Някои институции не се променят. В развитите общества това е нещо добро, защото стабилните и работещи публични организации са един от ключовите фактори за националния просперитет. У нас обаче случаят е точно обратният - замръзнали във времето ведомства, несклонни и неспособни да се променят, възпират развитието на страната.
В ролята на такава бариера се явява родното външно министерство. През годините уж елитарната дипломатическа служба се превърна в заложник на политическото партизанство и щуробаджанащината. Така редиците й се напълниха с нечии протежета и фаворити, безогледни кариеристи и самозвани "експерти", които се изкачваха в йерархията, стъпвайки върху главите на стопяващите се по брой и влияние професионалисти. Паралелно с това рязко се влошиха условията на работа във ведомството - като се започне от стагниращото заплащане и се стигне до влошеното материално осигуряване на дипломатическата дейност. Тези преплитащи се негативни фактори стоят в основата на деградацията на службата по време на прехода.
И което е по-лошо, не се прави нищо съществено, за да се преодолее това падение. По отношение на връзкарството положението е неприемливо, но разбираемо - това е
болест на цялото българско общество,
за която лекарство не е намерено. Но отдавна можеха да се предприемат мерки, с които да се подобри обезпечеността на дипломатическата служба, така че да стане по-ефективна в дейността си. Нали управляващите непрекъснато се хвалят, че благосъстоянието на страната достига рекордни висоти? Толкова ли не могат да подсигурят по-добре работата на българската дипломация, така важна за развитието на страната в глобализиращия се свят?
Изглежда, че не могат или не желаят, ако се съди по числата и коментарите към тях в бюджета на МВнР и прогнозните му рамки за следващите години. Просто е потресаващо до каква степен не се променят нещата през годините. Разходите за 2018 г. бяха 125 970 400 лв., от които едва 21 298 500 лв. бяха заделени за двустранна и многостранна дипломация. За 2019 г. числата са сравними - при 132 669 600 лв. общо разходи на ведомството 21 520 900 лв. отиват за същинска дипломатическа дейност. Казано по-простичко, издръжката на администрацията и на сградния фонд в чужбина поглъща лъвския пай от средствата, заделени за министерството от държавния бюджет. За дипломацията остават трохички.
Това състояние на нещата и отрицателните му ефекти върху службата не са тайна за никого. Ето какво пише в актуализираната бюджетна прогноза за 2019-2020 г., публикувана миналата година: "От години министерство на външните работи осъществява дейността си в среда на непрекъснати административни реформи и съкращаване на щата. Съкращаването на състава на дипломатическата служба за последните 7 години е над 21%. Работата в условия на недостатъчни финансови и човешки ресурси се налага като
устойчива ограничителна тенденция
Това неминуемо дава отражение върху дееспособността на дипломатическата служба на Република България и капацитета й да осигурява ефикасно формулираните външнополитически стратегически и оперативни цели."
Буквално същото, с малко поразместени думи, е записано в бюджетната прогноза за 2020-2021 г., излязла наскоро: "Реализирането на дейността на министерството в условия на ограничителни финансови и човешки ресурси неминуемо дава отражение върху дееспособността и капацитета на дипломатическата служба на Република България да осигурява ефикасно формулираните външнополитически стратегически и оперативни цели в съответствие с нарасналите очаквания на обществото и високите изисквания на съюзниците и международните партньори". Съществената разлика с миналогодишния текст е, че сега се премълчава въпросът за непрекъснато изтичащите от ведомството кадри. Причината за пропуска очевидно не е това, че положението се е подобрило, след като продължава да се говори за "ограничителни финансови и човешки ресурси".
За отбелязване още е, че сега се споменават и високите изисквания на чуждестранните партньори на България. Това е симптоматично, тъй като означава, че намаляващата способност на родната дипломация да си върши работата
вече прави силно впечатление в чужбина
И причината за това най-вероятно е българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Това беше огромно изпитание за професионалния и организационния капацитет на българските държавни институции, в частност на външно министерство. Управляващите твърдят, че са го преодолели с пълен успех. Твърде съмнително твърдение, като се има предвид, че през 6-те месеца, в които стоеше начело на Евросъюза, България така и не съумя да постигне напредък по важните теми - като се започне от контрола върху миграцията, мине се през отношенията с Турция и се стигне до липсата на фокус върху един важен конкретно за нас приоритет - развитието на Дунавския регион.
В крайна сметка могат да се направят няколко извода. Първо, проблемите на службата остават едни и същи - няма пари за дипломация, а ведомството не успява да задържи обучените си кадри. Второ, всички са наясно с тези проблеми - и в министерството, и в правителството. Трето, налице е пълно безразличие по отношение на възможностите за разрешаването им - до такава степен, че в МВнР вече дори не си правят труда да си пренаписват коментарите по този въпрос. Четвърто, настоящият министър Екатерина Захариева не предприема нищо, за да повдигне темата пред своя началник Бойко Борисов. А той е единственият човек, който може да даде зелена светлина за необходимите сериозни промени в службата.
Това обаче не се случва. Нещо повече, няма никакъв шанс да се случи. Борисов иска да държи еднолично юздите на външната ни политика. За него това е способ, с който си осигурява лични контакти на международно равнище. Затова той разглежда външно министерство единствено като помощна администрация, която трябва да му помага за постигането на тази цел. Например да му подготви папките с документи за посещението на Дмитрий Медведев въз основа на предварително спуснатите от неговия кабинет опорни точки и да се погрижи за церемониала. И толкова.
От тази гледна точка ефективна, действена и компетентна дипломатическа служба реално не е необходима на премиера. На него са му нужни само послушни изпълнители, които да говорят и вършат каквото и когато им се нареди. Това обяснява професионалната и материалната стагнация, в която перманентно се намира службата - просто за управляващите няма никаква обективна причина да повишат капацитета й.
Не е трудно да се прогнозира как ще се развива службата оттук нататък. Кадрите й ще продължат да я напускат заради ниското заплащане и слабите кариерни перспективи. Младите и образовани хора ще я отбягват. Нивото на българската дипломация ще продължи да запада. А Борисов ще има свободата да реализира своите външнополитически приумици, без да му се налага да слуша възраженията на професионални дипломати.
