- Г-н Смилов, пропукват ли се статуквото и хегемонията на ГЕРБ предвид резултатите от изминалия първи тур на местния вот?
- Има ерозия в доверието към ГЕРБ, поне на места в страната. Особено очевидно е в София. В сравнение с миналите избори през 2015 г. резултатът на ГЕРБ за кмет е намалял от 65 на около 36% и за листа от 42 на около 30%. Тук отливът е видим. БСП ще има възможност да участва в балотажа на повече места и областни градове. Но въпросът е защо нямаме голямо разместване между първите две политически сили в национален мащаб.
Според мен по-скоро проблемът е с левицата, която не можа да се наложи като реална алтернатива. Основната причина за това е, че с Корнелия Нинова БСП зави много в патриотична посока и влезе в ниша, която е по-малка, по-затворена. Така тя се конкурира с други патриотични формации и изостави центъра. Затова виждаме, че в ключови големи градове БСП не присъства сериозно като втора голяма партия.
В София резултатът е почти изравнен с "Демократична България". В Пловдив де факто левицата не присъства в голямото състезание. Във Варна е в конфузна ситуация, където се оказа, че "Възраждане" се бори за второто място. Струва ми се, че всичко това трябва да притеснява социалистите, да ги наведе на мисълта, че посоката, по която са поели, трудно ще ги изведе до реално и равнопоставено противопоставяне на ГЕРБ.
- Но Бойко Борисов заяви, че неговата цел след балотажа е безапелационна победа над БСП...
- С тези думи той се опитва да хвърли мост към "Демократична България" примерно и да направи балотажа да изглежда дясно срещу ляво. Цели и да избегне един неудобен въпрос – че много хора не харесват модела на управление както в национален план, така и по места. Разбира се, ГЕРБ има крепости като Бургас, Стара Загора, Велико Търново, където този аргумент не е валиден. Но за други ключови места има ясно изразено недоволство от управлението. Ако се вгледаме в резултатите от София, е очевидно, че хората, които искат промяна, са повече от тези, които поддържат статуквото.
- В този контекст какви са очакванията ви именно за балотажа в София? Тук се състоя и един феномен – високата подкрепа за гражданския кандидат Борис Бонев.
- Ситуацията в София наистина е интересна. Защото имаме две сходни формации с приличащ си електорат. „Демократична България“ като че ли успя да привлече избиратели, които традиционно подкрепяха Реформаторския блок на миналите избори.
Борис Бонев е по-особен феномен. Той отчасти обаче привлича такива избиратели. По разбивките се вижда, че около 20% от подкрепилите го идват от дясно. Но има и собствена подкрепа, която излиза извън тази група. Ако трябва да опишем неговия електорат – той е от млади хора, които искат модерно, европейско управление и не се идентифицират със съществуващите партии. Ако съберем гласовете дори и механично на „Демократична България“ и на Борис Бонев, в София около ¼ от електората е с такъв профил - сравнително по-млад и доста по-европейски и позициониран като решителна опозиция на ГЕРБ. Това е нов, важен елемент за столицата, който допълнително внася европеизация в българската политика. Може би е и някаква реакция на тази патриотизация, която се наложи през последните няколко години.
Не случайно възходът на този вот е свързан и с незадоволителния резултат на патриотичните формации. Ангел Джамбазки се представи под очакваното, Волен Сидеров е съвсем в маргиналните стойности.
Големият проблем за участничките в балотажа в София е дали могат да привлекат тези избиратели, за които говорим. Не става дума за флиртове и подлъгвания, а може ли някоя от двете наистина да защитава интересите на тези хора.
- А може ли?
- Въпросът е, че и двете кандидатки имат очевидни проблеми и дефекти в това отношение.
Г-жа Фандъкова е кандидатът на статуквото, на управлението на ГЕРБ, насложиха се други фактори като избора на нов главен прокурор. Струва ми се, че електоратът вижда всичко това като значим проблем, като символ на невъзможността на България да се справи с проблемите с корупцията. ГЕРБ е в коалиция с патриоти и си мълчи по съществени въпроси с расовата дискриминация, хомофобията и пр., което също не се харесва на електората.
