Барманът си спомня деня, в който в ресторанта с гледка към морето, в който работи, германски турист си поръчва рибно филе.
— Нямам, сър. Това, което имам, е свинско, телешко и пилешко, казва барманът, който не споделя името си, защото не желае да загуби работата си в хотел в Кайо Ларго дел Сур, която има от 25 години.
— Нима имате цялото това море и нямате риба? - отговорил туристът.
В други случаи барманът би измислил начин да задоволи клиента. Той си спомня случай на турист, който си поръчва "Куба либре", един от най-известните кубински коктейли, приготвен с бял ром, "Кока кола" и лимон. Ако някоя от горните съставки липсва, барманът казва: "Не мога да ти направя "Куба либре", но мога да ти забъркам напитка афродизиак, която в моя град се нарича "Санто Либре". Това обаче е лъжа и всъщност напитката представлява лимонова сода с отлежал ром. "Понякога решавате ситуацията, но понякога не можете. Канадците са големи пиячи на бира и ако няма бира, няма какво да се измисли", казва барманът.
Неговият хотел, управляван от групата Gran Caribe и компанията Blue Diamond, се намира в архипелага Лос Канареос, райско кътче в югозападната част на Куба. За хотела не съществуват по-добри години от тези между 2012 и 2015 г., когато туристите пристигали масово със самолети от Италия, Канада или Германия и кацали директно на Кайо Ларго дел Сур. Или американските туристи, които достигнали рекордния брой от 173 550 през 2014 г., същата година, в която бившият президент на САЩ Барак Обама обявява нормализиране на дипломатическите отношения с Хавана.
"В момента тези директни полети не съществуват. Туристите идват от Хавана, Варадеро или други места в Куба'', казва барманът, който съжалява, че никога повече няма да види надписа ''няма свободни места'' в хотела, както е било в златните му дни, когато всички 600 стаи, с които разполага съоръжението, са били заети.
Като цяло се наблюдава спад в броя на посетителите, пристигащи в Куба. И това се вижда по пустите улици. Повече от три години след повторното отваряне на границите след ковид пандемията посетителите са много по-малко, отколкото правителството е очаквало, сочат официалните данни. През 2023 г. страната била готова за 3,5 милиона туристи, а пристигат само 2,4 милиона.
Въпреки това правителството продължава да залага на туристическата индустрия като движеща сила на кубинската икономика на фона на икономическа криза в страната. Доклад на Националната служба за статистика и информация (ONEI) потвърждава, че от януари до юни 2024 г. властите са разпределили почти 40% от своите инвестиции за дейности, свързани с туризма, като хотели, ресторанти, недвижими имоти, наеми и бизнес услуги. Страната е инвестирала 4,6 пъти повече в строителството на хотелски стаи и в бизнес услуги и услуги за отдаване под наем, отколкото в други сектори, които в момента се влошават, като образование, здравеопазване или селско стопанство. Тази година правителството е похарчило 4,931 милиарда песо (205 милиона долара) за хотели и ресторанти, което е увеличение от 112,1% в сравнение с 2,325 милиарда песо, инвестирани през 2023 г.
Въпросът, който си задават кубинците, е следният: в страна със срината електрическа система, с постоянни планирани прекъсвания на тока и продоволствена и здравна криза без видимо възстановяване, защо правителството продължава да насочва ресурсите си към туризма?
"Слабите приходи в сектора ясно отразяват безсмислието на стратегия, която изгражда много скъпи хотели насред колапса на останалата част от страната'', казва икономистът Рикардо Торес. "Как може туризмът да просперира без електричество? Смятам, че причините за това решение, което е от години, не са в икономиката и честно казано никой орган не е дал убедителни обяснения на гражданите'', казва той.
Икономистът смята, че правителството дължи обяснение на хората за въпросите, които мнозина си задават, като например защо в хранителните магазини няма храна, а в хотелите има; защо Куба продава ''здравен туризъм'', ако болниците са препълнени или защо има недостиг на жилища, докато продължават да се строят гигантски хотели в големите райони на Хавана.
