Българите не са единствените в ЕС, които дишат мръсен въздух, но по всички показатели на замърсяването и последиците от него са първенци с голяма преднина пред останалите. Това показва доклад на Европейската сметна палата за замърсяването на въздуха в ЕС. В него наред с националната статистика са включени шест града и мерките, които предприемат те за намаляване на замърсяването - Брюксел, Милано, Острава, Щутгарт, Краков и София. Докладът обхваща периода от приемането на директивата за качеството на атмосферния въздух до март 2018 г., когато и София вече имаше програма с мерки.

Мръсният въздух е най-големият риск за здравето, свързан с околната среда, напомнят европейските одитори становище на Световната здравна организация. В ЕС замърсяването на въздуха води средно до над 1000 случая на преждевременна смърт всеки ден, което надвишава над 10 пъти броя на загиналите при пътни произшествия, отбелязват одиторите, цитирайки данни на Европейската комисия. Жителите на градските райони са особено уязвими. Праховите частици, азотният диоксид и тропосферният озон са замърсителите на въздуха, които причиняват повечето от тези преждевременни смъртни случаи, а разходите, свързани със здравето, се изчисляват на стотици милиарди евро.

Някои държави членки се доближават по загуба на години в добро здраве до Индия и Китай, пише в доклада, като в тази група попада и България. У нас мръсният въздух коства средно почти 2.5 години в добро здраве (на сто жители население) - повече, отколкото в Китай и Индия, значително повече от втората в класацията Чехия (под 2 години) и почти три пъти повече от средното за ЕС. В България се наблюдава превишение на три от четирите най-вредни за здравето замърсители - фини прахови частици, азотен диоксид и серен диоксид (четвъртият е тропосферният озон). Тези замърсители водят до респираторни проблеми, сърдечносъдови заболявания, а при азотния диоксид и до чернодробни заболявания. В една или друга степен повечето европейски държави са нарушили пределно допустимите норми на тези замърсители. България обаче прави впечатление на европейската карта като единствената, която нарушава нормите и при трите показателя (по данни за 2016 г.). Противно на хвалбите на екоминистъра Нино Димов и кмета Йорданка Фандъкова, че въздухът в София никога не е бил по-чист, одиторите отбелязват, че за нашата столица по отношение на ФПЧ2.5 почти липсва напредък от 2009 до 2016 г.

Европейската сметна палата отбелязва няколко проблема по отношение на София. Единият от тях е мониторингът на замърсяването. В доклада се вижда колко абсурдно е твърдението на общината, че е важно да се мери въздухът на Копитото (където е едната от шестте станции в града) за референтна стойност. От години има подозрения, че целта на тази станция, както и на махането на станцията от Орлов мост, е да се смъкнат по изкуствен път данните за замърсяването. Изискването на Брюксел не включва мерене на стойности на практически чисти изолирани места като Копитото, напротив. От държавите членки се изисква да разполагат пунктовете за мониторинг едновременно на места, „в които са налице най-високите нива на замърсяване“ (пунктове от транспортно ориентиран или промишлен вид), и в други райони, „където нивата са индикативни за експозицията на по-голямата част от градското население“ (пунктове от фонов вид), посочват одиторите.

Махането на станцията на Орлов мост

е отбелязано в доклада. Общината се оправдава със строежа на метрото, макар че той отдавна е приключил. "Преди преместването през 2014 г. тази станция е отчитала най-големия брой дни с концентрации на ФПЧ10, превишаващи пределно допустимите стойности. След преместването ѝ честотата на измерените такива превишения в София е намаляла рязко", отбелязват одиторите. Те засичат и друг недостатък - София не разполага с пунктове за мониторинг от промишлен вид, въпреки че в града се намират електроцентрали и други промишлени съоръжения. Този проблем ще стане особено остър, когато общината осъществи плана си да изгаря част от софийския боклук в ТЕЦ "София" - защитниците на този проект обичат да изтъкват, че и в центъра на Виена има такава инсталация, но там едва ли контролът върху вредните емисии е толкова зле, колкото у нас - практика на не един голям замърсител у нас е да си спестява безнаказано разходи за това.

