- Г-н Киряков, безпрецедентният изборен цикъл приключи. Започва ли да се подрежда политическият пъзел? 

- За да започне да се подрежда нещо, първо трябва да се разбутат доста работите. Достатъчно много се объркаха в политически план нещата при предишните два избора, за да започне да се вижда някакъв изход от този тежък политически блокаж. Има индикации за подобно развитие, но е едва началото на новото подреждане на политическите карти в страната. Имам предвид четирипартийната коалиция.

- Възможно ли е четири партии да постигнат по-стабилно управление?

- Това е една от най-големите трудности, пред които ще се изправи първата политическа сила - "Продължаваме промяната" на Кирил Петков и Асен Василев. Те нямат опит в съставяне на коалиция. Нямат опит и в партийния живот, и в политическите преговори. В бизнес преговорите вероятно имат. Може би познават в някаква степен политическата среда, но не и отвътре. Там има доста подводни камъни, които ще трябва много внимателно да заобикалят.

- Какви?

- Имам предвид, че всяка една от партиите, които ще участва в изграждането на новата коалиция, си има собствена тежест, собствен живот и проблеми. Има и свой начин на политическо поведение. Някои от тях, като БСП, е с изградено поведение не в продължение на 20-30 г., а на 100 г. Говорим и за наследство в политическото поведение. Други от тях, знаем, са много придирчиви към случващото се в страната. Имам предвид "Демократична България". Тя е с много сложна вътрешнокоалиционна динамика. Не може да ни убегне от погледа и поведението на "Има такъв народ" и на лидера й Слави Трифонов. В предишните два парламента те изиграха изключително деструктивна роля и спомогнаха да се катализират процесите на задълбочаване на политическата криза в страната. Нямам основание да смятам, че ИТН ще бъде конструктивна и диалогична в преговорите.

Много зависи и кои ще бъдат хората в тях, но и какви цели ще бъдат поставени. Много зависи какви червени линии ще бъдат поставени и какви компромиси всяка една от формациите е готова да направи. Малко е времето, което дават конституцията и законодателството, за да се сформира стабилна, дългосрочна коалиция. Нямаме и такава култура. Имаме култура на сглобяване на коалиции заради властта, което го знаем от годините на прехода. Заради разпределението на постове и държавен ресурс. Нямаме такъв тип култура - върху политики, върху цели за управление, които да са полезни за гражданите.

- Но сега е времето да се постави началото на този тип култура на коалиции?

- В началото сме на процес на оздравяване на българската демократична държава. Държава, която все още е в преход, въпреки всички твърдения на анализатори, че в България преходът е свършил. Не, не е. Преходът от авторитарен режим към демокрация не е завършил, защото все още не сме изградили тази политическа култура на изграждането на коалиции на базата на принципи. Нещо, което и Кирил Петков заявява.

Много често в това отношение се дава за пример Германия, където коалиционната култура дотолкова е узряла, независимо че е федеративна държава със сложна конституционна култура. Там може да се създаде коалиционно споразумение от 800 страници в рамките на няколко месеца. Не е проблем да бъда спазвано. Защото в България е проблем - тук може да не се спазва. У нас липсва, ако мога така да се изразя, "мъжката дума" на хората, които участват в тези процеси. Надявам се да не настъпи бързо разочарование у българските избиратели, които да спънат този оздравителен процес. Няма да имат вина нито Петков и Василев, нито желанието им да въведат тази култура, а проблемът ще е народопсихологически и на нетърпимостта на хората да видят нещо различно от онова, което вече 30 г. гледат на политическата сцена.

Що се отнася до факторите, които могат да изиграят негативна роля в преговорите, са проблемите вътре в партиите и коалициите. Заради лошите резултати в изборите, заради проблема с лидерството в БСП, заради желанието да се промени вътре ДБ, ИТН с нейния катастрофален резултат и отказа й да поеме каквато и да е отговорност. 

- Лидерът на БСП в оставка Корнелия Нинова издигна отново тезите си за "джендърството", за неприемането на Истанбулската конвенция. Защо ги тика напред?

- Тези теми не са проблем за Нинова. Нейният огромен проблем е лидерството в БСП. Тя ще използва като разменна монета тези две "червени линии", за да остане начело на партията. Не виждам никакво друго логично обяснение на поведението й. Вкопчила се е в поста и прави всичко възможно да го задържи. Включително и в преговорния процес ще й е първи приоритет оцеляването й, а не политиките, не съставянето на коалиция. Ще трябва да се правят компромиси от страна на президента Румен Радев, от ПП именно заради тази нейна амбиция. Румен Гечев от БСП дори твърди, че ще номинират Нинова за премиер, което е още едно повишаване на залога. Поставят на масата невъзможни за осъществяване задачи, за да може тя в този процес да каже "добре, няма да съм премиер, но да спрат атаките от страна на хора от президентството към БСП и ръководството й".

- Говорим за оставки, но Бойко Борисов не се отказва от поста си и не поема отговорност за изборния крах  на ГЕРБ? 

- Ще отговоря с въпрос. Да сте чувала някога Борисов лично да поеме отговорност за провал на ГЕРБ? Какъвто и да е - и в управлението, и в опозиция. Когато има проблем с резултатите и политиките на партията, е виновна тя, а когато има успехи - те са на Бойко Борисов. Това е устойчивото му поведение в българската политика. Няма да поеме лична отговорност. ГЕРБ е вождистка партия. Няма как да очакваме такъв тип отговорност от бившия премиер, която да доведе до неговата оставка. Ясно е, че и никой няма да му я поиска отвътре. Ако Борисов хвърли оставка и не заема никакви позиции в нея, партията ще спре да съществува.

Като най-пресен пример за това, което говорим, е издигането на проф. Анастас Герджиков за президент. Беше много силен ход в тази сложна ситуация, имаше голям потенциал, който самият Борисов затри с лека ръка за собственото си оправдаване. Атаките срещу него започнаха фронтално от страна на служебното правителство, очаквано, разбира се, той вместо да се сниши, тръгна да говори върху кандидата на ГЕРБ. Всеки ден интервюта, пресконференции, да обяснява как врагът му е Радев и абсолютно потопи кампанията на проф. Герджиков.

- От друга, преизбирането на Румен Радев слага края на "ерата Борисов"...

- Същото е като с процеса на оздравяване на демокрацията. Началото на края на Бойко Борисов. Далеч сме от края му. Най-малкото защото той има огромен ресурс в общините - има кметове на големи градове, общински съвети, доминирани от партията му. Постъпателен процес ще е. Дългосрочна цел е и няма да завърши с тези избори, нито с новия парламент, нито с новото правителство. Изкарването на манталитета на ГЕРБ от политическия живот е дълъг и оздравителен процес. Те имат и финансов ресурс, медиен и пр. Няма да е леко, защото има и лоялни хора, които се отблагодаряват за "хрантутенето". Борисов със сигурност сега е коленичил, но не и паднал напълно.

Но настъпва преломен и необратим процес. Няма да се търпи за в бъдеще поведение, каквото наложиха от ГЕРБ.  Финансовият ресурс на страната се управляваше като еднолична банкова сметка, което беше абсурдно. Затова хората решиха да накажат този, който така се разполага с финансовия им ресурс. За мен най-обидното е реакцията на европейските лидери и институции, защото много добре са знаели това, за което говорим. Огромно предателство е към българския инстинкт за свобода. Затваряха си очите в името на спокойствието си.