Европейската комисия слага последните точки и запетаи във втория си доклад за върховенството на закона в ЕС и е постигнала почти микроскопска прецизност в анализа си за борбата с корупцията в България. От черновата, с която разполага вестник "Сега", се вижда, че брюкселските изследователи са преброили 8 (осем!) корумпирани катаджии, осъдени през периода 2014-2020 г.
Числото е посочено с дребен шрифт под линия, а иначе в основния текст е констатирано, че "въпреки нарасналата разследваща активност остават ниски резултатите с окончателни присъди за корупция на високо равнище и без солидни резултати за окончателни присъди". В първия доклад, който бе огласен през септември 2020 г., се казваше: "Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта". Открийте разликите, ако имате нервите да се взирате в дървения език на брюкселските чиновници!
България е ветеран в ЕС като адресат на такива доклади, защото ги чете от 2007 г. по стария и още неприключил Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Тя знае, че еднообразните текстове изискват здрави нерви, за да се открие в тях нещо ново. Пишат се по метода на творческото копиране, защото анонимните им автори вече са се уморили да се вглеждат за някаква промяна в България, която да ги окуражи, че има смисъл да продължават това упражнение. По тази причина докладите по МСП отпаднаха от само себе си, въпреки че самият механизъм още не е закрит. Въведеният миналата година нов механизъм, който се отнася до всички държави в ЕС, а не само до България и Румъния, изглежда изчерпва творческата си мощ още с втория си доклад.
90% от текста е преливане от пусто в празно
Въпреки това има смисъл да му се отдели малко внимание, за да се открие някаква промяна - ако не в България, поне в Брюксел. Лицето, което е споменавано най-често като проблемен фактор в правосъдната система, е главният прокурор. Еврокомисията изглежда започна да схваща по бавния начин, че той е запушил като тромб главна артерия на България и затова нейното самоочистване от корупцията не напредва.
По традиция както авторите на доклада, така и визираните лица не са назовани поименно. Но поне всички знаят кой е главен прокурор на България. Възникващият от него проблем е, че той не дължи никаква отчетност. Може да прави и особено да не прави каквото си иска. ЕК само констатира мъдро: "Остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор".
Оттук нататък е забавно да се види откъде произтича това категорично заключение. Еврокомисията не може да се опре на собствени разкрития, а облекчава работата си, като се позовава на решението на Европейския съд за правата на човека "Колеви срещу България" от 2010 г., последвано от доклади за изпълнението му от Комитета на министрите на Съвета на Европа и от препоръки на Венецианската комисия, която също е към Съвета на Европа. Т.е. друга организация върши работата на изпълнителния орган на Европейския съюз. Но дори да е така, въпросът е с какво допринася Еврокомисията, за да се намери решение на проблема. Изчерпателният отговор е: с нищо. За толкова години тя не събра смелост да спомене поименно или поне с инициали Сотир Цацаров и неговия наследник Иван Гешев.
За свой най-голям срам
ЕК се е почувствала принудена да посочи (пак под линия), че американското Министерство на финансите е наложило санкции на "няколко български граждани (включително и бивш член на парламента)". Американците не се стесняваха да назоват по име Делян Пеевски, но брюкселският етикет не позволява да се накърнява ничия чест даже когато става дума за уличени в корупция влиятелни лица. По тази причина България продължава да се слави в ЕС като най-корумпирана държава, но без корумпирани.
С беззъбата си тактика Брюксел става все по-безпомощен даже в сравнение с периода, когато пишеше ялови доклади по МСП. В тях си позволяваше да отправя препоръки (въз основа на констатирани недостатъци) и дори да поставя приблизителни срокове за изпълнението им. Сега е възприел съзерцателен подход: регистрира какви имитации на антикоруппционна дейност се развиват в България чрез законодателни и структурни промени и с това изчерпва надзора си. В един момент обаче
Еврокомисията усеща, че авторитетът й удря дъното
и отбелязва с горчивина, че никой не е обърнал внимание какво е писала в предишния си доклад. "Практиката да се правят важни законодателни промени чрез промени на други закони продължава да предизвиква угриженост", пишат авторите. Като посочват, че номерът се прави чрез преходни и заключителни разпоредби, а също чрез промени между две четения на проектозаконите, те признават провала си: "Това потвърждава безпокойството, изтъкнато в Доклада за върховенството на закона през 2020 г., че такива промени заобикалят изискването за обществено обсъждане и оценка на въздействието".
В Еврокомисията заседава и българска представителка, която се казва Мария Габриел (от ГЕРБ). Поне тя можеше да обясни на Колегиума на ЕК, когато е обсъждан този текст, какво означава българската пословица "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?" (As you sing me, Penke le... и т.н.). Трябваше да им каже: Мнението ви е без значение и ако не сте го разбрали, направете сравнение между реакциите на вашия доклад, щом излезе, и на решението на САЩ за санкциите по закона "Магнитски".
Даже медиите, чиито проблеми Брюксел е започнал да забелязва в докладите си по новия механизъм, едва ли ще му изразят благодарност. Той е намерил начин да оправдае мракобесието срещу тях, като е написал, че "пандемията от COVID-19 е довела до спиране на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 г. на българските власти (Бойко Борисов - б.а.) от "Репортери без граници" за преодоляване на тревогите относно свободата на словото в България, включително безопасността на журналистите, достъпа до информация и отпускането на държавни реклами и финансиране на медиите".
Ето най-сетне конкретен виновник за нещо, посочен по име от Брюксел: COVID-19.
