Европейският парламент гласува на последната си сесия държавите в ЕС да признаят "правото на изключване" (right to disconnect) като основно трудово право в дигиталната ера. Хората трябва да имат „право на откъсване от работната среда“, когато са у дома си. Домашният офис не бива да се отваря за безконтролно нахлуване в личния живот по служебни съображения, призоваха евродепутатите, които се притесняват, че при сегашната епидемична обстановка, която предполага работа от дистанция, домът престава да служи като защитена среда. Това създава риск от повишен стрес и вреди на здравето. Работниците не бива да се чувстват заплашени, ако се въздържат от задачи, свързани с работа, телефонни обаждания, имейли и други електронни съобщения извън работното си време, включително по празници и други видове отпуск, смятат евродепутатите.
Резолюцията не е законодателен акт и задача на Еврокомисията е да го формулира и внесе за одобрение обратно в ЕП и Съвета на ЕС. Това е дълга процедура, но вече има европеец, който се ползва от новото трудово право. От месеци българският премиер Бойко Борисов се е изключил от международния живот и може да бъде видян главно по села и паланки, яхнал любимия си джип и търсещ доверчиви хора, с които да се снима. Два пъти го каниха в Европейския парламент и
два пъти се укри
(заедно с главния прокурор Иван Гешев). Няма го онзи мащабен европейски политик, когото по собствените му думи другите са слушали внимателно и са го подкрепяли. Няма го и балканския лидер, който прокарваше магистрала за влизане в ЕС на съседните държави. Няма го държавника, който поддържаше интензивни контакти с другите "колеги". Няма го дори партийния активист, когото приемаха ласкаво в политическото семейство на Европейската народна партия. Ако все още се забелязва нейде негово присъствие, се дължи на запазеното по протокол място на България на международни срещи.
Физическото дистанциране заради пандемията от COVID-19 дава частично обяснение за изолацията му. Международните пътувания почти са спрели, но международният живот не спира. Правителствените ръководители продължават да общуват помежду си не по-малко интензивно, макар и виртуално. Само че не се чува да търсят за нещо нашия премиер, нито пък, че той ги търси. "Изключително успешното" българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., за което се твърдеше, че другите дълго са говорели и са давали за пример, сега е забравено. Нещо повече, самият Борисов почти не се изказва по международни въпроси, освен да се хвали на фона на общото международно положение. Сврял се е в себе си, а
България сякаш се е изтрила от европейската карта
Добре че му подаде ръка руският опозиционер Алексей Навални, заради когото наруши мълчанието си и се включи през Фейсбук към общия международен ропот срещу неговото арестуване, защото ставаше неудобно да мълчи.
"В днешния демократичен свят е изключително важно да не бъде заглушаван гласът на опозицията", написа той на 18 януари в социалната мрежа, макар че постоянно излъчва сигнали колко мрази да го критикуват. Само ден преди това се разгневи на реплика на президента Румен Радев за начина, по който харчи държавните пари, и му отвърна от град Лъки: "Той казва, харчат се страшно много пари от бюджета. Да каже – Борисов, незабавно спри тези 106 млн. на месец, които давате на пенсионерите. Спри 15-процентното увеличение на заплатите на полицаите и пожарникарите! Спри двойното увеличение на заплатите на учителите! Спри парите на кметовете!” И после мина на магистралите. За по-голяма убедителност се сравни с останалия свят: "Виждате другите държави в какви тежки условия са, локдаун (...) А в България с майсторско управление в момента на бизнеса му е по-трудно, но работи. Така че следващия път да каже какво да спра и ще спра. Казва и ги спираме, да видим!", рече Борисов.
Наистина ли ще спре, ако му кажат?
Ето една идея: "Спри да пълниш чекмеджето!" Същото, заради което чуждестранните ръководители започнаха да го отбягват като заразноболен. Няколко големи европейски издания му отделиха внимание през последните месеци на 2020 г. и оттогава другите държави му хлопнаха вратите и прозорците си. Капак на всичко бе очеркът, който му направи влиятелното френско списание "Поан" на 18 декември. След като го определи като "европейски каубой" и описа прословутото шкафче в спалнята му, стигна до извода: „Такава корупционна афера с нощни шкафчета и пистолети би могла да се случи в някоя африканска или централноазиатска държава. Но се е разиграла в една от 27-те държави в ЕС." Упрекът на "Поан" бе главно към европейските ръководители: „Макар и затънал до уши в една дузина корупционни скандали, българският министър-председател продължава да е приеман и търпян от Брюксел“.
Нямало как, трябвало да го търпят, защото България продължава да членува в ЕС, а той продължава да й е премиер. Но нищо не ги задължава да търсят близост с него, а още по-малко да му се радват. Така и постъпиха. Сега би било странно, ако някой каже, че се вслушва в негово мнение или че се възползва от негов съвет. Аферата с къщата в Барселона, чието разследване още е захлупено от следствена тайна, послужи само като първи публичен сигнал, че този човек трябва да бъде избягван. Не че другите държавници са били лишени от очи и уши да разберат по-рано какво представлява, но публичността, за разлика от поверителната информация, отправи предизвикателство и към тяхното поведение.
След такива разобличения на дневна светлина Борисов е обречен да дърпа зад себе си прословутото чекмедже където и да се появи. То дрънчи подире му и се подиграва на нескопосаните усилия на прокуратурата да го заглуши. Ако пробва да стане президент, както някои предполагат, може държавата да спре да получава и честитки за националния си празник.