През 90-те години на миналия век, когато икономиката е в лошо състояние след загубата на помощта от СССР, Фидел Кастро ускорява развитието на туристическата индустрия, за да държи страната на повърхността благодарение на чуждестранната валута, внесена от туристите. Държавният монопол Gaesa, в ръцете на Революционните въоръжени сили (FAR), заедно с компанията Gaviota, започват да сключват споразумения с големи хотелски вериги като испанската Meliá и Iberostar за изграждане на хотели. Правителството също така декриминализира притежанието на долари като част от икономическата реформа, която позволява покупките с тази валута на места, запазени преди това само за чужденци. Години наред туризмът е един от основните източници на валутни приходи за страната след паричните преводи и внасяните суми от износ на основно медицински услуги.
"Туризмът беше единственият бранш, който по различни канали донесе пари за правителството, но също така и в кубинските домове. И това беше значително подсилено от възхода на частния сектор, който стана лидер в обслужването на туристи. Преди десет години Куба се превърна в ретро картичката, която привличаше милиони посетители. В ерата на Обама почти пет милиона туристи от САЩ дойдоха на острова. Въпреки че по-късно Доналд Тръмп обърна тенденцията и, наред с други неща, ограничи пътуванията на американски туристи и услугите на круизни кораби, пристигащи на кубинските брегове, през 2018 г. островът е приел 4,2 милиона туристи и 4,6 милиона през 2019 г. Най-тежкият удар за тази индустрия беше пандемията от коронавирус'', обяснява Торес.
В началото на пандемията кубинското правителство не желае да се откаже от приходите от туризъм и комбинира периоди на пълно затваряне с допускане на туристи в страната. Властите стигат толкова далеч, че насърчават туристите да опитат кубински ваксини срещу Covid-19, продават ''пакети за социална изолация'' за граждани и чужденци, пристигащи в страната, и продуцират реклами като: ''Плаж, Кариби, мохито и ваксини. Всичко на едно място''. В същото време кубинското правителство продължава да инвестира и да строи хотели в основните си центрове. По това време 45,6% от общите инвестиции са били насочени към сектора.
Коронавирусът обаче внася хаос в кубинската икономика и туристическият сектор се срива. По данни на европейската консултантска компания Forward Keys Куба е страната с най-лошо възстановяване на нивата на туризма на Карибите след пандемията. Дестинации като Мексико или Доминиканската република вече заемат челни места в класацията на региона.
Омар Еверлени Перес Вилануева, бивш директор на Центъра за икономически изследвания в Университета на Хавана казва, че никой няма да дойде в страна, където има дълги прекъсвания на тока, продължаващи 14 или 16 часа. "Никой няма да дойде в страна, в която улиците не са безопасни, има дупки. От самите хотели също има какво да се желае. Няма доставки", казва той.
Всъщност не е необичайно да чуете за туристи с лоши преживявания поради ситуацията на острова, като например канадка, която е трябвало да се подложи на операция и описва болницата като ''декор за филм на ужасите'' или друга, която се сблъсква с недостиг на храна, тоалетна хартия и много хлебарки. Или дори канадско семейство, чийто роднина умира по време на посещението на острова, но вместо да получат тялото му в Канада, им било пратено тялото на руски турист.
Кубинското министерство на туризма, загрижено, че летовниците могат да бъдат изплашени от тези новини, заявява, че туристическият сектор ще е единственият с гарантирано електричество. "Но дори и с електричество в хотелите, как хората ще се придвижват из града? Каква държава ще намерят? Туристите не идват само заради хотелите, те идват, за да видят Куба, както и улиците ѝ и хората ѝ", казва Перес Вилануева.
Междувременно барманът в хотела в Кайо Ларго дел Сур преживява ежедневно драстичната промяна в туризма през последните години. Така нареченият силен сезон в Куба започна, но няма индикации, че ще продължи. Той също така казва, че опитният персонал напуска. А туристите му казват, че нещата не са както преди. "Понякога няма кафе, няма захар. Разбирам в хотела да няма деликатеси, но да няма брашно, да няма захар... Имало е дни без яйца, а как да обясниш на един канадец, че не може да закуси яйца? Тогава клиентът се чувства измамен. Не разбираме защо продължават да строят нови хотели, ако тези, които вече имат, се разпадат", пита барманът.