Директивата на ЕК изисква в плановете за качество на въздуха да се предвидят подходящи мерки, така че периодът, в който замърсяването на въздуха надвишава нормите, да е възможно най-кратък, посочват авторите на доклада. Това обаче невинаги се изпълнява. "Превозните средства с дизелови двигатели са значителен източник на замърсяване на въздуха, особено по отношение на азотния диоксид. В същото време в шестте града като цяло липсват мерки за намаляване на използването на лични автомобили в близост до местата, където са измерени най-високите концентрации", отбелязват проверяващите. За София е отбелязано още, че планът не съдържа никакви мерки за намаляване на емисиите от домакинства, които са значителен източник на замърсяване с ФПЧ.

Плановете за качество на въздуха често предлагат мерки, които нямат пряко отражение върху намаляването на концентрациите на замърсители на въздуха, като например мерки за административно опростяване, оценки и проучвания, установява още палатата. "Постигането на целевите нива за качеството на въздуха често е свързано с трудни политически решения.

Използването на лични автомобили

например е основен източник на замърсяването на градския въздух в Брюксел, Щутгарт и Милано и най-ефективната мярка би била да се ограничи тяхното използване", се посочва в доклада. Тъй като пътният транспорт, и особено дизеловите автомобили, са основен източник на емисии на азотен диоксид, усилията за намаляването им са сложни, признават от палатата. Догодина у нас данъкът върху автомобилите ще се обвърже с екостандарта, освен това се премахва досегашната отстъпка за катализатор, тъй като с нея се злоупотребява. Това обаче едва ли ще попречи българите да продължат да карат стари коли, особено на фона на мерките другаде в Европа за забрана на дизеловите автомобили. 

България не използва добре наличното финансиране в ЕС за намаляване на замърсяването, показва още докладът. Вместо усвоените пари да се увеличават, те намаляват - от 120 млн. евро в предния програмен период на едва 50 в настоящия - 2014-2020 г. Освен това одиторите са се сблъскали с липсата на информация в реално време у нас - данни въобще не са били налични по време на проверката в София, проблем, който накара граждани да създадат алтернативна мрежа за следене на замърсяването в реално време, която дълго време се оспорваше от властите.

ПРЕПОРЪКИ

Сметната палата препоръчва да се актуализира директивата за качеството на атмосферния въздух, като промените трябва да бъдат в няколко посоки. Стандартите за качество на въздуха трябва да се завишат според новите насоки на СЗО. Изпълнението на плановете с мерки трябва да се докладва ежегодно, а при нужда и те да се актуализират. Палатата иска още да се прецизират изискванията за поставяне на станции, за да се измерва по-добре най-високото излагане на населението на замърсяване на въздуха, както и да се определи минимален брой измервателни станции от всеки вид (транспортно ориентирани, промишлени или фонови), като се допусне и възможност да се изискват допълнителни измервания на места. Освен това одиторите предлагат да се обмислят изрични разпоредби, които да осигурят правото на достъп на гражданите до правосъдие. Срокът за тази актуализация е 2022 г.

НЕРАБОТЕЩО

Планът на София за намаляване на замърсяването, както "Сега" многократно писа, е неприложим в голямата си част. На практика зелен билет за по-евтино ползване на градския транспорт се приложи само в един ден, въпреки че дните с превишения бяха много. Как се изпълняват други реално полезни стъпки пък няма информация. И това лято с просто око се вижда, че в някои райони улиците се мият по-често, отколкото в други. Публична информация колко пъти са мити определени улици никога не е обявявана. Само веднъж преди години до медиите се прокрадна информация, че фирмите по чистотата редовно си спестяват миенето на улици. София вероятно е и единствената европейска столица, която разчита за чистотата си само на сухо метене на ръка. В същото време машинното метене е запазено само за специални поводи и места - с такива машини се поддържаше блестящ от чистота площадът пред НДК по време на европредседателството.