facebook
twitter

Наблюдател

Беласица - непознатата планина на три граници

Най-младият природен парк в България показва как защитените територии могат да се използват устойчиво
2 585
 БГНЕС

„Тази планина е за хората, които обичат малките чаровни неща в живота. В нея няма грандиозни забележителности като Рилския манастир и връх Мусала, но накъдето и да тръгнете, ще срещнете нещо пленително - вълшебни гори от кестени и чинари, грохнали от старост параклиси, тайни водопади, които сякаш съществуват само за вас. Някои от тези срещи са по-неочаквани от другите - тук е царство на пеперудите, но и на мечките“ , казва Мартина Колева от фондация “Биоразнообразие”.

 

Беласица е планина между три граници - на България, Гърция и Северна Македония. Всяка от тях вижда планината по различен начин. За южните ни съседи тя е фон на един от най-важните биосферни резервати не само на региона, а и на Европа - езерото Керкини. Българите знаят, че от македонска страна планината е място за земеделие и селски туризъм. В България е нейният северен склон - тук планината не прилича на никоя друга, със своята почти отвесна стена, която през лятото е потънала в дълбокото зелено на "бабите", както местните хора наричат старите дървета.

В днешните времена на масов туризъм и на свръх експлоатация на природните ресурси, Беласица е уникална. Трудно е човек да си представи, че на света са останали такива недокоснати от цивилизацията места, но допреди 15 години регионът беше непознат и недостъпен дори за туристите в България. Туризъм тук не бе възможен заради близостта на границата, а и заради липсата на туристическа инфраструктура. Шепа отдадени на планината природозащитници обаче промениха това с няколкогодишни усилия на съвсем доброволни начала. Днес Беласица е най-младият природен парк в България. И пример как природното богатство може да се използва устойчиво - за туризъм, бизнес, наука, земеделие, без да бъде съсипан от експлоатация.

Битката за защитата на планината като природен парк - по законодателството на България това е втора степен на защитеност, при която са допустими значително повече дейности отколкото при националните паркове, каквито са планините Пирин и Рила, започва през 2003 г. фондация "Биоразнообразие". "Виновни" за този статут са вековните кестенови гори, които са дом на невероятна смесица от животински видове - характерни видове за умерените ширини, но и специфична планинско-медитеранска фауна. Тази комбинация е характерна единствено за тази планина, казват от фондацията. Необичайна е и флората - компания на кестените, които сме свикнали да виждаме основно в градска среда, правят чинари, букове, папрати, орхидеи.

През 2007 г. Беласица получава статут на природен парк в България (в Гърция е национален парк) и влиза в инициативата "Европейски Зелен пояс". 13 години по-късно в планината са разработени 3 дълги и 9 къси маршрута за пешеходен туризъм, създадени са 4 тематични маршрута - Животът на кестена, пътека "Приятели", Пътека на мравката, Пеперудите и цветята на Беласица. Днес планината си има туристическа карта, пътеводител, книга "Интересните растения на Беласица", уютни къщи за гости, биоземеделие, легендарни велопоходи през три държави, интернет портал  www.belasitsa.com, а скоро ще има и интерактивна карта с маршрути, която освен GPS трак, ще предлага информация и за надморска височина, трудност на терена, къде може да се пие вода и т.н.

Беласица е слабо населена планина, но покрай туристическите маршрути селцата тук започват да развиват екотуризъм. Природните дадености чудесно се допълват от предприемчивостта на местните хора, казват водачи от региона. Тук все още местните специалитети се изпълняват по семейни рецепти от възрастни жени, които не са забравили традициите на своите предци - пляска с праз и диворастящи билки, мешник, сърмички от бутима, лооне, млечник и мед от кестени са звездите на трапезата.

Казват, че Беласица е прекрасна за семеен туризъм, защото и най-неподготвеният турист може да хване първата пътека и тя ще го отведе до нещо интересно само пет минути по-късно. Беласица обаче се превръща в предпочитано място и за тийм билдинг с разнообразието от преживявания, които предлага - планински изкачвания, засаждане на нови кестенови гори, събиране на сладки кестени, работа в зеленчуковите градини и т.н. Това са нови моди в туризма, но животът в региона всъщност до голяма степен тече по старому - много хора все така не заключват къщите си.

Климатът в региона е мек, затова всеки сезон е подходящ за посещение. Зимни изкачвания обаче задължително трябва да се правят с планински водач, тъй като във високата част на планината има лавиноопасни райони, казват познавачите. Зимата обаче има уникално предимство за любителите на фотографията - водопадите, заради които в България наричат Беласица планината на водопадите, замръзват в причудливи форми.

