Онзи ден, покрай "ваканцуването" в задния двор на вилаета си, премиерът Бойко Борисов видя в искането на БСП за предсрочни избори "летен мираж". Политикът, който доскоро плашеше децата, че "носи оставката в джоба си", отдавна не вижда заплаха към управлението, което предлага за страната. Държавата е в процес на поредица от микрокризи, данъкоплатците преживяха огромни загуби (заради КТБ, АЕЦ "Белене", сивата икономиката), демографията е в колапс, извън големите градове цари разруха. А 

властта си нахлузва розовите очила

и реди колко всичко е точно и оптимистично. 

След кратката пауза, подир дитирамбите около българското европредседателство, премиерът Борисов, който "от 17 години не е излизал в отпуск", започна обиколка из страната, за да се "омеша с дунята" (от турски - "света", бел. авт.). Няма ден от отпускарския август, в който лидерът на ГЕРБ да не е на някоя строителна площадка, тангента, лот от магистрала, голям храмов или манастирски празник. И ако го слушаме безкритично, ще повярваме, че държавата кипи от щастие. "Безработица има за тези, които не искат да работят", "Такова масово строителство в сферите на здравеопазването, образователната инфраструктурата, археологията, културата не е имало", "В това е бъдещето на България – мощна индустрия и инвестиции в образованието и квалификацията на хората...Усещам голям подем в хората, които виждат, че се полагат големи усилия по тези теми", реди като един български Кашпировски премиерът Борисов. 

А все едно от друга планета макроикономисти предупреждават, че ниската безработица е признак на стагнация в икономиката - като няма движение в пазара на труда, няма движение и в икономиката. Да, пари се дават и за култура... за да може българските данъкоплатци да финансират с 20 хиляди паунда частната изложба на Вежди Рашидов в Лондон. Здравеопазването е превърнато в кофа без дъно, загубихме бройката здравни министри и шефовете на здравната каса. Има хора, които се молят не просто да са здрави, а да не им се наложи да влязат в лечебно заведение.

За това самозабравяне на Борисов 

помогна импотентната, предвидима опозиция 

и липсата на реална политическа алтернатива. Авторитетът на парламента е сринат, а депутатите, които по конституция би трябвало да контролират изпълнителната власт, са сведени до момчета за поръчки, обслужващи интереси всякакви. От време на време поръчките стават твърде много и твърде нагли, да се налага някои от тях да се стопират временно или да се прежалят засега. Но това ни най-малко не разклаща управляващите. Най-много премиерът Борисов, като опитен играч в политическите интриги, да изчисти някои "свои" хора на по-ниските нива без скрупули и носталгия. Затвърденият принцип

в ГЕРБ "всеки става за всичко, но няма незаменими"

работи без засичане. Още повече че дори и да има обществено недоволство, то бързо бива заглушавано от поредния нов скандал. "Тук за всяко нещо се вдига огромна олелия", оплака се преди дни министър-председателят по повод срива на Търговския регистър. Вдига се, защото започнахме да живеем като във филмов канал - и блокбастърите, и най-тъпите сериали се повтарят до втръсване. Поуки от грешките не се извличат. Виновните за някоя трагедия или кражба се измъкват по терлици под благия поглед на прокуратурата. Единственото зрелище, с което народът трябва да се задоволи, е свързано с бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева. Там сценаристите така се престарават, че спектакълът им предизвика обратна реакция и със сигурност ще струва скъпо на данъкоплатците, които ще трябва да платят обезщетение за недопустимите унижения, на които обвиняемата за корупция кметица е подложена.

За самозабравянето на Бойко Борисов има още един фактор -

токсичната народна любов 

Постовете в профила на премиера във "Фейсбук" и репортажите в преданите на властта медии показват доста тъжна картинка. "Възхищаваме се на вашия труд за Родината. Без почивка създавате, строите Нова и стабилна България. Радваме се на всичките успехи. Бог да ви благослови", "Той е единственият държавник, който заслужава да му кажем от 1943 година насам. Кажете на кой адрес да му пишем?  Бойко е незаменим за България. Само се моля Господ да го запази здрав и жив, за да издържи на напрежението, на което е подложен в работата си най-вече от комунистите", "Никога тази изстрадала България не е имала толкова всеотдаен Премиер! Жив и здрав да е само!". Самият премиер най се сърди, когато някой, на когото е благоволил да обърне внимание, не му благодари подобаващо. Повечето кметове, църковни дейци и т.н. бързо се научиха, че целувайки ръка, могат да получат пари за нужни и не толкова належащи неща. Просто трябва да благодарят дълго и шумно.

Всичко това е чудесен фон на измислената идилия, в която управляващите живеят.

И е много лесно човек да се самозаблуди и опияни.

И след като изкара два непълни мандата, премиерът Бойко Борисов е амбициран да финишира третия. Не за друго, а за да не стане за подигравка. “Упражнението с предсрочни избори го правих два пъти. Не ми отива, ще ми се смеят вече”, сподели лидерът на ГЕРБ, след като огледа как върви ремонтът на улици край парка Аязмото в Стара Загора. Няма, няма, откликнаха част от участниците в социалните мрежи. Но те са от онези, които Борисов не чете, тъй като първо, не се изявяват в профила му, и, второ, не са в желаната интонация. 

Едно е сигурно - ако устиска до края на мандата, ще гледаме още от същото управление - гафове, скандали, прахосване на пари, гарнирани с шербетен пиар. Защото Борисов просто не може да предложи друго.