- Г-н Ганев, нека най-напред да опитаме да ориентираме хората – каква е основната причина, поради която нямаме редовно правителство?

- Основната причина е, че отворилата се пропаст през лятото на 2020 г. – между промяната и статуквото, е жива, актуална. Тя не позволява на партиите от двата лагера каквото и да е сътрудничество помежду им. Докато не се затвори тази пропаст, няма да има редовно правителство. Специално изборите на 2 октомври родиха в парламента своеобразно блокиращо мнозинство – става дума за ГЕРБ, ДПС, и „Възраждане“, които помежду си не могат да направят кабинет, но същевременно той не е възможен без някоя от тях; „Възраждане“ по обективни причини не е приемлива за другите партии, а ДБ и ПП, наследили енергията за промяна, не искат с ГЕРБ и ДПС - така кръгът се затваря. След началото на войната в Украйна се появи ново разделение. То постави евроатлантически  формации като ПП, ДБ и ГЕРБ срещу такива с по-различна позиция като БСП и „Възраждане“. Но това ново противопоставяне ​​​​​

не се оказа достатъчно силно да замести старото

Сега, по всичко личи, отиваме на нови избори. Не мисля, че блокиращото мнозинство ще намали позициите си след тях. Няма да имаме правителство, докато лагерът на промяната не промени подхода си.

- Може ли да тълкуваме "отворената" (да я наречем по този начин) позиция на ДБ преди връчването на третия мандат именно като сигнал, че нататък може да бъде направен компромис с ГЕРБ?

-  ДБ дава крехки сигнали. Тя винаги е била по-диалогична, а ПП не иска да чуе за действия в тази посока. Има обаче едно голямо "Но!". ДБ не може да направи рязко движение, защото още на другия ден електоратът им ще отиде при ПП. А ПП това и чака. Точно поради това Христо Иванов каза, че ако третият мандат отиде в ДБ и се направи кабинет, ПП и ГЕРБ трябва да се споразумеят. ДБ не поиска сътрудничество с ГЕРБ, а потърси сътрудничество на ДБ, ПП и ГЕРБ.

- А възможно ли е лагерът на статуквото да увеличи позициите си на новите избори и той да излъчи кабинет?

- Явно имате предвид нещо като хартиената коалиция. Не я допускам като вариант, защото не би се харесала нито на симпатизантите на ГЕРБ, нито ще срещне широка обществена подкрепа. Би било непопулярно управление, погазващо заложени червени линии в годините назад. Отделно от това ще бъде съставено насред сложни икономически и геополитически предизвикателства и преди местните избори. Не виждам как Борисов ще бъде склонен на подобен вариант, защото означава подарена победа на местния вот за ПП и ДБ - в София, Пловдив, Варна… Отделно от това легитимирането на ГЕРБ преминава през сътрудничество с някой от другия лагер.

- Както изглеждат нещата, може да се окажем с парламентарни избори не само сега, но и в края на годината?

- Не изключвам варианта да останем със служебен кабинет до местните избори. За ПП и ДБ политическата цена при сътрудничество с ГЕРБ преди местния вот е много висока – провал в общинската власт, утвърждаването на опонента като номер едно. След това цената пак би била висока, но преди тях е направо непосилна. Рубежът за всички партии сега са местните избори, защото в общия случай те им осигуряват властови фундамент, ресурс за 4 години.

- Означава ли всичко това, че през месеците досега наблюдавахме единствено формални опити за излъчване на кабинет? Идеята на партиите е била просто да се протака?

- Не само да се протака, но и да се отхвърля собствената вина за предстоящите отново избори. Защото е ясно, че българите искат редовен кабинет. И около февруари те ще погледнат назад – да потърсят кой е виновен за задълбочаване на политическата криза. Впрочем, това ще е

безпрецедентен след Освобождението пети парламентарен вот за две години

Всички партии ще се опитат да изкарат друг виновен, това ще бъдат чисто пиарски тактики. А какво точно ще отсъдят българите, към този момент не знаем.

- Имат ли резон твърденията, че принос за кризата носи президентът Радев, искайки власт?

- Учебникарски закон е, че инстинктът на всеки един политически субект е да се стреми към повече власт. Но да се твърди, че Радев е виновен за неразбирателството между партиите в парламента, е пресилено. Ако те не искат еднолично управление – ами да се разберат и да направят редовен кабинет. Очевидно има опити да се изкара Радев виновен. Но дори и на ДБ или „Български възход“ да бе дал третия мандат, резултатът щеше да е същият.

- Безпрецедентната криза не означава ли, че имаме разделение не просто в политиката, но и някъде дълбоко в обществото. Ако си послужим с езика на математиката, излиза, че за първи път са налице две несъбираеми величини – бизнеси, прослойки, идеи..- които просто не могат да бъдат заедно?

- Така е. Освен пропастта от 2020 г., през 2023-та вече са оформени либерален и консервативен лагер. Наблюдавам електоралните профили – при ПП и ДБ той е по-прогресивен, глобалистки, градски, млад…. – типично либерално съсловие от западно европейски тип. От другата страна е по-консервативният лагер около ГЕРБ, който звучи по-национално, традиционно. Това е нормализация след специфичните разделения, наложени дълго време при българския преход. Ако си спомняте, през по-голямата част от него лявата сила – БСП, парадоксално бе консервативната; прогресивна, реформистка бе десницата.

- А къде е мястото на БСП при новите маркери, тя стои малко „извън ситуацията“?

- БСП не може да намери мястото си

при новата левица, която се оформя в културен план около ПП и ДБ

От една страна е лява с част от посланията, от друга –  ретроградна; разчита основно на възрастен електорат, а той винаги е най-консервативен. На повърхността този проблем се вижда чрез непрекъснатия конфликт с Партията на европейските социалисти (ПЕС). Само си представете как възприема един 75-годишен български пенсионер хомосексуални бракове и трансджендър политики, които са в дневния ред на ПЕС. Същото е с отношението към Русия – електоратът на БСП е по-русофилски дори от този на „Възраждане“, тя няма как да си позволи различна политика.

- Всички тия бавни ценностни промени, за които говорим, на какво се дължат - западно влияние, еволюция, друго ли?

- Еволюционен е процесът, трупан с години. Просто България започна да прилича на другите европейски държави, да попива тенденциите от континента. Това при нас стана по-късно. В Унгария, Полша, Чехия и Словакия се видяха по-рано. Пак казвам, това е нормализация. Необичайни бяха първите двадесетина години от прехода.

- В този смисъл какво вече вълнува младите хора в политически план?

- Бих ги разделил на две категории, които приблизително следват посоченото по-горе разделение. Едните са от голям град, с работа, имат добри доходи. Техният

​​​​​дневен ред е „постматериален“ –

вълнуват се от зелени проблеми, върховенство на правото.  И другите се вълнуват от същото, но то не им е приоритет. За тях най-важно е да си намерят работа, да си осигурят доходи. Не припознават прогресивно-либералното. Част от тях обаче и ГЕРБ не припознават. В съзнателния си живот премиер им е бил единствено Бойко Борисов, като типични млади хора искат промяна. Те гласуват шарено, включително за „Възраждане“.

- В заключение: ще имаме редовно правителство, единствено ако тия два обществено-политически лагера направят взаимен компромис, така ли?

- Да. Пак казвам, че другата опция е ГЕРБ да направи коалиция около своя лагер, но не мисля, че ще се случи, защото би било колосална грешка за тях.