Водата тук е толкова изобилна, че повечето водопади никога не пресъхват. А те са толкова много - най-голям брой на кв.м в България, че спокойно човек може да открие свой личен водопад и да го назове със специално име.

 

Планината като бизнес

 

Много от къщите за гости отглеждат сами зеленчуците и плодовете, които предлагат на туристите. За едно семейство от големия град обаче земеделието се превръща в нещо повече.

Днес "Веселата ферма" не само отглежда всичко от чушки и боб до дини и пъпеши в подножието на Беласица, района на село Скрът, но завършва цикъла и със собствен цех за преработка на продукцията, която продава не само в България, но и в чужбина.

 

Финансиране на проекти

 

По предприсъединителните инструменти за финансова подкрепа е възможно да се търси финансиране за съвместни проекти в региона чрез програмата ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Северна Македония 2014-2020. Регионите, които програмата обхваща са област Кюстендил и област Благоевград на територията на България и Североизточен, Източен и Югоизточен планов регион в Северна Македония. Общият бюджет на програмата е 19 461 690 евро, от които 85% в размер на 16 542 434 евро са от Европейския съюз, а15% - 2 919 256 евро, са национално съфинансиране от двете партниращи държави.

Програмата има 4 приоритетни оси, като по 3 от тях се финансират проекти (инвестиционни и проекти от типа “меки мерки“): Околна среда, Туризъм и Конкурентоспособност. Бенефициенти по програмата могат да бъдат национални, регионални и местни власти и публични организации, което е предпоставка за повишаване на знанията и усвояването на добри практики от българските партньори, с цел усъвършенстване на провежданите от тях регионални и местни политики за развитиe.

Неправителствени организации от двете страни на границата вече имат опит в съвместни проекти. Преди няколко години Клубът за екстремни спортове и планинарство "Бела Екстрийм" в Петрич си партнира с планинарското и екологично дружество "Еделвайс" в град Струмица по проекта "Беласица - планината на активните хора". В рамките на този проект се постави традицията за трансгранични състезания по планинско бягане, трансгранични велотурове, образователни велосъбития за деца и т.н.

Последният проект се финансира от инициативата "Ти и Lidl за по-добър живот“ спечели и проектът за интерактивна карта на региона "С раница и колело в Беласица". В момента двама експерти извършват заснемане на пешеходните и велосипедни маршрути в планината, като очакването е в края на годината картата да може да се ползва.


 

За любители на животните

 

Какво прави планината ценна, включително и за европейската мрежа от защитени територии "Натура 2000"? В българския участък са установени 102 вида растения с високо консервационно значение. Ако сте любители на миниатюрния свят на насекомите, то трябва да знаете, че на билото на планината освен планински видове се срещат и много свързани с по-ниския дъбов пояс, които прелитат планината с помощта на въздушни течения. Тук неслучайно пеперудите си имат специална пътека - в Беласица е единственото място в България, където можете да видите пеперуда от вида Cryphia petricolor, освен това ако това е вашата страст, то тук се срещат цели 140 вида дневни пеперуди.

Животинският свят в планината все още е относително слабо проучен, така че за малките природолюбители тук има неизчерпаем извор на приключения и откривателство. Животните имат екзотични български имена - белогръд таралеж (Erinaceus concolor), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis/sylvaticus), ръждива (кафява) горска полевка (Clethrionomys glareolus). Най-вълнуваща обаче е срещата с мечка.

 

Планина за децата

 

Имахме неочаквана среща през 2019 г. в резерват Юлен, разказва пред "Сега" Гергана Сандъкчиева от петричкия клуб "Млад планинар". Пред децата в гората се появява мечка. Но младите планинари не са от вчера по горските пътеки, затова всеки в групата запазва самообладание. Баба меца отминава и всеки поема по своя път - децата продължават по пътеката за хижа Демяница в Пирин.

"Срещата с дивите животни винаги е била вълнуваща и емоционална. Ние говорим много с децата по тази тема. Говорим, докато всеки един осъзнае, че когато сме в планината ние сме техни гости, това е техният дом - обяснява Гергана. - Ако при среща с животно в планината бъдем агресивни, те ще отвърнат със същото, затова е важно да уважаваме и пазим всяко живо същество. Имали сме среща както с животни, които ни карат да се усмихваме, като сърнички, диви кози, така и с такива, към които подхождаме с доза притеснение, като усойници, пепелянки, диво прасе."

