Миналата седмица най-голямата синдикална организация в България - КНСБ, публично представи предложение за задълбочена данъчна реформа. Сред многото точки, изложени от синдиката, две мерки се откроиха като основни стълбове на реформата – въвеждането на необлагаем минимум за данъка върху доходите и създаването на нов данък „богатство“, който да се налага върху хора, които имат допълнителни жилища, скъпи коли и други луксозни стоки.

Каква е логиката на данък „богатство“?

Самата морална логика на идеята за данък "богатство" е доста съмнителна. Изключително манипулативно е да се твърди, че богатите следва да плащат повече данъци, защото те едва ли не не го правят. Но всъщност го правят. Данъкът върху дохода в България не е много коректно да се нарича „плосък“, защото той е по-скоро пропорционален. Това колко лева плаща един човек под формата на подоходен данък зависи от това колко е висок доходът му.

Например един човек с брутна заплата 1000 лв. ще плати 100 лв. данък. Но един човек с брутна заплата 10 000 ще плати 1000 лв. Ето, богатите плащат повече. Ако са 5 пъти по-богати – 5 пъти повече. Ако са 10 пъти по-богати – 10 пъти повече. Не е ли това справедливостта, за която говорят синдикатите? Какво ѝ е несправедливото на тази система? Какво повече може да се иска? Тази система третира всички поравно, като единствената променлива е нивото на дохода, ако получаваш повече – плащаш повече. Това е възможно най-справедливата форма на данъчното облагане, дори по логиката на самите синдикати.

Друг проблем на този данък е, че всъщност може и да удари много хора, които всъщност не са особено заможни, но просто имат допълнителни имоти. В България много хора имат собствени жилища. Това да имаш собственост над жилището у нас е много по-голям приоритет, отколкото в много западни държави. Има и много българи, които са собственици на повече от един имот, дали по наследство, дали защото са спестили пари, с които после за закупили апартамент, в който да живеят децата им. Сигурен съм, че всеки от вас може да се сети за познати, които нямат особено високи доходи, но имат повече от един имот. Справедливо ли е те да бъдат наказани за това чрез нов данък?

Илюзията на преразпределението

Това не изчерпва проблемите с предложението. Основният проблем е, че то промотира един изключително лъжовен мит - вдигането на данъците на богатите не означава преразпределение от богати към бедни. Не. То означава преразпределяне на пари от едни богати хора (богати предприемачи и подобни) към други богати хора – политиците. Чак след това тези втори богати хора решават какво да правят с тези пари. И да, може да ги дадат на бедните. А може да ги дадат пак на богати хора, но този път от онези любими родни „бизнесмени“, които са им я братовчеди, я тъстове, я дарители за политически кампании. Кое мислите, че е по-вероятно да се случи? 

Тук се сблъскваме с може би най-голямата илюзия на данъчното облагане, особено когато ви се казва, че ще е само за богатите. Да, то може да е за богатите, но пак ще влиза в джобовете на други богати хора. И то именно на тези богати хора, на които се дължи и лошата репутация на богатите в България. Едва ли има човек, който мрази някого просто защото е богат. Не, това е изключително долен начин на мислене, който може да е присъщ единствено на някого, който е заслепен от завист. Всички ще се съгласят, че богати хора, които са заслужили своето богатство чрез труд и предоставяне на блага, които се оценяват високо от обществото, няма за какво да бъдат наказвани.

Кой наистина ще плаща този данък?

От друга страна стоят тези богати хора, които не са заслужили богатството си чрез труд, дисциплина и предоставяне на блага, които се оценяват високо от потребителите на пазара. Това са именно хора като политиците и приближените до тях бизнесмени, които материално се облагодетелстват от политическите си връзки. Това са „вредните“ богаташи, ако можем така да се изразим. Защото тяхното богатство се трупа от данъците, които представляват насилствено изземване на пари, а не доброволна размяна. Тяхната печалба е наша загуба. Сравнете това с предприемачите на свободния пазар, които могат да печелят само и единствено, ако хората доброволно си купуват продуктите им. Тоест само и единствено ако хората намират полза за себе си от тези продукти.

Тук някой би могъл да възрази, че политиците и всички бизнесмени, свързани с тях, също ще бъдат обложени с този нов данък богатство. Да, на хартия. Всички знаем обаче как реално се случват нещата. Тези, които имат власт, винаги намират вратички в законите, винаги намират начин да избягват спазването на правилата, които искат да наложат на всички останали. Защо? Защото могат, именно поради факта, че имат власт. Можете да сте сигурни, че точно тези, които си мислите, че трябва да бъдат наказани с данък богатство, защото не са изработили това богатство по честен и почтен път, най-малко ще плащат този данък, ако го плащат въобще.

Фокусът на всяка данъчна реформа трябва да е…

Очевидно е, че синдикатите са на някакъв морален кръстоносен поход срещу „лошите“ богати хора. Това си личи от реториката им по медиите от последните дни. Ако синдикатите искат по-малко пари да влизат в джобовете на „лошите“ богаташи, то тогава трябва да искат само и единствено съкращаване на данъците, а не тяхното увеличение.

Преразпределянето на още пари от едни богаташи към други богаташи няма да помогне на бедните. Особено когато богаташите, които получават парите, са нашите политици. Те ще използват тези пари само и единствено, за да направят бедните по-зависими от тях – чрез повече „социални“ помощи и подобни инструменти, и по този начин да подсигурят подкрепа за разширяването на тяхната власт.

Ами необлагаемият минимум?

В този ред на мисли другият ключов стълб на предложението на синдикатите – въвеждането на необлагаем минимум – е реформа именно в тази, по-добра, посока. Необлагаемият минимум би позволил на всички хора да запазят по-голяма част от доходите си за себе си. И наистина, както казват самите синдикати, той е изключително благоприятна данъчна мярка именно за бедните, които, имайки по-ниски доходи, ще могат да запазват пропорционално по-голяма част от тях, отколкото хората с по-високи доходи.

Единствено трябва да се внимава въвеждането на необлагаем минимум да не се обвърже с цялостно извращаване на данъчната система в България и пропорционалната, прозрачна и справедлива система, която имаме в момента, да се превърне в „прогресивна“ такава, с по-високи данъчни ставки за богатите. От това ще се облагодетелстват само и единствено други богати хора. И то напълно незаслужено.

Не се подвеждайте по реториката на завистта и класовата омраза. Ако ще се търси данъчна реформа, тя трябва да е само в една посока – към по-ниски и по-прости данъци. Реформата, която се предлага от синдикатите, е по-скоро обратното - увеличаване на данъчната тежест и усложняване на системата, но прикрити зад въвеждането на необлагаем минимум.