След 9 часа инфарктен пленум и БСП си нареди листата за евровота. Не знам за кого точно е било инфарктно – вероятно за всички. Но най-вече за чакащите решението социалисти. Кампанията си тече от месеци, а те стоят и се чудят. Усещането е почти като във вица – притеснени да не се окаже, че просто си се чудят, левите избиратели все повече се объркват от ставащото.
От една страна, недоволството към управляващите се настанява във все повече социални групи. Това недоволство е концентрирано върху начина, по който се прави политика в България, и върху професионалните и морални качества на онези, които я правят. От друга, в тази благоприятна за всяка опозиция ситуация, БСП се държи крайно неадекватно. Самоблокирането и самоизключването от политическия процес започва да изглежда най-малкият проблем. Защото раздиращата вътрешна битка, за която липсват всякакви разумни аргументи, е започната, поддържана и показва ясна тенденция да доминира в предстоящата кампания за евровота.
Очевидното е, че партията не приема и не подкрепя ходовете на лидера си и усилието му да премести цяла една партия от ляво вдясно. Да я превърне в организация лична, послушна и работеща за интересите на управляващата я клика. Събрала подкрепа и радваща се на послушанието на широка група от желаещи да запазят местата си и дори да получат нови такива, лидерката на БСП като че ли е скъсала връзка с реалността. Всъщност и в БСП, като във всяка друга партия, има такива хора, които винаги следват властта. В комуникацията това се нарича „ефект на стадото“. Но от това да си чобанин на стадо до това да си лидер на партия разлика от небето до земята. Неусвоила тази азбучна истина за един лидер, г-жа Нинова няколко пъти вече се сблъсква с реалността – за последно в неделя при опита си да наложи своите хора в една листа, напълно несъответстваща на резултатите от номинациите на партията. И какво мислите направи този бламиран от своите лидер – подаде оставка, направи си извод, че трябва да работи екипно и да е „равен сред равните“? Нищо подобно. Просто се фръцна и пожела успех на партията си, като подчерта, че тези избори не са нейните избори. Трогателно е противоречието между началото на официалната позиция на лидера на БСП и края му. Тази позиция е поредното и ясно доказателство, че БСП се превръща в лидерска „диктаторска и еднолична партия“, защото именно такава партия и нейният лидер могат да сътворят подобен текст. Ако не беше така, лидерът на БСП щеше да приеме решението на Националния съвет, защото по Устав именно НС ръководи социалистите, т.е. той е отговорен и взема решенията. Обратната хипотеза да приемем – листата на Нинова беше гласувана и – тогава – какъв щеше да е текстът на официалната позиция на стайта на БСП?! Излиза, че лидерските решения, ако се подкрепят – значи и лидерът работи с НС, ако не – „всяка коза на свой крак“.
Какъв ли си мислят, че ще е резултатът от тази придобиваща трагични размери битка на Нинова срещу Станишев. Още при първия рунд – номинацията на водач на листата – прогнозирах, че Станишев (дали ще е в листата или не, на кое място – няма никакво значение) ще е виновен за резултатите от изборите. Защото те се очертават катастрофални – не поради конкретната ситуация, а поради конкретните ожесточени битки и глупави политически решения. Битките в БСП започват да приличат на изтощителен боксов мач между неравностойни претенденти за титлата и сега, след „инфарктен втори рунд“, отиваме към решаващия трети – изборите. Резултатите за социалистите на тези избори ще са сбор от безсмислено проведени битки за власт вътре в една партия, вместо обединение за битка в името и за интересите на левите избиратели. Дори да приемем, че партията ще се обедини, което дори гласуването на НС не показва, то със сигурност лидерът й ще остане встрани и вероятно ще чака момента, в който ще накаже бунтовниците. От вчера социалистите имат и своя предизборен слоган – „Пожелавам ви успех!“ – еманация на цялата ситуация, която е „разделяй и владей“. Какво ли ще е това владеене, не знам. Идва ми наум репликата на едно дете, което пита учителката си – Госпожо, прав ли е татко? Какво казва баща ти, пита учителката. Ами, като се върна вкъщи и нямаше нищо за ядене, и мама я нямаше, той каза – сега, то е ясно, че майка ви ще яде бой. Ама ние какво ще ядем?!
За всеки, който знае какво е да правиш кампания и да се бориш за победа в ситуация на разделение и вътрешни битки, е ясно „какво ядем“ накрая. Проблемът е, че в тези избори залогът не е за партиите и за личностите. Залог е бъдещето на България и на всеки българин. Дано в последния месец кампанията покаже, че поне малко от тази истина е разбрана от политиците.
