Предстоящите избори за Европейски парламент се определят от всички – и политици, и анализатори – като ключови за Европа. Защо? Първата битка е за мнозинството в Европейския парламент. Стартиралите кампании на двете основни парламентарни групи – тази на ЕНП и тази на ПЕС, очертават категорично идеологическия характер на предстоящата кампания. При това основният аргумент също е идеологически. Социалистите казват "не" на досегашната политика на сътрудничество с десните и договаряне по политиките на ЕС. И обясняват тази „червена нишка“ на разделение с опасната политика на десните да се коалират по места с крайната десница, която е ксенофобска, националистическа и неофашистка. Десните също застават на идеологически позиции и се отказват от сътрудничество, но линията при тях е отказ от диалог с анти-ЕС партиите. Изключването на партията на Орбан от ЕНП е ясен знак за твърда позиция. Така политиките, изразяващи отношение „за“ и „против“ ЕС, на практика изразяват и основния фронт на предстоящите кампании, защото борбата е за мнозинство в ЕП на партийни групи, които поддържат идеите на създаването на ЕС. Според прогнозите на социолозите силите, които са за ЕС, ще имат силен контрол върху ЕП, но сериозното представителство на евроскептични партии вероятно ще доведе до фрагментация на парламента, която ще се отрази на работата му. Законодателните решения ще срещат много по-ожесточена съпротива и от това какъв избор ще направи всяка национална партия, колко и с какъв опит и професионализъм депутати ще изпрати в ЕП ще зависи качеството на работата му.
Трудните дебати и решения, сблъскали до този момент държавите по оста Север-Юг и засягащи проблемите на монетарната политика и реформите в еврозоната, изправят гражданите на Европа пред още едно сериозно предизвикателство – избор на председател на ЕК и на Европейската централна банка.
Не съм сигурна, че избирателите в България си дават сметка,
че този избор не е проста функция от гласуването им за определена партийна листа или преференцията за определен политик. А партиите едва ли ще включат този дебат в основната линия на послания в кампанията. Но истината е, че резултатите от евро изборите ще се отразят на персоналните решения за тези два поста. А това ще е определящо за политическите решения и за политическите действия, засягащи България и всеки един от нас през следващите години.
Третото важно поле на сблъсък в предстоящата кампания се определя от политическата слабост в едни от най-големите европейски икономики – две от тях са особено важни и това са немската и френската – която слабост отваря врати за по-малките страни и създава възможност те да придобият решаващо значение при преговорите за водещите постове в ЕС. Разбира се, в това отношение ролята, която могат да заемат българските социалисти чрез председателя на ПЕС Станишев, който ще е от водещите фигури в тези преговори, изглежда повече от очевидна. Но единствено и само пред европейския поглед.
Какво се случва в България на фона на тези ключови предизвикателства в Европа?
30 години опит в демократични избори не успяха да доведат българските политици до разбиране и знание как да се „четат“ предизборните социологически прогнози. Нека го кажа за българските граждани, за да не бъдат поне те заблуждавани. Социологическите анкети са „снимка“ и както на всяка снимка информацията е много конкретна и ситуативна. Онова, което ни показват данните на социолозите днес, е т.нар. декларативен вот, т.е. какво хората биха направили. При това в ситуация на спор "за" и "против" ГЕРБ. С други думи – данните на социолозите, които виждаме днес, са данни за това как вероятно биха гласували българите на едни национални избори. Когато в края на месец май се изправим пред реалните резултати от изборите, вероятно политиците пак ще се оправдават с неверните прогнози на социолозите, но това няма да е нито коректно, нито вярно. Защото, когато политиците водят битка помежду си и така заблуждават гражданите каква битка предстои, не бива да се оправдават за резултатите от тази битка със социолозите.
Партиите в България поставят своите конкретни цели и задачи в основата на кампанията за евро вота, но по много различен начин. Което ще определи и възможностите им да постигнат целите си относно европейското си представителство.
ГЕРБ има за задача да запази и евентуално подобри резултата
от предишните евро избори като брой депутати, които ще изпрати в ЕП. Тази цел напълно съвпада с националната цел – да покажат с резултатите от изборите, че са водеща политическа сила в България и като управляващи имат доверието на българските избиратели. Този индиректен вот на доверие определя посланията, рамката и стила на тяхната кампания: позитивна, основана на постижения и с уникален характер на „европейската сила“ на България. Виждаме и първите стъпки в тази кампания, които са свързани с две основни линии. Едната, олицетворена от Борисов като важен и дори ключов фактор в европейската и дори международната политика. Втората, черпеща легитимност от първата – ГЕРБ единствена проевропейска партия.
ДПС влиза в обичайната си кампания
– директно и не толкова публично закопана сред избирателите си, те си поставят за цел потвърждаване на количеството избиратели, което им гарантира не само запазване на броя евродепутати, но и открива възможност – при провал в кампанията на една от двете по-големи партии – за подобряване на това представителство.
Патриотите все повече се ориентират към загуба на място, но привличане на гласове и по този начин по-скоро ще объркат сметките на БСП, вместо да спечелят самите те.
БСП залага на неясна и далечна за тях периферия за антиджендърите,
които в голяма степен са избиратели на някоя от партиите в коалицията на патриотите. Едновременно с това се отказва от собствени избиратели чрез създаване на скандал около това кой да е водачът на листата. Ръководството на БСП вероятно ще се изправи пред казуса да трябва да пренебрегне процеса на номинации от организациите, които в голяма степен подкрепят Станишев за водач, и така ще убие окончателно старта и цялостното темпо на кампанията си. За разлика от останалите партии социалистите едва в началото на април ще влязат в кампания – т.е. би следвало да излязат от вътрешната си кампания и да се обърнат към обществото и избирателите със силна листа. На практика точно в този момент те ще влязат във вътрешна кампания, защото, който и да е водачът – логичният избор Станишев или изборът на ръководството, – това ще предизвика вътрешни напрежения, родени и подклаждани от достатъчно дълго изразяваното пренебрежение на лидера към ценностите и политиките на левите, както и към самия Станишев.
Така кампанията за евроизборите в България се очертава предизвестена. Който прави кампания – печели, който води битки със собствените си призраци и страхове – губи. Защото превръщането на една еврокампания в национална изисква поне минимален синхрон между български и европейски ценности. Големият губещ ще са левите в България, на които собствената им партия рекламира крайнодесните ценности на Орбан и политики, буквално съвпадащи с тези от програмата на неофашистите в Австрия. При това, облечени в критично важната задача да махнат ГЕРБ от власт – цел и действия, които парадоксално и удивително водят единствено и само до запазване властта на управляващото в момента мнозинство. Резултатът от тази загуба на левите избиратели ще е не само по отношение евроизборите. Тя е загуба ценностна, загуба на лява идентичност, т.е. загуба стратегическа, след която българската левица има единствената перспектива да се присъедини към изчезващата българска десница.