Клуб "Млад планинар" е отворен за деца от всяка страна на границата. "Среща с нови приятели винаги ще е хубав момент. Обмяната на опит, споделените емоции биха обогатили всеки един от нас. Всеки, който обича планината и има нужда да сподели тази любов е добре дошъл в редиците на "Млад планинар", кани смели хлапета от Северна Македония Гергана Сандъкчиева. Нейните малки съмишленици имат зад гърба си уникални постижения. Незабравимо остава изкачването на 10 планински първенци на България за 11 дни. "Такъв преход не е правен никога, и то от деца. През годините различни туристически групи са организирали подобни инициативи, но са разделяли групите и докато една част от групата изкачва едни върхове, другата изкачва други. Ние с младите планинари го направихме. 23 деца на възраст от 10 до 15-годишни в продължение на 11 дни доказваха сила, вяра, воля, устременост, съпричастност", разказва Гергана.
 

В планината децата са много различни, обясняват от клуб "Млад планинар".  Имат респект към високата планина, дисциплината и отношението помежду им е много различно. "Истинско предизвикателство е за нас, като организатори и водачи, да намерим начин да разпалим любопитството у деца с различни интереси и различна възраст, въпреки голямата им потребност да бъдат сред природата. Още по-трудно е това любопитство да го задържим и превърнем в любов. Но е достатъчно само да им кажеш, че ще направят нещо, което не е правено от други деца", вярва Сандъкчиева.

 

5 места, които трябва да видите


Църква "Св. Пророк Илия" в с. Беласица
Храмът е  е възрожденска църква - паметник на културата, построен е през 1897 г. и е най-старата църква в Подгорието. На Илинден там се прави курбан. (На сн. Стенописът Гостоприемството на Авраам, източник: Уикипедия)

 

Местността Гьолчето над с. Коларово
Най-посещаваното място над Коларово, използва се като място за пикник (има беседка). То е единственото естествено езеро в българската част на планината, заобиколено е от кестенова гора. Над езерото има импровизирана чешма. Езерото е малко и през по-горещите години почти пресъхва. Очакват ви невероятните обитатели на кестеновата гора, в помощ ще ви бъдат таблата на тематичната пътека „Животът на кестена”. В района на езерото може да наблюдавате жаби, тритони, сухоземни костенурки, орхидеи. От Коларово до Гьолчето се стига по маркирана пътека “Животът на кестена”, синя маркировка (Тематичен маршрут „Животът на кестена”).


Камешнишки/Срамежлив водопад над с. Самуилово и с. Камена
Най-големият водопад в българското Подгорие (висок 21 м, единичен пълноводен вертикален скок) и единственият, до който се стига по укрепена екопътека. Носи името си от реката, на която се намира - Камешница, но поради скритото си местоположение е наричан също "Срамежливия". От Самуилово до водопада води синя маркировка по маршрут "Тайните на водата". Водопадът може да се достигне и от с. Камена по стръмна немаркирана пътека.


Яворнишки водопад над с. Яворница
Намира се на р. Яворнишка сред чинарова гора. Посетителите ги очакват любопитни факти за пеперудите и цветята на Беласица, които ще научат от таблата по пътеката. От Яворница до водопада има маркирана със синьо пътека „Пеперудите и цветята на Беласица”.


Връх Радомир
Най-високият връх на планината Беласица (2029 метра н.в.). Има пирамидална форма с много стръмни западни и южни склонове. Изграден е от метаморфни скали. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида №24. Изходни точки за изкачване на върха са хижите Конгур (откъм Петрич) и Лопово (откъм с. Самуилово). Споменатите хижи са преустроени бивши гранични застави.

Подборът направи специално за вестник "Сега" Мартина Колева, координатор "Екотуризъм" във фондация "Биоразнообразие" и координатор на проекта за интерактивна карта на маршрутите в планината.

 

-----------------------------------

Това съдържание беше подготвено от вестник „Сега“ в сътрудничество с Института за комуникационни изследвания и онлайн платформата „Начало“, като част от проекта "Свържете точките: подобрени политики чрез гражданско участие", финансиран от британското посолство в Скопие

 

Ключови думи:

Беласица, туризъм

Още

Поне 6 страни от ЕС гледат притеснено към България заради COVID-19

08.07.2020

Обновена

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

10821 13
Туристите за Гърция ще минават само през ГКПП Кулата

05.07.2020

869 8
Ангелкова: Днес-утре очакваме първите чартъри от Полша и Чехия

04.07.2020

1554 6