен литературен историк и преводач. Впрочем той е правил усилия в тази посока, но... Първият му проект - "Антология на българската поезия" до 1944 г., е издаден през 1995 г. в тираж 1000, но е неоткриваем днес дори в библиотеките. Втората антология за периода 1944-1989 г. не успява да излезе, защото изд. "Хр. Г. Данов" междувременно е закрито. Третата (1989-2001) вижда бял свят, но нейната "публична разпространеност е по-оскъдна дори и от първата", признава Игов.
---
*Статията се печата с малки съкращения - бел. ред.
