Идеята учителите да преминават през задължителна ежегодна квалификация несъмнено е прекрасна. Тя е в основата на всяка образователна система, която иска да се реформира и да предлага по-добро качество на обучение. Затова и залагането й в училищната реформа бе определено като няколко стъпки напред в правилната посока. Но както често става у нас, добрите намерения могат да бъдат опорочени заради зле написани правила или нежелание за упражняване на реален контрол, поради което за доста от учителските квалификации у нас в момента може да се каже всичко друго, но не и че са качествени. Изненада тук, уви, няма - още преди да влезе в действие промяната, в. "Сега" публикува позиции на експерти, че тя отваря широко вратата за корупция и има всички шансове да бъде опорочена.
Ако питате учители и директори как се осъществява задължителната квалификация, много вероятно е да чуете две думи: "голяма каша". Директорите масово нямат информация на какви обучения ходят учителите им, които след това просто им представят съответния сертификат. Регионалните управления на образованието понякога нямат нищо общо с квалификационните курсове, а друг път директно посочват „правилните“ обучителни фирми на педагозите. На места учителите сами избират квалификациите си, предпочитайки само тези, които са безплатни, на други се съобразяват с избора на школските началници, които дават парите. Просветното министерство пък, което би трябвало да наблюдава и контролира целия този процес, откровено си признава, че не знае дали фирмата „Х“ действително провежда заложеното обучение и дали то е качествено. Едва след вчерашната публикация на "Сега" министър Вълчев заговори за промяна на правилата. Само че сигналите за нередности не са от вчера, а поне от началото на годината.
На опашката да обучават учители за нула време се наредиха 175 организации с внушителните 3237 програми (организациите трябва да се регистрират в МОН). Да се чуди човек как у нас за толкова кратко време
се пръкнаха толкова много образователни експерти
И защо при такива капацитети образователната ни система не помръдва от дъното, на което е запратена от почти всички международни класации.
Министерството обаче работи на принципа „колкото повече – толкова повече“ и всяка година одобрява още и още организации. По какви критерии? Критерии няма. Изглежда, всеки може да стане обучителна организация, стига да познава човек, който може да мине за обучител. Ако ще и по "бърнаут", каквито курсове имаше. Ведомството няма капацитета да провери дали всяка организация разполага например с нужния брой квалифицирани обучители. Затова нищо чудно, че се чува за прелитащи през няколко организации кадри.
За други порочни практики съобщиха и синдикатите. 32-часовите обучения по безопасност на движението по пътищата се претупват само за два часа - вероятно поради слабата значимост на темата... Разбира се, сертификатът за покрити 32 часа е в кърпа вързан, а с него и два от общо трите нужни кредита за следващите 4 г. За директори има директорска облага - обучителни курсове не къде да е, а в Египет. Как е възможно това при иначе вечно продънените школски бюджети, би трябвало да е особено любопитно на МОН. Но не е.
Парите, които се въртят в тази порочна система,
не са малко. По оценки на експерти става дума поне за около 7 млн. лв. на година. Толкова се събират от всички училища, които по закон трябва да отделят поне по 1% от средствата си за заплати за квалификация на учители. Отделно от това по национална програма „Квалификация“ са предвидени 800 хил. лв., а по оперативна програма „Наука и образование“ за квалификация на педагозите "стоят" (все още) едни 20 млн. лв. Залогът при учителските квалификации обаче е огромен. В случая не става само дума за прахосване на значително количество обществени средства. Става дума за качеството на образованието, защото, ако някой ще изпълва със съдържание всички новости, въведени от законодателя, това са учителите. И то добре квалифицираните. Обучението им е задължително, щом те трябва да посрещат увеличаващите се предизвикателства пред системата, свързани с агресията, нуждата от дигитализиране на обучението, от приобщаване на децата със специални потребности и т.н.
Със сигурност контролът при одобряване на обучителните програми от чиновниците във ведомството би могъл да се увеличи, както и да се подсили експертно. За да няма никакви съмнения за злоупотреби, министерството може да оповести публично критериите, по които одобрява дадена програма (разбира се, след като първо ги създаде). Полезна идея бе подсказана дори от опозицията – ведомството да разполага с плановете на всяка обучителна организация къде, какви видове обучения и с каква продължителност смята да извършва през годината, за да може при внезапна проверка да се установи спазват ли се те. Очевидно Министерството на образованието може да направи доста неща, за да внесе ред в хаоса с учителските квалификации. Темата обаче не само че не е интересна на ведомството, а, изглежда, и трудно ще му влезе в приоритетите. Затова нашите педагози ще продължат да се обучават в Египет. А можеха да идат до Финландия, която, вместо да лежи на просветните си лаври, вече реформира образователната си система, за да подготвя децата си за XXI век.