Може ли Манолова да преодолее съмненията към нея?! Хората, които гласуват за десните партии, не биха го направили, защото през 2013 г. тя активно подкрепяше правителството на Орешарски като депутат от БСП и беше от другата страна на барикадата. Тя направи някакви опити да се дистанцира от миналото си, но в тази посока трябва да бъде направено много повече.
Нейният най-сериозен проблем е, че огромната част от вота за нея засега идва от БСП. А тази партия върви точно в обратната посока на това, което електоратът на "Демократична България" и на Борис Бонев би искал. Манолова би трябвало доста по-категорично да се разграничи от тенденциите, за които говорих вече, по отношение на политиката на БСП.
- Има ли достатъчно време Манолова да направи това? Питам ви, защото ГЕРБ и Йорданка Фандъкова от неделя вечер започнаха усилено да ухажват десния избирател – казват колко са десни, дясномислещи и пр.
- И двете кандидатки ще се целят в тези гласове. Но времето е малко и не знам дали ще стигне за нещо повече от риторика. Приказки от рода за “дясното” и “лявото”, които са клиширани и не говорят много, особено на по-младите, няма да са достатъчни. Става дума за реална защита на интересите на тези хора – те трябва да бъдат убедени, че ще получат реална смяна на политика.
- Кой може да ни даде тази алтернатива? Пак сме изправени пред факта, че нямаме особен избор.
- Моите притеснения са точно в тази посока. В рамките на тази седмица трудно може да се случи нещо драматично, за да промени ситуацията. Ако този електорат не излезе да гласува, това автоматично ще даде бонус и превес на Фандъкова, защото тя в момента води. В този смисъл Манолова би трябвало да бъде по-силно мотивирана да действа в посока търсене на подкрепа. Без тази подкрепа балотажът изглежда предрешен.
Нека да видим какво ще стане обаче, защото говорим за политици, които могат и да променят свои позиции, да се опитат да разширят подкрепата си. Поне засега съм скептичен по отношение на тези опити.
- Казвате предрешен балотаж, но онзи ден се случи и един друг предрешен избор – на Иван Гешев за главен прокурор, единствения кандидат.
- Да, този избор наистина беше доста по-предрешен, отколкото ще е балотажът. На балотажа все пак може да има някакви изненади.
- Но пък има едно прехвърляне на отговорността между премиера Борисов и президента Радев по отношение на избора на Гешев...
- Президентът Радев е прав, че Борисов се опитва да му прехвърли топката, като казва, че ГЕРБ нямат нищо общо с този избор. Цялата процедура беше структурирана така, че ГЕРБ имаха възможност да участват и ако имаха визия, можеха да излъчат друг кандидат. Не е задължително такъв кандидат да бъде партиец, както твърди Борисов. ГЕРБ можеха и да предложат независим магистрат, уважаван специалист. Не се случи. Затова негласно всъщност партията ГЕРБ одобрява и застава зад кандидатурата на Гешев. На ход наистина е президентът.
- Има ли полезен ход в случая?
- Да, има доста неща, които Радев може да направи. Най-малкото е да върне за ново гласуване кандидатурата. Може да организира и обществена дискусия. Да се обърне към Конституционния съд, защото самата процедура има достатъчно неясноти, които биха могли да бъдат изяснени.
Най-важни са аргументите, с които президентът би върнал назначението. Едно е да каже нещо формално, друго е да приведе съдържателни аргументи. Ако направи последното, позицията му ще има своята голяма тежест.
- В цялата изборна картина – за местна власт и за нов главен прокурор, остава усещането, че за пореден път сме разделени на „те“ и „ние“. Докога?
- Такава е ситуацията наистина. Има политически партии - „Демократична България“, които застанаха твърдо срещу проблема на завладяната държава. Инициираха и протести. Но обществената подкрепа за тази позиция като че ли не е достатъчно голяма. И характерът на протестите го показа, както и изборният резултат – нямаме чак толкова голям прилив на гласове към „Демократична България“.
От тази гледна точка ми се струва, че само с гражданска активност този проблем не може да бъде решен. Тук трябва да се намесят институции като президента и най-вече останалите политическите партии, които да поемат своята отговорност и да кажат ясно мнението си за случващото се. Измиването на ръце не е отговорна позиция.
